Извънредното заседание на НС за гласуване на отказа на Мария Габриел за премиер и външен министър е констативно. То се задейства по утвърдена практика. Целта е да има нотификация на президента. За да продължи конституционната процедура, е необходимо да се вземе такова решение на извънредно заседание на НС. Това коментира в интервю пред БНР преподавателят по Конституционно право във Великотърновския университет гл. ас. Христо Орманджиев.
На практика не е посочен срокът да се връчи мандатът, но след като има решение на НС, президентът може да връчи на втората - ПП-ДБ.
Орманджиев обясни, че е твърде кратко времето за избори 2 в 1 – за ЕП и парламентарни.
Ако се стигне до служебно правителство: Кои са опциите за премиер след последните промени в Конституцията
„Разписана е процедурата в чл. 99 на Конституцията, че при неуспешен трети мандат тогава сме пред тази хипотеза служебен кабинет и избори. Времето е кратко. Хипотеза има за избори заедно и разделно, но всичко зависи от връчването на мандатите и дали ще се върнат веднага. Този двумесечен срок не зависи от президента“, обясни преподавателят по Конституционно право.
На извънредно заседание във вторник НС гласува отказа на Габриел от кабинет Румен Радев чака решение на Парламента, след това връчва втория мандат
И сподели, че е възможно едната седмица през юни да са евроизборите, а следващата да са парламентарните.
„Твърде къс е срокът за избори 2 в 1. Но след решението на НС утре, няма пречки процедурата да бъде придвижена“, коментира Орманджиев и обясни и изборът на кандидат за премиер измежду посочените в новите конституционни промени кой има право.
„Кандидатът за премиер има право да си избере министрите и да определи състава на служебния кабинет, без да е задължен да консултира решенията с президента. Тази промяна ограничи правомощията на президента, въпреки че политическата практика изисква да има консултиране с президента. А Конституцията казва, че предложението е на кандидата за служебен премиер - да предложи и президента да го регистрира с Указ. Възможно е и кандидатът да го съгласува с президента – политическа коректност, но не е задължен да го направи“, обясни Орманджиев.
Той коментира, че ако се стигне до служебен кабинет и Конституционния съд излезе с решение за законосъобразността на конституционните промени, в частта служебен кабинет, то това ще важи за следващи кабинети и няма да засегне настоящо служебно правителство.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
На практика не е посочен срокът да се връчи мандатът, но след като има решение на НС, президентът може да връчи на втората - ПП-ДБ.
Орманджиев обясни, че е твърде кратко времето за избори 2 в 1 – за ЕП и парламентарни.
Ако се стигне до служебно правителство: Кои са опциите за премиер след последните промени в Конституцията
„Разписана е процедурата в чл. 99 на Конституцията, че при неуспешен трети мандат тогава сме пред тази хипотеза служебен кабинет и избори. Времето е кратко. Хипотеза има за избори заедно и разделно, но всичко зависи от връчването на мандатите и дали ще се върнат веднага. Този двумесечен срок не зависи от президента“, обясни преподавателят по Конституционно право.
На извънредно заседание във вторник НС гласува отказа на Габриел от кабинет Румен Радев чака решение на Парламента, след това връчва втория мандат
И сподели, че е възможно едната седмица през юни да са евроизборите, а следващата да са парламентарните.
„Твърде къс е срокът за избори 2 в 1. Но след решението на НС утре, няма пречки процедурата да бъде придвижена“, коментира Орманджиев и обясни и изборът на кандидат за премиер измежду посочените в новите конституционни промени кой има право.
„Кандидатът за премиер има право да си избере министрите и да определи състава на служебния кабинет, без да е задължен да консултира решенията с президента. Тази промяна ограничи правомощията на президента, въпреки че политическата практика изисква да има консултиране с президента. А Конституцията казва, че предложението е на кандидата за служебен премиер - да предложи и президента да го регистрира с Указ. Възможно е и кандидатът да го съгласува с президента – политическа коректност, но не е задължен да го направи“, обясни Орманджиев.
Той коментира, че ако се стигне до служебен кабинет и Конституционния съд излезе с решение за законосъобразността на конституционните промени, в частта служебен кабинет, то това ще важи за следващи кабинети и няма да засегне настоящо служебно правителство.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
