Няма двоен стандарт при храните в България и в по-развитите европейски страни. Това обяви председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов, след като изнесе данните от направеното изследване. Той подчерта, че има разлики в съдържанието на стоките, но те не са по оста Изток-Запад. Затова би трябвало Европейската комисия да въведе точна дефиниция какво е "съществена разлика".
Изследването на КЗП сравнява 11 продукта от 6 групи храни - макаронени, шоколадови изделия, млечни продукти, консерви, зехтин и спиртни напитки.
Голямо разминаване в съдържанието, по 7 от 8 показателя, има при консервираните храни като грах и царевица. При граха наситените мазнини с около 60% по-малко у нас, а захарите - много повече, с около 50%. Все пак, въпреки разликите в качеството, на етикета всичко е упоменато точно.
И въпреки че процентите звучат сериозни, съотношението в грамове не е съществено. Така например, при френското масло, което се продава у нас, се откриват с 200% повече въглехидрати, но това се окозва разлика по-малко от 1 грам за 100 грама.
Не може да се направи категоричен извод дали откритите разлики в някои храни променят качеството на съответните търговски марки в положителна или отрицателна насока. Все пак, по линия на безопасност на храните няма никакво съмнение, че това, което се продава, е безопасно.
Цените на някои храни се покачват от началото на годината (ВИДЕО)
"Най-важно е да определим понятието съществена разлика. И досега това беше проблемът, че имаше такава възможност, вие описвате коректно в съдържанието на етикета какво съдържа дадения продукт, само че то е различно в една държава, различно е в друга държава, а говорим за една и съща търговска марка", заяви Димитър Маргаритов, председател на КЗП
Решението според Комисията за защита на потребителите е, ако някой производител иска да произвежда продукти под едно име, но с различно съдържание за различните държави от Европейския съюз, той да е длъжен да регистрира нова марка за съответния пазар, например - "грах Балкански".
"Това трябва да е разлика, която би довела до различно поведение на потребителя, тоест ако той е информиран за тази разлика, той не би си купих този продукт или той би си купил този продукт, това определя дали една разлика е съществена", заяви Яна Иванова, сдружение "Храни и напитки, България".
В края на миналата година в сила влезе европейска директива определяща изискванията за качеството на храните. До края на тази промените трябва да се приложат и в българското законодателство.
Добра новина за любителите на алкохолните напитки - при трите вида алкохол водка, шотландско уиски и джин, резултатите показват, че няма разлика в качеството на напитките, които се продават под една марка у нас, и на Запад.
Изследването на КЗП сравнява 11 продукта от 6 групи храни - макаронени, шоколадови изделия, млечни продукти, консерви, зехтин и спиртни напитки.
Голямо разминаване в съдържанието, по 7 от 8 показателя, има при консервираните храни като грах и царевица. При граха наситените мазнини с около 60% по-малко у нас, а захарите - много повече, с около 50%. Все пак, въпреки разликите в качеството, на етикета всичко е упоменато точно.
И въпреки че процентите звучат сериозни, съотношението в грамове не е съществено. Така например, при френското масло, което се продава у нас, се откриват с 200% повече въглехидрати, но това се окозва разлика по-малко от 1 грам за 100 грама.
Не може да се направи категоричен извод дали откритите разлики в някои храни променят качеството на съответните търговски марки в положителна или отрицателна насока. Все пак, по линия на безопасност на храните няма никакво съмнение, че това, което се продава, е безопасно.
Цените на някои храни се покачват от началото на годината (ВИДЕО)
"Най-важно е да определим понятието съществена разлика. И досега това беше проблемът, че имаше такава възможност, вие описвате коректно в съдържанието на етикета какво съдържа дадения продукт, само че то е различно в една държава, различно е в друга държава, а говорим за една и съща търговска марка", заяви Димитър Маргаритов, председател на КЗП
Решението според Комисията за защита на потребителите е, ако някой производител иска да произвежда продукти под едно име, но с различно съдържание за различните държави от Европейския съюз, той да е длъжен да регистрира нова марка за съответния пазар, например - "грах Балкански".
"Това трябва да е разлика, която би довела до различно поведение на потребителя, тоест ако той е информиран за тази разлика, той не би си купих този продукт или той би си купил този продукт, това определя дали една разлика е съществена", заяви Яна Иванова, сдружение "Храни и напитки, България".
В края на миналата година в сила влезе европейска директива определяща изискванията за качеството на храните. До края на тази промените трябва да се приложат и в българското законодателство.
Добра новина за любителите на алкохолните напитки - при трите вида алкохол водка, шотландско уиски и джин, резултатите показват, че няма разлика в качеството на напитките, които се продават под една марка у нас, и на Запад.
