В Международния ден на река Дунав ще обърнем внимание на изчезването на един от най-ценните рибни видове - есетрата. Както вероятно знаете, ловът и в момента е забранен напълно. Оказва се обаче, че есетрите се срещат с един много сериозен проблем по пътя си от горното течение на реката до делтата, където обикновено хвърлят хайвера си. Това е хидровъзелът Железни врата. Затова в долното течение на реката - т.е. във водите на България и Румъния, почти няма есетри. Как ще се реши този проблем? С асансьор за есетри....
80 процента от флората и фауната в горното течение на река Дунав е унищожена заради индустриализацията - тази стряскаща статистика бе оповестена по време на Дунавската плаваща конференция. Символът на тази екологична катастрофа е есетрата - изключително ценен вид, който тръгва от горното течение и хвърля хайвера си в долното течение на реката. Поне така е било до построяването на хидровъзела Железни врата, който спира пътя на рибите и те са принудени да хвърлят хайвера си не на местата, на които са го правили стотици години преди това.
В България също има есетри. В момента са четири вида, които мигрират от Черно море и си хвърлят хайвера в река Дунав основно. Само една от тях е постоянен жител на реката и не мигрира до Черно море", обясни Стоян Михов от природозащитната организация WWF.
Есетровите риби са изключително големи. Миналия век дори са открити есетри от 200 - 300 кг в австрийските води на Дунав. Изчезването им се дължи на няколко основни причини - първата е човешката дейност, втората - биологичните им особености. „Есетрите съзряват полово много късно. Те са единствените риби, които достигат полова зрялост на 10 -15 години, т. е. те са почти като човека, чак тогава оставят потомство", каза Михов. Според него късното полово съзряване в съчетание с
бракониерството довежда почти до изчезването на есетрите.
Хайверът на есетровите риби се счита за изключително голям деликатес и цената му достига до няколко хиляди евро за килограм. Затова се ловят женски есетри. Тъй като те почти не могат да преминат към долното течение на реката, е много лесно да се направи своеобразен капан и те да бъдат заловени.
За да бъде решен този проблем, в момента се търси технологично решение как есетрите да преминават през Железни врата. Технологичното решение е много сложно, тъй като не става дума просто за някакъв отвор, през който рибите да могат да минават, каза Михов. Ще бъде изграден асансьор за есетровите риби,
за да бъдат „превозени" от другата страна на Железни врата.
Това е изключително скъпо съоръжение, а и изисква допълнителен персонал и много сложна инженерна работа, категоричен е Михов.
Според зам.-министър Ивелина Василева проектът и изграждането му ще струва между 5 и 10 млн. евро и вероятно средствата ще бъдат осигурени от сръбските предприсъединителни програми.
Технологичният прогрес и опазването на околната среда трябва да вървят ръка за ръка, да бъдат балансирани, категорична бе Василева. Според нея, ако се даде превес на технологиите, резултатът вече е виден -флората и фауната бавно изчезват; ако обаче се даде превес на другото, хората в крайречните региони ще намират трудно препитание, тъй като повечето от тях са заети именно с дейности, обвързани с реката.
От своя страна Стоян Михов алармира, че е възможно пред есетрите в българските и румънски води да се появи ново препятствие -съоръженията, които предстои да се изградят от информационната система за река Дунав. Експертът също бе категоричен, че технологичният напредък не трябва да бъде спиран, но трябва инфраструктурата да бъде съобразявана с флората и фауната или казано с други думи: корабът трябва да се съобразява се реката, а не реката с кораба.
