Докато по-голяма част от световното внимание бе насочено към катастрофата в Ирак, ядрения конфликт в Северна Корея и изборното възмездие, което бе надвиснало над Джордж Буш, в края на октомври Европа също преживя интересна седмица.
Унгарците отбелязаха жестокото смазване на своята демокрация от съветските танкове преди 50 години, като се разбунтуваха срещу законно избраното си правителство. В Италия рейтингът на кабинета падна до равнището на този в Ботсвана.
Романо Проди беше на ръба да изгуби вот на доверие, само шест месеца след като измете от властта своя охулван и осмиван предшественик Силвио Берлускони.
Британският вътрешен министър приветства България и Румъния с "Добре дошли!" в Европейския съюз, като ограничи способността им да търсят работа в страната.
Колкото и пагубно да беше, нахлуването в Ирак може и да не остане в историята като най-големия политически гаф на последното десетилетие. Тази съмнителна чест ще принадлежи може би на събитие, което много хора все още смятат за триумф: създаването на еврото. Това, което наблюдаваме днес не само в Италия и Унгария, но и в други относително слабо развити икономики в южните и източните краища на ЕС, е началото на края на европейския проект. И ако значението на проекта за еврото действително се окаже най-забележителното достижение на европейското обединение, историята ще го оцени като много по-важно събитие от всичко случващо се в Близкия изток.
Но какво е общото между еврото и политическите сътресения в Унгария и Италия? И как мога да сравнявам технократските финансови проблеми, свързани с еврото, с подобна морална и хуманитарна катастрофа като Ирак? Тези два въпроса имат много ясен отговор: демократичното самоуправление или по-точно, неговото отричане.
Това, което днес наблюдаваме в Източна и Южна Европа, са последиците от превръщането на ЕС от съюз на демократични държави в нещо като наднационална финансова империя, в която най-важните решения, засягащи гражданите на ЕС, вече не са обект на демократичен контрол.
В Италия правителството е на прага да падне заради настойчивостта на синьор Проди да бъдат въведени по-високи данъци и бюджетни съкращения, поискани от Хоакин Алмуния, еврокомисар по икономическите и валутните въпроси, на основата на договора от Маастрихт. В Унгария започнаха бунтове, тъй като премиерът показа своето презрение към демокрацията с публичното си признание, че е "лъгал сутрин, обед и вечер" за увеличаването на данъците и съкращаването на обществените разходи, обещани от него на сеньор Алмуния преди парламентарните избори. И след като изборите приключиха, той естествено прецени, че дадените на Брюксел обещания са по-важни от дадените на унгарските избиратели.
Последвалите бюджетни съкращения от 7 на сто от БВП за две години може грубо казано да се сравнят със закриването във Великобритания на цялата здравна система. И забележете, Унгария е принудена да прави това в изпълнение на договора от Маастрихт, без дори да е приета в еврозоната.
Сега почти няма шанс Унгария, или която и да е новоприета страна членка, да бъдат допуснати до еврозоната в обозримо бъдеще. Това бе демонстрирано това лято, когато на Литва и Естония бе отказано да се присъединят към еврото с неубедителни аргументи. Във Великобритания не бе обърнато голямо на това решение на ЕС, но то предизвика големи спорове в Източна Европа. То означаваше на практика, че икономическата политика на присъединилите се страни ще продължат да се формират в Брюксел или Франкфурт, без страните дори да бъдат в състояние да ползват и скромните облаги от използването на общата валута.
Политическата последица от тази асиметрия на властта е растящото разочарование на Изток, не само от ЕС , но и от схващането за парламентарната демокрация. Икономическият ефект от принуждаването на Централна Европа да се придържа към намаляваща инфлацията политика, измислена за зрелите икономики от еврозоната, е слабият ръст на търсенето и масовата безработица, която присъединилите се страни преживяха. Тази безработица беше основната движеща сила на грамадния поток от работна ръка, напуснала Централна Европа. И този поток от работници на свой ред предизвика враждебната и в крайна сметка разрушителна реторика на британското правителство срещу българските и румънските имигранти.
Договорът от Маастрих превърна източно европейците във втора класа граждани. Закъснялото признание на този факт започва да има предсказаното опасно въздействие върху политиката в източната периферия на Европа. Но преди да се възмутим прекалено силно от несправедливостта спрямо Източна Европа, нека пожалим мислено гражданите на стара Европа, които са привилегировани да се "възползват" от пълната си принадлежност към еврозоната.
Последната бюджетна криза в Италия може да бъде избегната и правителството на Проди вероятно ще оцелее още няколко месеца. Но когато огромното увеличение на данъците на сеньор Проди започне "да хапе", почти сигурно е, че италианската икономика ще изпадне отново в рецесия. Нещо повече, няма да има шанс Италия да се заеме с реалните си икономически проблеми, когато безработицата започне да расте следващата година.
Това, от което Италия се нуждае днес, е конкурентоспособност, приватизация на явно неефективните субсидирани от държавата комунални услуги, дерегулация на финансовата система и промени в трудовото законодателство. Подобни реформи вероятно са трудно приложими, дори при икономически бум. А при стагнация или спад, те ще станат неосъществими.
И за да направим нещата още по-черни, Италия ще свива бюджета си по същото време, в което Германия въвежда най-голямото в най-новата си история увеличаване на данъците - също от уважение към Договора от Маастрихт, ако не заради директната принуда от страна на ЕС. Тези едновременни данъчни грешки в Италия, Германия и Източна Европа ще означават още една "загубена година" за еврозоната, с икономически резултати, които са далеч под тези на САЩ, Великобритания и Япония. Но дългосрочните последици може да се окажат още по-сериозни.
В даден момент гражданите на Европа ще осъзнаят, че има нещо гнило в политическа система, която ги вкарва завинаги в бавната писта на световната икономика, без това да може да бъде променено чрез някакъв демократичен процес, без значение как гласуват. /БТА/
