Учени от Института по математика и информатика (ИМИ) към Българската академия на науките (БАН) поставиха нов световен рекорд за разработен алгоритъм, който може да доведе до сериозен технологичен пробив в използването на квантови компютри. Подобрението намира приложение при моделирането на невронните мрежи в изкуствения интелект, киберсигурността, високопроизводителните пресмятания в квантовата механика и финансовата математика. Главен изпълнител на проекта е д-р Венелин Тодоров, учен от ИМИ и ИИКТ при Българската академия на науките и носител на голямата награда „Джон Атанасов“ 2021 г.
Резултатите, получени като част от проекта, се очаква да имат сериозна роля при тестването и подобряването на математически модели и по-надеждна интерпретация на числените данни при прогнозиране на въздействието на вредните емисии върху човешкото здраве и загубите в селското стопанство в световен мащаб. В текущите условия на пандемия, те биха били приложими дори в борбата с COVID-19. Това ще допринесе при справянето с някои от основните предизвикателства по програма „Хоризонт Европа“, сред които здравеопазване, устойчиво земеделие, сигурна, чиста и ефективна енергия, както и действия, свързани с климата и околната среда.
Подобреният алгоритъм има потенциал да намери решение с висока точност за по-малко от секунда на лаптоп, което е и напълно нова възможност пред развитието на изкуствения интелект и интелигентните системи. Методът ще допринесе и за справянето с някои от предизвикателствата, заложени в програмата „Цифрова Европа“, свързани с високопроизводителните пресмятания, цифровата трансформация и изкуствения интелект.
„Смело мога да заявя, че науката е най-голямата ми страст. А пък тази своя мечта реализирам в Българската академия на науките. Късметлия съм, че попаднах в такъв невероятен екип от истински професионалисти, с които смело постигаме невероятни резултати. Относно мечтите и компютрите, имам едно любимо изказване на Джон Атанасов, което също много ме мотивира: „Най-голямата смелост, която човек може да прояви, не е в открития космос, а в мисълта!“ В ИМИ и ИИКТ попаднах на добри колеги и на чудесен екип, с който постигаме конкурентоспособни научни резултати“, коментира д-р Венелин Тодоров – доктор по математика от ИМИ и ИИКТ към БАН. По думите на учения, България предлага добри условия за развитие на науката и именно заради това се надява да продължи да се развива в родината си.
Алгоритъмът намира широко приложение в областта на изкуствения интелект, който днес е неразривна част от човешкото ежедневие. Развитието на изкуствения интелект обещава на хората по-добро здравеопазване, придвижване, по-благоприятни условия на труд и редица други обществени ползи. Изкуствения интелект подпомага борбата с COVID-19, като чрез него функционират термалните камери, срещани на летищата и други оживени локации, както и помага за проследяване на скоростта на разпространението на болестта. Той е полезен за бизнеса, като помага за оптимизиране на веригите за доставка, подобрява поддръжката на машини, увеличава производството и спомага спестяването на енергия.
През последните няколко години БАН насочва вниманието си върху разработването на иновативни проекти, които се ръководят от докторантите на Академията.
Сред останалите изследвания на млади учени е тестването на иновативна терапия за лечение на рак, която таргетира предимно злокачествените туморни образувания, което се ръководи от д-р Мария Шрьодер. Друг обещаващ проект на БАН е разработването на надеждна алтернатива за устойчиво използване на енергия, зад който стои д-р Елица Петкучева, както и проектът на гл. ас. д-р Радослава Бекова за мониторинг на отпадъците, отложени по морското дъно, под мотото „За море без пластмаса“.
Резултатите, получени като част от проекта, се очаква да имат сериозна роля при тестването и подобряването на математически модели и по-надеждна интерпретация на числените данни при прогнозиране на въздействието на вредните емисии върху човешкото здраве и загубите в селското стопанство в световен мащаб. В текущите условия на пандемия, те биха били приложими дори в борбата с COVID-19. Това ще допринесе при справянето с някои от основните предизвикателства по програма „Хоризонт Европа“, сред които здравеопазване, устойчиво земеделие, сигурна, чиста и ефективна енергия, както и действия, свързани с климата и околната среда.
Подобреният алгоритъм има потенциал да намери решение с висока точност за по-малко от секунда на лаптоп, което е и напълно нова възможност пред развитието на изкуствения интелект и интелигентните системи. Методът ще допринесе и за справянето с някои от предизвикателствата, заложени в програмата „Цифрова Европа“, свързани с високопроизводителните пресмятания, цифровата трансформация и изкуствения интелект.
„Смело мога да заявя, че науката е най-голямата ми страст. А пък тази своя мечта реализирам в Българската академия на науките. Късметлия съм, че попаднах в такъв невероятен екип от истински професионалисти, с които смело постигаме невероятни резултати. Относно мечтите и компютрите, имам едно любимо изказване на Джон Атанасов, което също много ме мотивира: „Най-голямата смелост, която човек може да прояви, не е в открития космос, а в мисълта!“ В ИМИ и ИИКТ попаднах на добри колеги и на чудесен екип, с който постигаме конкурентоспособни научни резултати“, коментира д-р Венелин Тодоров – доктор по математика от ИМИ и ИИКТ към БАН. По думите на учения, България предлага добри условия за развитие на науката и именно заради това се надява да продължи да се развива в родината си.
Алгоритъмът намира широко приложение в областта на изкуствения интелект, който днес е неразривна част от човешкото ежедневие. Развитието на изкуствения интелект обещава на хората по-добро здравеопазване, придвижване, по-благоприятни условия на труд и редица други обществени ползи. Изкуствения интелект подпомага борбата с COVID-19, като чрез него функционират термалните камери, срещани на летищата и други оживени локации, както и помага за проследяване на скоростта на разпространението на болестта. Той е полезен за бизнеса, като помага за оптимизиране на веригите за доставка, подобрява поддръжката на машини, увеличава производството и спомага спестяването на енергия.
През последните няколко години БАН насочва вниманието си върху разработването на иновативни проекти, които се ръководят от докторантите на Академията.
Сред останалите изследвания на млади учени е тестването на иновативна терапия за лечение на рак, която таргетира предимно злокачествените туморни образувания, което се ръководи от д-р Мария Шрьодер. Друг обещаващ проект на БАН е разработването на надеждна алтернатива за устойчиво използване на енергия, зад който стои д-р Елица Петкучева, както и проектът на гл. ас. д-р Радослава Бекова за мониторинг на отпадъците, отложени по морското дъно, под мотото „За море без пластмаса“.
