Протестите в Румъния от миналия месец трябва да бъдат знак и предупреждение към управляващите в България. Това каза в интервю за предаването на Дарик „Европа сега" евродепутатът от групата на либералите и демократите Метин Казак. Според него ако властта у нас „продължава да си заравя главата в пясъка" от реалните проблеми и очакванията на хората за повишаване на стандарта им на живот, социалното напрежение в страната може да избухне. Това по думите на Метин Казак би било опасно и без ясни последици за страната ни.
Евродепутатът от ДПС смята, че основният проблем не само Европа, но и българите да не виждат напредък в областта на правосъдието и вътрешния ред в страната ни се дължи на конфронтацията и липсата на диалог между изпълнителната власт и представителите на съдебната власт.
Ваши колеги евродепутати вече изразиха опасения, че критиките от предишни доклади на ЕК ще бъдат повторени в техническия доклад за България, който се чака през февруари. Вашите очаквания - отново ли ще чуем, че няма политическа воля за борба с корупцията?
За съжаление моите очаквания от този междинен доклад са песимистични. Едва ли в него надеждите на управляващите за похвала и за по-позитивни констатации ще се оправдаят. Самият факт, че все още във връзка с приемането ни в Шенген една от държавите-членки - Холандия, продължава да се противопоставя на влизането ни в шенгенското пространство именно, изтъквайки недостатъци и слабости в тези области, подчинявайки своето евентуално съгласие на по-положителни констатации, които едва ли очаква, че ще бъдат дадени. Това показва, че наистина отвън прогрес в областта правосъдие, вътрешни работи и борба с корупцията, не се наблюдава. Самият факт, че и последният доклад на "Трансперънси интернешънъл" сочи, че нашата страна е на едно от челните места по ниво на корупция, както и усещането на българския гражданин, че няма напредък в това отношение, ме изпълва с песимизъм. Но нека да видим, защото все пак това е доклад, който няма да е последен. Той ще бъде лакмусът, върху който оттам нататък ще се изграждат и отношенията на останалите наши партньори. В голяма степен от него ще се реши дали и кога ще бъдем приети в шенгенското пространство.
Холандия наистина беше категорична, че очаква два последователни положителни доклада от България и Румъния, за да каже „да" за Шенген. Очаквате ли обаче летният доклад на ЕК най-после да даде знак, че ще се свали този мониторинг над страната ни, че този механизъм за наблюдение ще отпадне? И това да бъде някакъв знак, че 2012 г. ще бъде годината, в която двете държави ще влязат в Шенген.
Имах възможността да чуя изявленията на Датското председателство на ЕС. Те изразиха песимизъм, че по време на тяхното председателство ще има прогрес в това отношение или каквато й да е промяна в позицията на Холандия. Вторият доклад е доста далечен, така че има доста неща все още да бъдат постигнати в това първо полугодие. Ако има наистина нещо съществено....
Някаква революция трябва да се случи в областта на съдебната реформа.
Но няма изгледи това да се случи скоро. Както виждаме дори и прокурори са залавяни с рушвет, така че явно системата е доста проядена и доста нереформирана все още. Затова и доверието на гражданите в съда, в съдебната власт е доста ниско. Така че аз не очаквам кой знае какви съществени промени във втория доклад, ако не се предприемат решителни мерки.
Факт е, че в ЕП, на ниво политически групи, подкрепата за Шенген беше дадена и беше категорична. Какво българските власти не направиха в политически план, защото става дума за политическо решение? Всички казват, че техническите критерии са изпълнени.
Това, което според мен липсва е диалогът и реалното сътрудничество между изпълнителната власт и Висшия съдебен съвет например. Тази конфронтация, това конфронтационно говорене между вицепремиера и министър на вътрешните работи и висши представители на съдебната власт в никакъв случай не допринася за осъзнаване на необходимостта от провеждане на ключови реформи. Непрекъснатото прехвърляне на отговорността и топката при един или друг провал, при една или друга неуспешна акции или пък фактът, че досега няма реално осъдени ключови представители на организираната престъпност от високо ниво показва, че някъде нещата се късат. Според мен това е липсата на подход от страна на управляващите и осъзнаване по какъв начин би могла да се накара една консервативна система, тромава, каквато е съдебната, да започне да се реформира. Тук имаме опита на други страни в ЕС, които успяха като че ли много по-бързо да реформират съдебните си системи, защото и те бяха в такава система. Те обаче намериха начина и подхода. При нас като че ли нещата тръгват от факта, че всеки егоистично се е затворил в своята черупка и не осъзнава нуждата, че трябва да осъществи добронамерен диалог с другия. За да може да го накара да направи онези стъпки, които се налагат и по силата на международните ни ангажименти и по силата на това, че обществото очаква тези реформи. Гражданското общество очаква и правителството и съдебната власт да спечелят отново доверието му.
Кризата продължава да бъде тема номер едно в Европа. За март се планира подписването на междуправителственото споразумение за т. нар. нов фискален пакт. Засега май управляващите дават заден по въпроса за конституционни промени, свързани с пакта, защото ГЕРБ няма май да намери достатъчна подкрепа за такива промени в НС. Как гледате на тези предложения, нужна ли е наистина поправка в основния ни закон, за да закрепим този фискален ангажимент и в Конституцията?
Кризата показва, че неспазването на финансова дисциплина и незачитането на основни ангажименти, които произтичат от договорите на ЕС, води до много тежки, понякога непоправими последици за общата финансова и икономическа стабилност на Европа. Така че инициираното междуправителственото споразумение, към което България също изрази готовност да се включи, налага наистина всяка държава да поеме много силен и ясен ангажимент, че ще спазва тази фискална дисциплина. Тук отварям една скоба - тази стабилност, с която се хвали българското правителство по отношение на бюджетния дефицит, не е негова заслуга. Тя беше наследена още от правителството на Тройната коалиция. Ние имаме също шанса, щастието, че при нас действа валутен борд от доста години, което ни съхрани общо взето от финансови и икономически сътресения. Това, което виждаме сега в Гърция. Сега дали това ще бъде заложено в Конституцията или в закона за бюджета /бел. ред. Закона за устройството на държавния бюджет/ трябва да бъде решено от Народното събрание и основните политически сили. За мен е по-важно поетите ангажименти и изпълнението на договорните задължения на всяка страна, включително и на България, да бъде осигурено по един или друг начин. Много се радвам например, че ние като Европейски парламент много ясно и категорично заявихме, че очакваме в бъдещото споразумение ролята на ЕП да бъде силна. Гласът на единствената пряко избрана от гражданите институция да бъде чут и взет под внимание.
Уви, напоследък ви заобикалят или поне правят опити...
Именно, точно така. Тази тенденция наречена Меркози, т.е. две или три мегадържави в Европа да се събират и да решават на тъмно по какъв начин да се движи Европа и с какви мерки да се излезе от кризата, не се възприемат еднозначно особено от Европейския парламент. Защото ние смятаме, че сме институция, която е призвана да бъде гласът на гражданското общество в Европа.
Прав ли е българският премиер, кой то казва, че ние сме дисциплинирани като държава, имаме бюджетен дефицит в рамките на нормалните граници и Европа трябва да ни поощри. Поощрение ли трябва да чакат тези, които изпълняват ангажиментите си или не виждате такова предложение за удачно?
Не виждам защо, когато една държава изпълнява задълженията си, тя трябва да бъде поощрена. Напротив, мисля че тук нашият премиер не трябва да очаква някакви изключения, защото спазваме своите договорни ангажименти. Това много ясно беше казано и от г-жа Меркел по време на неговото посещение в Германия. Тя каза, че въпреки че стои стабилно, Германия прави също жертви, за да поддържа тази стабилност и не очаква от никой да ги поощри, не очаква например някой да се съгласи Германия да намали вноските си в общия бюджет на ЕС за това, че си изпълнява стриктно задълженията. Европейската солидарност изисква, когато една страна е изпаднала в тежко положение, още повече, ако от трудностите й има риск да пострадат и останалите държави-членки и стабилността на ЕС, да й се помогне. Така че България е задължена да помогне, това е смисълът на европейската солидарност. Ако ние сме в затруднено положение, на нас също ще ни се помогне.
Ние искаме да станем част от новия фискален пакт, но ако може да не даваме пари, уж се включваме в Евро плюс, но пък бягаме от други ангажименти. Доколко българският глас стои стабилно като позиция в рамките на тези важни европейски решения?
Самият факт, че има такива различия между нашия премиер и канцлерът на Германия, с която ГЕРБ са в едно политическо семейство показва, че нашият глас не се възприема сериозно и не се чува. Още повече самият премиер заяви, че каквото каже Германия, ние това ще изпълняваме. Ние нямаме ясна, сериозна и категорична позиция. Това е жалко, защото България все още има комплекс за малоценност и действа на принципа „каквото големите решат, ние това ще направим". Тук наистина страната ни трябва много по-ясно и отчетливо да търси съюзници сред останалите страни, които са на сходно ниво на развитие или които бяха приети в ЕС наскоро. Заедно с тях да координира позицията и действията си, за да може нашият глас да бъде по-сериозен и силен, когато се обсъждат тези въпроси.
Не мислите ли обаче, че някой от тези идеи на българския премиер, макар и приемани от някои с усмивка или на шега, може пък да са опит да извоюва някакви позиции на страната ни? Така, по нетрадиционен начин да успеем като малка държава да убедим по-големите и както се казва да спечелим точки в тази битка?
Ами аз не виждам досега да имаме някакви успехи в това отношение. Надуването на мускули по такъв начин едва ли ще изиграе тази роля. Видяхте, когато Холандия ясно изрази резервите си и заяви, че ще блокира членството на България в Шенген, външно министерство се опита да покаже мускули. И едва ли не заплаши Холандия с някакви ответни мерки, които обаче се оказа, че нямат никаква стойност и никакви последствия след това. Едва ли Холандия би могла да бъде уплашена с такова показване на мускули. Тук наистина според мен трябва много по-сериозно, в рамките на добронамерения диалог и търсенето на партньори, да се изработи обща позиция, в която и българският глас да бъде чут. Като част от гласа на мнозинството от държавите, които са „за" това решенията в ЕС да се взимат съвместно, а не една, две или три големи държави да диктуват на останалите.
Очаквате ли задълбочаване на политическата криза в Европа в търсене на иначе икономически решения на кризата? Сякаш 2011 г. не даде знак, че евролидерите се справиха с това предизвикателство. Срещата през декември даде някакви надежди, но дотам.
Силно се надявам, че все пак с това междуправителствено споразумение мнозинството, почти всички държави в ЕС са осъзнали необходимостта от спешни мерки за осигуряването на тази финансова и икономическа стабилност на Европа. И с по-силен ангажимент от страна на правителствата да спазват задълженията си по договора на ЕС. Всичко ще зависи от това до каква степен те ще успеят да го приложат на практика в собствените си държави. И доколко общностният подход ще бъде силен. Нашата група на либералите продължаваме да отстояваме позицията, че Европа ще бъде толкова по-силна, колкото по-силно се чува гласът на законно избраните институции на ЕС. А не гласът на един или друг лидер, който се опитва да реши вътрешнополитическите си проблеми с механизмите на европейската политика. Според мен все пак пред лицето на всеобщата опасност лидерите осъзнаха, че е необходимо да постигнат съгласие и те го постигнаха. Остава да видим как това съгласие ще се превъплъти в конкретни действия.
Т.е. вие сте от онези, които смятат, че малко или много Европа се е отдалечила от тази опасност - за крах на еврото, на еврозоната?
Надявам се да е така, въпреки че рейтинговите агенции все още са предпазливи в това отношение. Надявам се, че този положителен знак, който беше даден, ще отключи механизма за излизане от това тежко положение.
В Гърция протестите постихнаха. След Унгария и Румъния влезе в новините заради сериозни улични протести. Има ли опасност тук регионът да бъде раздрусан от по-сериозно социално недоволство, може би защото според някои кризата сега стига и до нас в някакъв смисъл?
Прочетох наскоро една статия, че в Централна и Източна Европа кризата води до избуяване на популистки и националистически страсти. За съжаление това се наблюдава в България с особена отчетливост откакто управлява ГЕРБ. Това се наблюдава по доста сходен начин и в Румъния. Румънците както се вижда вече са осъзнали, че само с популистки лозунги, с обещания за едно или друго светло бъдеще, без реално да се промени към по-добро социално-икономическият живот в страната и да се повишат доходите на населението, едва ли една политика би могла да разчита на дълготраен успех. Това е един знак и едно предупреждение според мен за управляващите в България. Защото, ако продължава тази тенденция за заравяне на главата в пясъка от реалните проблеми, от очакванията на хората за повишаване на техния стандарт на живот, за положението особено на малкият и среден бизнес, всеобщата задлъжнялост - всичко това допринася за едно взривоопасно положение, което не се знае докъде може да ескалира. И кога бихме могли да видим по същия начин изблик на недоволство и в България.
Т.е. премиерът Борисов да гледа какво става в румънските градове, планирайки една или друга родна политика?
Именно, това искам да подчертая, защото никой няма да бъде запазен и нищо няма да бъде по-опасно от това в един момент недоволството да избухне. Защото тогава не знае в каква насока ще бъде то и какви ще са последиците.
*Интервюто с Метин Казак е проведено преди последната среща на лидерите на ЕС в Брюксел.
