Българските ученици на 15 и 16 години, участвали в иновативния модул за решаване на проблеми в сътрудничество, който е част от международното изследване PISA 2015, са постигнали среден резултат от 444 точки. В модула са участвали над 6000 български деветокласници през 2015 г., като индивидуалният резултат на учениците варира от 316 до 570 точки.
Това съобщи Светла Петрова - началник на отдела "Анализи и международни изследвания" в Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование към МОН, при представянето на резултатите от иновативния модул от международното изследване PISA 2015 за решаване на проблеми в сътрудничество. Тя отбеляза, че този модул се прави за първи път в световен мащаб.
Намалява бумащината в училищата
Целта на модула е да се види могат ли учениците да решават проблеми в сътрудничество, да постигат знания и ценности за обща цел, при предварително дефиниран резултат, обясни Петрова. В този модул на изследването през 2015 г. са участвали 51 държави и региони с общо над половин милион ученици. В края на 2016 г. бяха представени резултатите от PISA 2015 в основната му част - за природни науки, математика и четене, в което участваха 72 държави.
Учениците, участвали в иновативния модул, се решавали различни задачи в чат със свои виртуални съученици. Компетентностите, оценявани в този модул, не се формират по конкретен учебен предмет, а са част от обучението в училище по всички учебни предмети, в извънкласните дейности, част са и от социалния опит на учениците, обясни Петрова.
Тя уточни, че с най-висок среден резултат от иновативния модул са учениците от Сингапур (561 т.), следвани от учениците от Япония (552 т.), като това се двете държави, които са безапелационни първенци в модула за решаване на проблеми в сътрудничество.
Тревожна тенденция при връзката учител-ученик
Сред държавите и регионите с резултат от над 530 точки са Хонконг - Китай (541 т.), Корея (538 т.), Канада, Естония, Финландия, Макао-Китай, Нова Зеландия и Австралия. България е сред 25 държави, които са с постижения по модула под средното на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), а на последно място в класацията е Тунис с 382 точки, съобщи Петрова.
Тя коментира, че държавите с висок резултат на основните модули на PISA - четене, математика и природни науки, постигат висок резултат и на модула за решаване на проблеми в сътрудничество. Това означава, че образователните системи, които успяват да адаптират учебните си програми и преподавателските си методи към развиване на умения за мислене и за решаване на проблеми, и акцентират върху обучението с проекти и чрез изследователския подход, показват високи резултати във всички области на PISA, обобщи Петрова.
Тя отбеляза, че PISA не измерва знанията на учениците, усвоени в училище, а проследява как се използват тези знания и какви са уменията за мислене на учениците.
Според данните 49 процента от българските ученици (при 28 процента в ОИСР) могат да се справят само с най-лесните задачи за решаване на проблеми, при които трябва да се следва план за решаване на ясен и несложен проблем, подпомагани обаче от своите партньори в екипа.
Засилват връзката между образованието, науката и бизнеса
Отново 49 процента от нашите ученици (при 64 процента в ОИСР) се справят със средно трудните задачи от иновативния модул, при които е необходимо високо ниво на сътрудничество между екипа и се разпределят роли в него. Само 2 процента от българските ученици (при 8 процента в ОИСР) успяват да се справят с най-трудните задачи, които изискват решаването на сложен проблем и е необходимо високо ниво на сътрудничество.
Изследването показва, че във всички държави и региони момичетата се справят по-добре от момчетата при решаването на иновативния модул за сътрудничество. В държавите от ОИСР момичетата имат среден резултат с 29 точки по-висок от този на момчетата, а в България разликата е 32 точки.
За общите резултати от PISA 2015 отново има такава разлика в резултатите между българските момичета и момчета, като при четенето тя е 48 точки, при природните науки - 16 точки, а при математиката - 2 точки.
Данните показват, че българските момичета, участвали в модула, имат по-голяма готовност за сътрудничество, както и по-високо ценят отношенията си с роднини, връстници и приятели, отколкото момчетата. Но момчетата ни проявяват по-голяма готовност да работят в екип в сравнение с момичетата, коментира Светла Петрова.
Това съобщи Светла Петрова - началник на отдела "Анализи и международни изследвания" в Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование към МОН, при представянето на резултатите от иновативния модул от международното изследване PISA 2015 за решаване на проблеми в сътрудничество. Тя отбеляза, че този модул се прави за първи път в световен мащаб.
Намалява бумащината в училищата
Целта на модула е да се види могат ли учениците да решават проблеми в сътрудничество, да постигат знания и ценности за обща цел, при предварително дефиниран резултат, обясни Петрова. В този модул на изследването през 2015 г. са участвали 51 държави и региони с общо над половин милион ученици. В края на 2016 г. бяха представени резултатите от PISA 2015 в основната му част - за природни науки, математика и четене, в което участваха 72 държави.
Учениците, участвали в иновативния модул, се решавали различни задачи в чат със свои виртуални съученици. Компетентностите, оценявани в този модул, не се формират по конкретен учебен предмет, а са част от обучението в училище по всички учебни предмети, в извънкласните дейности, част са и от социалния опит на учениците, обясни Петрова.
Тя уточни, че с най-висок среден резултат от иновативния модул са учениците от Сингапур (561 т.), следвани от учениците от Япония (552 т.), като това се двете държави, които са безапелационни първенци в модула за решаване на проблеми в сътрудничество.
Тревожна тенденция при връзката учител-ученик
Сред държавите и регионите с резултат от над 530 точки са Хонконг - Китай (541 т.), Корея (538 т.), Канада, Естония, Финландия, Макао-Китай, Нова Зеландия и Австралия. България е сред 25 държави, които са с постижения по модула под средното на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), а на последно място в класацията е Тунис с 382 точки, съобщи Петрова.
Тя коментира, че държавите с висок резултат на основните модули на PISA - четене, математика и природни науки, постигат висок резултат и на модула за решаване на проблеми в сътрудничество. Това означава, че образователните системи, които успяват да адаптират учебните си програми и преподавателските си методи към развиване на умения за мислене и за решаване на проблеми, и акцентират върху обучението с проекти и чрез изследователския подход, показват високи резултати във всички области на PISA, обобщи Петрова.
Тя отбеляза, че PISA не измерва знанията на учениците, усвоени в училище, а проследява как се използват тези знания и какви са уменията за мислене на учениците.
Според данните 49 процента от българските ученици (при 28 процента в ОИСР) могат да се справят само с най-лесните задачи за решаване на проблеми, при които трябва да се следва план за решаване на ясен и несложен проблем, подпомагани обаче от своите партньори в екипа.
Засилват връзката между образованието, науката и бизнеса
Отново 49 процента от нашите ученици (при 64 процента в ОИСР) се справят със средно трудните задачи от иновативния модул, при които е необходимо високо ниво на сътрудничество между екипа и се разпределят роли в него. Само 2 процента от българските ученици (при 8 процента в ОИСР) успяват да се справят с най-трудните задачи, които изискват решаването на сложен проблем и е необходимо високо ниво на сътрудничество.
Изследването показва, че във всички държави и региони момичетата се справят по-добре от момчетата при решаването на иновативния модул за сътрудничество. В държавите от ОИСР момичетата имат среден резултат с 29 точки по-висок от този на момчетата, а в България разликата е 32 точки.
За общите резултати от PISA 2015 отново има такава разлика в резултатите между българските момичета и момчета, като при четенето тя е 48 точки, при природните науки - 16 точки, а при математиката - 2 точки.
Данните показват, че българските момичета, участвали в модула, имат по-голяма готовност за сътрудничество, както и по-високо ценят отношенията си с роднини, връстници и приятели, отколкото момчетата. Но момчетата ни проявяват по-голяма готовност да работят в екип в сравнение с момичетата, коментира Светла Петрова.
