Крайни мнения, ожесточени дискусии и множество честитки и снимки ни заливат около 14 февруари. Тази година решихме да погледнем от друг ъгъл на празника и да потърсим отговори на често задавани въпроси от семейния консултант Стела Даскалова. Тя е и един от най-успешните български автори на книги за личностно развитие, сред които „Всичко започва от детството“ и „Какво се случва с любовта“.
Защо са толкова крайни мненията за отбелязването на Свети Валентин?
В нашия свят по всеки въпрос има крайни мнения. Всеки вижда нещата през призмата на собствените си убеждения, травми, асоциации... Наранените от връзките си хора са гневни на любовта и романтиката. Този празник просто усилва болката им защото им напомня за миналото. Но биха могли да се почувстват отново щастливи на този ден, ако разширят гледната си точка и свържат този празник с мечтата си за бъдеща хармонична връзка, с любовта към себе си, към родителите си и децата си (ако имат такива), към приятели, към домашни любимци...
Защо е нужно да има определен „ден на любовта“ и това помага ли на връзката?
Празниците са ни нужни, за да ни накарат да излезем от рутината и битовизмите и да се замислим за истински важните неща в живота. Празниците са дните, в които се фокусираме върху радостта. Те ни сплотяват и ни подсещат да показваме благодарност и любов към близките си.
Твоите наблюдения като семеен консултант какви са? По-трудно ли се създават връзки в днешно време и защо?
Мисля, че в днешно време връзки се създават по-лесно от всякога. И по-лесно се прекратяват. Благодарение на интернет и социалните мрежи, изборът е почти неограничен. Хората имат по-малко предразсъдъци и по-активен социален живот, в сравнение с миналото, което също допринася за по-лесното създаване на връзки. Това, което е по-трудно в днешно време е запазването на дълга връзка. Дългата връзка е нещо прекрасно, но само ако е хармонична, а хармоничните дълги връзки са рядкост, защото изискват синхронно личностно развитие и на двамата участници в тях.
Как семейната среда и примерът вкъщи влияе на любовните връзки?
Семейната среда ни програмира на подсъзнателно ниво, като създава представата ни за любовта и отношенията между половете. Под влияние на родителите си формираме убежденията си и, за съжаление, често наследяваме техните предразсъдъци и страхове. За да "поправим" подсъзнателното си програмиране, когато е негативно и ни пречи, е нужно осъзнаване. Осъзнаването може да се случи с помощта на терапевт, с четене на подходящи книги, с помощта на подкрепящи приятели...
Какво се случва с мъжкото и женското днес?
Аз вярвам, че всичко, което се случва е част от човешката еволюция и е за добро. Жените стават все по-силни и независими, с все по-високи доходи, което въпреки че донякъде комплексира мъжете, би трябвало всъщност да ги облекчава. Сближаването между половете е факт, но не мисля, че това е притеснително. Чудесно е, че все повече татковци се грижат за децата си, готвят и домакинстват. Това са личностно израснали мъже, които са много по-щастливи от тези, които не го правят. Въпреки тенденцията за социално равенство обаче, все още всяка втора или трета жена по света е жертва на насилие. Жените имат да извървят още дълъг път, за да се почувстват истински свободни и независими.
Стремежът към кариера, независимост, добри доходи – измества ли изцяло фокусът от интимни връзки и успява ли да замести потребността от такава?
Успешната кариера всъщност е предпоставка за хармонична любовна връзка. Успехът е афродизиак. Любовта и страстта към работата правят хората харизматични, доволни от живота си и истински живи. Kолкото и да обичаме работата си обаче, потребността от любов и личен живот може да бъде изместена само временно. Рано или късно човек осъзнава, че успехът не носи радост, ако няма с кого да го споделиш.
Бягаме ли от сериозно обвързване? Сякаш сме станали по-склонни към замяна, към бягство от една в друга връзка?
Бягат от обвързване хората, които имат много страхове и негативни убеждения. Все още мъжете са тези, които се плашат повече от обвързване. Жените са доста по- смели в това отношение. Хубавото е, че днес вече бракът не е задължителен и мъжките страхове започват да намаляват.
Защо все повече млади хора търсят партньор в приложения за запознанства?
Защото е интересно и лесно. Защото изборът е много по-голям. Според статистиката днес около 50 % от връзките се създават онлайн. Аз познавам много щастливи двойки, които са се запознали така. Предимството на запознанствата в интернет е, че можеш да получиш много информация за характера, приятелите и ценностите на човека, преди да си направиш труда да се срещнеш лично с него. Така много по-бързо и лесно можеш да елиминираш неподходящите.
Тиндер е едно от най-нашумелите през последните години...
Тиндер е може би най-усъвършенстваното приложение и с него нещата се случват още по-лесно, защото имаш много голям избор и контрол. Пишат ти само хора, които харесваш.
Възможни ли са дълготрайни отношения, които са се зародили в подобна платформа?
Да, разбира се. Когато се запознаеш онлайн с някого, първо опознаваш душата му, а после го виждаш как изглежда реално, в което има нещо много романтично и стойностно. Форумите и групите, създадени от общи интереси и каузи в социалните мрежи също са добър начин да се запознаеш с нови хора. Рискове, разбира се, има и затова е важно да не се избързва със срещите. Но рискове има и когато се запознаваме с нови хора в реалния живот. Колкото по-дълго познаваме някого, толкова по-малко са рисковете, така че търпението и взаимното опознаване на духовно ниво са превенцията срещу нараняване и разочарование.
Какви са различията между мъжете и жените, които започват да търсят партньор в Тиндер например?
Различията между мъжете и жените в Тиндер са проява на различията между двата пола в реалния живот. Повечето жени търсят стойностна емоционална връзка, докато много голяма част от мъжете търсят физическа връзка без емоционално обвързване. Но, разбира се, има и личностно израснали мъже, които търсят голямата си любов - както в реалния живот, така и в интернет. Мисля, че е възможно да срещнеш точния човек по най-различни начини, ако си социално активен и имаш оптимистична нагласа към живота.
Каква може да бъде алтернативата на социалните мрежи, приложенията за запознанства, за да срещнеш някого?
Алтернативата е да живеем социално активно - да отделяме повече време за приятели, забавления, пътувания, да се включваме в каузи, да работим за личностното си развитие като посещаваме семинари, курсове, обществено важни събития.
Нужно ли е да се „грижим“ за любовта и как?
Когато влагаме енергия в нещо, то разцъфтява, когато не му даваме от енергията си, го губим. Много е просто. Да се грижим за любовта всъщност е лесно и приятно, защото забавленията, пътуванията, празниците, контактът с изкуствата и природата са съвместните преживявания, които подхранват любовта. Проблемът е, че много хора не осъзнават, колко коварна е рутината за връзките и позволяват на битовизмите да обсебват съзнанието им. Повече за грешките и страховете във връзките, както и за начините, по които можем да се грижим за любовта си, можете да прочетете в книгата ми " Какво се случва с любовта?"
А за теб тя е?
За мен любовта е споделеност, нежност, доверие, но често е била предизвикателство и изпитание... За мен любовта е много повече от отношенията между двама души. Любовта е смисълът. Любовта е чудо, което ни се случва всеки ден, дори да нямаме интимна връзка. Всеки път когато моето лабрадорче мълчаливо си сложи главичката върху коленете ми, знам че това е любов - силна и дълбока, много истинска. Когато прегръщам децата си, майка ми, приятелка... душата ми е щастлива и знам, че това е чудото на любовта. Когато гледам филм с любимите ми актьори и слушам любимите си песни, душата ми е щастлива, защото е в състояние на любов. Всеки човек е обичан от някого. Имаше едни прекрасни билбордове по пътищата на България, на които пишеше: "Карай внимателно! Някой те обича!" Щеше да е прекрасно, ако имаше повече подобни билбордове, на които да пише" "Фокусирай се върху истински важното в живота си!" "Казвай "Обичам те!","Прегръщай!".
Любовта е отговорът на всичките ни въпроси. Казала го е една от любимите ми писателки Барбара де Анджелис и аз съм напълно съгласна с нея. Нужно е просто да отворим сърцето, ума и сетивата си за любовта и да осъзнаем, че можем да изпитваме любов във всеки един момент от живота си, независимо от обстоятелствата, като започнем от любовта към себе си. Ако успеем да го направим, всичко около нас започва да се променя към добро, защото когато излъчваме любов постигаме хармония с Вселената.
Личен архив
В нашия свят по всеки въпрос има крайни мнения. Всеки вижда нещата през призмата на собствените си убеждения, травми, асоциации... Наранените от връзките си хора са гневни на любовта и романтиката. Този празник просто усилва болката им защото им напомня за миналото. Но биха могли да се почувстват отново щастливи на този ден, ако разширят гледната си точка и свържат този празник с мечтата си за бъдеща хармонична връзка, с любовта към себе си, към родителите си и децата си (ако имат такива), към приятели, към домашни любимци...
Защо е нужно да има определен „ден на любовта“ и това помага ли на връзката?
Празниците са ни нужни, за да ни накарат да излезем от рутината и битовизмите и да се замислим за истински важните неща в живота. Празниците са дните, в които се фокусираме върху радостта. Те ни сплотяват и ни подсещат да показваме благодарност и любов към близките си.
Твоите наблюдения като семеен консултант какви са? По-трудно ли се създават връзки в днешно време и защо?
Мисля, че в днешно време връзки се създават по-лесно от всякога. И по-лесно се прекратяват. Благодарение на интернет и социалните мрежи, изборът е почти неограничен. Хората имат по-малко предразсъдъци и по-активен социален живот, в сравнение с миналото, което също допринася за по-лесното създаване на връзки. Това, което е по-трудно в днешно време е запазването на дълга връзка. Дългата връзка е нещо прекрасно, но само ако е хармонична, а хармоничните дълги връзки са рядкост, защото изискват синхронно личностно развитие и на двамата участници в тях.
Как семейната среда и примерът вкъщи влияе на любовните връзки?
Семейната среда ни програмира на подсъзнателно ниво, като създава представата ни за любовта и отношенията между половете. Под влияние на родителите си формираме убежденията си и, за съжаление, често наследяваме техните предразсъдъци и страхове. За да "поправим" подсъзнателното си програмиране, когато е негативно и ни пречи, е нужно осъзнаване. Осъзнаването може да се случи с помощта на терапевт, с четене на подходящи книги, с помощта на подкрепящи приятели...
Какво се случва с мъжкото и женското днес?
Аз вярвам, че всичко, което се случва е част от човешката еволюция и е за добро. Жените стават все по-силни и независими, с все по-високи доходи, което въпреки че донякъде комплексира мъжете, би трябвало всъщност да ги облекчава. Сближаването между половете е факт, но не мисля, че това е притеснително. Чудесно е, че все повече татковци се грижат за децата си, готвят и домакинстват. Това са личностно израснали мъже, които са много по-щастливи от тези, които не го правят. Въпреки тенденцията за социално равенство обаче, все още всяка втора или трета жена по света е жертва на насилие. Жените имат да извървят още дълъг път, за да се почувстват истински свободни и независими.
Стремежът към кариера, независимост, добри доходи – измества ли изцяло фокусът от интимни връзки и успява ли да замести потребността от такава?
Успешната кариера всъщност е предпоставка за хармонична любовна връзка. Успехът е афродизиак. Любовта и страстта към работата правят хората харизматични, доволни от живота си и истински живи. Kолкото и да обичаме работата си обаче, потребността от любов и личен живот може да бъде изместена само временно. Рано или късно човек осъзнава, че успехът не носи радост, ако няма с кого да го споделиш.
Бягаме ли от сериозно обвързване? Сякаш сме станали по-склонни към замяна, към бягство от една в друга връзка?
Бягат от обвързване хората, които имат много страхове и негативни убеждения. Все още мъжете са тези, които се плашат повече от обвързване. Жените са доста по- смели в това отношение. Хубавото е, че днес вече бракът не е задължителен и мъжките страхове започват да намаляват.
Защо все повече млади хора търсят партньор в приложения за запознанства?
Защото е интересно и лесно. Защото изборът е много по-голям. Според статистиката днес около 50 % от връзките се създават онлайн. Аз познавам много щастливи двойки, които са се запознали така. Предимството на запознанствата в интернет е, че можеш да получиш много информация за характера, приятелите и ценностите на човека, преди да си направиш труда да се срещнеш лично с него. Така много по-бързо и лесно можеш да елиминираш неподходящите.
Тиндер е едно от най-нашумелите през последните години...
Тиндер е може би най-усъвършенстваното приложение и с него нещата се случват още по-лесно, защото имаш много голям избор и контрол. Пишат ти само хора, които харесваш.
Възможни ли са дълготрайни отношения, които са се зародили в подобна платформа?
Да, разбира се. Когато се запознаеш онлайн с някого, първо опознаваш душата му, а после го виждаш как изглежда реално, в което има нещо много романтично и стойностно. Форумите и групите, създадени от общи интереси и каузи в социалните мрежи също са добър начин да се запознаеш с нови хора. Рискове, разбира се, има и затова е важно да не се избързва със срещите. Но рискове има и когато се запознаваме с нови хора в реалния живот. Колкото по-дълго познаваме някого, толкова по-малко са рисковете, така че търпението и взаимното опознаване на духовно ниво са превенцията срещу нараняване и разочарование.
Какви са различията между мъжете и жените, които започват да търсят партньор в Тиндер например?
Различията между мъжете и жените в Тиндер са проява на различията между двата пола в реалния живот. Повечето жени търсят стойностна емоционална връзка, докато много голяма част от мъжете търсят физическа връзка без емоционално обвързване. Но, разбира се, има и личностно израснали мъже, които търсят голямата си любов - както в реалния живот, така и в интернет. Мисля, че е възможно да срещнеш точния човек по най-различни начини, ако си социално активен и имаш оптимистична нагласа към живота.
Каква може да бъде алтернативата на социалните мрежи, приложенията за запознанства, за да срещнеш някого?
Алтернативата е да живеем социално активно - да отделяме повече време за приятели, забавления, пътувания, да се включваме в каузи, да работим за личностното си развитие като посещаваме семинари, курсове, обществено важни събития.
Нужно ли е да се „грижим“ за любовта и как?
Когато влагаме енергия в нещо, то разцъфтява, когато не му даваме от енергията си, го губим. Много е просто. Да се грижим за любовта всъщност е лесно и приятно, защото забавленията, пътуванията, празниците, контактът с изкуствата и природата са съвместните преживявания, които подхранват любовта. Проблемът е, че много хора не осъзнават, колко коварна е рутината за връзките и позволяват на битовизмите да обсебват съзнанието им. Повече за грешките и страховете във връзките, както и за начините, по които можем да се грижим за любовта си, можете да прочетете в книгата ми " Какво се случва с любовта?"
А за теб тя е?
За мен любовта е споделеност, нежност, доверие, но често е била предизвикателство и изпитание... За мен любовта е много повече от отношенията между двама души. Любовта е смисълът. Любовта е чудо, което ни се случва всеки ден, дори да нямаме интимна връзка. Всеки път когато моето лабрадорче мълчаливо си сложи главичката върху коленете ми, знам че това е любов - силна и дълбока, много истинска. Когато прегръщам децата си, майка ми, приятелка... душата ми е щастлива и знам, че това е чудото на любовта. Когато гледам филм с любимите ми актьори и слушам любимите си песни, душата ми е щастлива, защото е в състояние на любов. Всеки човек е обичан от някого. Имаше едни прекрасни билбордове по пътищата на България, на които пишеше: "Карай внимателно! Някой те обича!" Щеше да е прекрасно, ако имаше повече подобни билбордове, на които да пише" "Фокусирай се върху истински важното в живота си!" "Казвай "Обичам те!","Прегръщай!".
Любовта е отговорът на всичките ни въпроси. Казала го е една от любимите ми писателки Барбара де Анджелис и аз съм напълно съгласна с нея. Нужно е просто да отворим сърцето, ума и сетивата си за любовта и да осъзнаем, че можем да изпитваме любов във всеки един момент от живота си, независимо от обстоятелствата, като започнем от любовта към себе си. Ако успеем да го направим, всичко около нас започва да се променя към добро, защото когато излъчваме любов постигаме хармония с Вселената.