Ден след като тракторите си тръгнат от столицата и ден преди решаващата среща на върха в Брюксел, на която ще бъде решена съдбата на еврозоната, в тази обстановка утре депутатите ще разгледат на второ четене бюджета за следващата година. Според депутата от „Коалиция за България” Меглена Плугчиева вероятността догодина да се стигне до актуализация на финансовата рамка е много голяма, а финансовият министър Симеон Дянков се прави на отличник пред Брюксел, но не стимулира икономиката. Плугчиева призова и за цялостен преглед на аграрната политика на страната ни по сектори.
Ето какво коментира в „Денят” на Дарик Меглена Плугчиева:
Смятам, че темата аграрна политика е наистина една много голяма и комплексна тема. Всъщност това, което се случи сега с демонстрациите от страна на зърнопроизводителите, е само един щрих от цялата много сложна картина на българското земеделие. В последните две години няма ясен дебат, няма ясна политика, няма ясна българска позиция нито по сега действащата обща аграрна политика на евросъюза, нито пък стана ясна и до момента позицията на българското правителство за следващия период 2014-2020 г., така че в момента колкото е редно, толкова и не е да разглеждаме само този елемент от общата картина. Налага се правителството и специално министърът на земеделието да предизвика и да организира един дебат по темата аграрна политика в България с всичките й разновидности, както тук се вписват едрите земевладелци, особено и по-голяма е тревогата за малките и средните земеделски стопани, които нито имат парите, нито горивото, за да дойдат в София и да протестират. Животновъдите, които са в още по-окаяно състояние, да не говорим за производството на плодове и зеленчуци, което непрекъснато е... все повече със затихващи функции, така че зърнопроизводителите можеха да си позволят да дойдат да протестират. Другите просто нямат физическата и финансовата възможност да дойдат, но това трябва да бие камбаната пред правителството, че се налага не закърпване на положението и пазарлъци на парче с акциза, който… на горивото… ще се очертава, че съответно за следващата година ще бъде решен, но това изисква ясна, пълна, прозрачна дискусия по всички елементи на земеделската ни политика. Грозното в случая е, че са сключени споразумения, че са постигнати писмени договорености между производителите и правителството и в крайна сметка те не са спазени.
Наистина ли зърнопроизводителите са фаворитизирани, както сам каза земеделският министър Мирослав Найденов, или по-скоро другите сектори просто са пренебрегвани?
Това е така, защото правилата на общата аграрна политика са такива. Плащанията на площ, разбира се, са в полза на нашите едри земеделски стопани. В животновъдството, например в свиневъдството няма предвидени изобщо никакви помощи, което се компенсира в другите страни с национални доплащания и тъй като България не дава национални доплащания, тези подсектори са абсолютно пренебрегнати и нетолерирани и при нас има абсолютни дисбаланси в развитието на аграрния сектор.
Смятате ли, че е редно да гласуваме бюджет 2012 под натиска на протести, въпреки че те утре няма да бъдат тук, но до днес тракторите са били тук, и с оглед на това, че пък в петък предстои изключително важна европейска среща.
Първо, че срещата на Европейския съвет… заседанието на Европейския съвет на 9-и е изключително важно предвид дълговата криза и цялостната икономическа и финансова ситуация в Европа и в конкретен план в еврозоната. Решенията, които се очакват в петък, са насочени главно към страните, неизпълняващи условията на Пакта за стабилност, трипроцентната бариера за бюджетен дефицит и 60-процентна бариера за дългов ангажимент от брутния вътрешен продукт и това, което се очаква, да има още по-строги дисциплиниращи мерки и автоматични санкции, които да бъдат прилагани при неизпълнение на условията на Пакта за стабилност. Другото, което обаче е предвидено в дневния ред на съвета на 9-и, е, че страните, които са ангажирани с Пакта евро плюс, трябва също да докладват за постигнатия прогрес, както се казва на брюкселски език. Прогресът, който се очаква, е да се докладва по следните точки, да се замразят заплатите в държавния сектор, държавната администрация, да се вдигне пенсионната възраст, да има много строг контрол върху публичните финанси и разходи и една много ключова точка е страните членки водят разговори и търсят възможности за уеднаквяване на данъчната ставка, на данъчната база на корпоративния данък. По този въпрос никой не говори. Това е ключът и за бъдещото развитие на българската икономика, защото знаете, че във всички останали страни този данък е много по-висок от данъка в България, което означава, че ние ще бъдем предизвикани, ние ще бъдем принудени да уеднаквим и да сближим ставката с тази на другите страни членки. Вярно е, че по този въпрос и управляващи, и опозиция сме на единно мнение, че това не бива да се допусне, но за мен стои големият въпрос как министър Дянков ще успее да се пребори и след като толкова бързо и той, и премиерът се включиха в инициативата Пакт евро плюс без никой да го иска това от тях и да е настоявано, след като не сме страна членка на еврозоната, сега да видим как като са избързали с влизането ни в Пакта евро плюс как ще вземат завоя и ще избягат от ангажимента за вдигане на корпоративния данък. В момента, както виждате, г-н Дянков като отличник изпълнява първите условия, замразяване на заплати и вдигане на пенсионната възраст сега и затягане на коланите и фискална дисциплина, и бюджетен дефицит 1,5 за следващата година, което е презастраховка. И затова питам аз, като прозвучава пак апелът стягаме коланите, ще има ли след една година кой да държи този колан, изобщо да го носи, за да го стяга. Не може само с рестрикции, не може само с фискална дисциплина да се върви напред. Има нужда да се стимулира икономически растеж, да се създават работни места и особено това да бъде насочено към младите хора, защото знаете, че, ако имаме официална статистика 12% безработица, кръгло, то при младите хора това е около 25-26%. Така, че само с фискална дисциплина и само с рестрикции нямаме никакъв шанс да се развива страната. Това означава, че няма да имаме и съответно нито възможността за привличане на нови инвестиции от чужбина, малкият и среден бизнес е притиснат, и затова, пак повтарям, че наред с фискалната дисциплина и бюджетна дисциплина, която е много важна, и всички сме единодушни, че трябва да я има, но наред с нея трябва да има стимули за бизнеса, за икономиката, трябва да има растеж и работни места. Иначе всичко друго остава само едни за г-н Дянков важни числа, но трябва да се знае, че зад тези числа стоят съдбите на много хора и ако той зад числата не вижда хората, тежко и горко на България.
Самият министър Дянков предначерта една от възможностите за разпадане на еврозоната и образуване на съюз от стабилните икономики, към които той ни причисли. Смятате ли, че това е реалистичен сценарий?
Според мен е абсолютно нереалистичен сценарий, защото г-н Дянков се опира на тези първи критерии, за които говорихме, за бюджетен дефицит и на външен дълг или държавен дълг, които, ако трябва да бъде честен г-н Дянков, наследи с по-добри параметри от колегата си от предишното правителство, защото, ако той се бори сега за бюджетен дефицит, то тогава се говореше в петте години, четирите години само за бюджетни излишъци. Да не говорим за резерва, който е редуциран наполовина и т.н. Така, че, да речем, без да се връщаме назад, гледаме сега картината и казваме, да, г-н Дянков като отличник изпълнява тези първи критерии, но дотам, нито има мерки за икономически растеж, нито работни места. И освен това по една друга тема също не обича да говори г-н Дянков, междувътрешната задлъжнялост, междуфирмената
задлъжнялост. Този дисбаланс, който го има, е огромен и той също тегли като цяло общата ни характеристика надолу и в никакъв случай това не ни причислява и не ни приближава към страните отличнички. Така, че, като прави г-н Дянков, така, прогнози, че еврозоната ще се разпадне, би трябвало да каже и какво очаква да се случи, какво отражение ще даде това върху българския гражданин. Страните членки и особено ключовите страни, като Германия и Франция, са се ангажирали в момента с всички възможни средства, сили и генериране на доверие да спасят еврото като европейска валута, а и не само като европейска, а и като световна валута.
Вие казвате, че министър Дянков прави усилия да се покаже като отличник в ЕС, но не си ли оставя сам вратичка за актуализация на бюджета догодина, имайки предвид пенсиите, вдигането на заплатите? Той сам каза, че може да се стигне до актуализация по средата на годината, когато се променят тези социални плащания.
Това не е изключено и вярно е, че тази динамика в Европа естествено се отразява и ще се отразява и върху България, още повече, че България с крехката си, да не кажа слаба икономика, е в пълна зависимост главно от европейската такава. И ако страните членки, с които ние имаме най-голям стокообмен, както е в случая с Германия, имат добри показатели и дърпат износа ни, то тогава това ще генерира добри показатели и в България, и то на секторите, които са експортно ориентирани. Но това не е достатъчно. Би трябвало да се търси възможност да се увеличи покупателната способност на населението, а тя, както виждате, тя стагнира и тя намалява все повече. Г-н Дянков на този въпрос казва, ама вижте какви големи депозити има в банките на гражданите? А в същото време, ако погледнете структурата на депозитите, ще видите, че те са на 20-23% от населението. А къде са останалите 70-80%. Това означава, че имаме едно разтваряне на ножицата все повече, на една разширяваща се обедняваща маса и една малка прослойка, запазваща своето финансово положение, стабилност, или увеличаваща такова. Така, че г-н Дянков трябва да търси баланса между дисциплина и съответното това е майсторлъкът на управлението, не само да играеш ролята на надзирател като си финансов министър, но да играеш и ролята на генератор на растеж и на работни места.
