Държавата се срутва, досега ни се качваше на главите – сега вече буквално започва да ни пада върху тях. Да ни пада под формата на тухли, керемиди, бетон, мазилка... И да убива, да убива нищо неподозиращи свои граждани – като например Деница и Петрина, които снощи може би са отивали на среща с приятели, на заведение или на кино или някъде да поразпуснат. Да живеят... Вместо това бяха погребани под тонове бетон в центъра на София. Тази България вече става опасна за здравето на своите граждани. И за живота им!
Снощи се случи нещо, колкото трагично, толкова и абсурдно. Някакви следователи сега ще работят, ще се търсят някакви документи, някакви хора ще се разпитват. Абсурдът е в това, че животът на Деница и Петрина може би е струвал няколко хиляди лева.
Няколко хиляди лева струва в България живота на две момичета, няколко хиляди лева, дадени от този на онзи, онзи пък сигурно ги е разпределил на тия под него. За да може тихо и полека да върви ремонт на стогодишна сграда, да се избиват колони и стени, щото голям бизнес е щял да се върти там. Масово копаене и преустройване върви в тази България – отвън гледаш фасада за чудо и приказ, а вътре хората въртят чукове, работят си, изкорубват малко по малко това, което преди тях не са изчегъртали.
Тя цялата ни Родина май заприлича на „Алабин” 39 – отвън лустросано, отвътре гнило. Мажем фасадата, а истинските неща се вършат зад нея. И така докато не ни падне върху главите – защото отломките в прекия и преносния смисъл са навсякъде и след време ще се стоварят върху нищо неподозиращи и невинни хора. А после тези дето лъскат и мажат ще са много бързо на местопроизшествието и с ръце в джобовете и тъжни физиономии ще цъкат с език...
Искате ли да попрочистим малко? Не е ли време малко да попрочистим? Като начало можем да започнем от старите сгради, които може да се стоварят на главите ни, само не е хубаво да спираме дотам. Защото ако всеки живот е безценен, а животът на Деница и Петрина струваше няколко хиляди, то зад фасадата България цената вече става с много нули.
А примерът е много близък до нас – в братска Унгария един млад технократ с перфектен английски обяснявал на поданиците си, че живеят в прекрасен дворец, а след като спечелил изборите край красивото езеро Балатон в тесен кръг съпартийци си признал, че този дворец бил от кирпич. И сега хиляди негови сънародници са по площадите, за да го срутят.
Хайде, имате шанс и вие да го направите цивилизовано – на 22-и следващия месец можете да прецените, все пак сте пълнолетни и мислите с главата си, та преценете и бутнете тези отломки, които смятате, че са опасни за здравето. Бутнете ги преди наистина да се превърнат в опасни за живота ви...
