След близо две години извън обсега на българските разследващи органи, днес Стоян Мавродиев бе екстрадиран от Сърбия в България.
В Белград той беше задържан в началото на юни, след като пристигна с полет от Дубай, а сръбските власти впоследствие разрешиха предаването му на българските власти.
С това започва нов етап по едно от най-обсъжданите разследвания през последните години - делото за кредита от близо 150 млн. лева, отпуснат от Българската банка за развитие (ББР) на дружеството „Роудуей Кънстракшън“, свързвано с бизнесмена Румен Гайтански - Вълка. Vesti.bg проследява историята и хронологията на случая.
Според прокуратурата въпростният заем е бил предоставен без достатъчно обезпечения и в нарушение на интересите на държавната банка, което е причинило значителни щети. Самият Мавродиев категорично отхвърля обвиненията чрез защитата си и поддържа, че не се е укривал и че ще съдейства на разследването.
От адвокат до един от най-влиятелните хора във финансовия сектор
Стоян Мавродиев е юрист по образование. Завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, след което започва работа като адвокат. В началото на професионалния си път се занимава основно с търговско, финансово и корпоративно право - сфери, които по-късно определят и публичната му кариера.
В началото на първото десетилетие на XXI век Мавродиев постепенно навлиза в политиката. През 2009 г. става народен представител в 41-вото Народно събрание от парламентарната група на ГЕРБ. В парламента работи основно по теми, свързани с финансовото законодателство, банковото регулиране и капиталовите пазари.
Това поставя началото на неговото издигане като една от най-разпознаваемите фигури във финансовото управление на държавата.
Начело на Комисията за финансов надзор
През 2010 г. Народното събрание избира Стоян Мавродиев за председател на Комисията за финансов надзор (КФН) - независимият държавен регулатор, който контролира небанковия финансов сектор в България.
Под надзора на КФН попадат:
застрахователните компании;
пенсионните фондове;
инвестиционните посредници;
фондовата борса;
колективните инвестиционни схеми;
капиталовият пазар.
Назначението му идва в период, когато след световната финансова криза България е под натиск да засили финансовия надзор и да хармонизира законодателството си с европейските регулации.
По време на мандата си Мавродиев многократно заявява, че основен приоритет е повишаването на стабилността на финансовата система и защитата на инвеститорите. Управлението му обаче не остава без критики. Част от експертите поставят въпроси за ефективността на надзора върху небанковия финансов сектор, а името му започва все по-често да присъства в политическия дебат.
Въпреки това той остава председател на КФН повече от шест години - един от най-дългите мандати начело на регулатора.
От финансов регулатор до държавен банкер
След освобождаването си от Комисията за финансов надзор през 2017 г. Стоян Мавродиев поема ръководството на Българската банка за развитие.
На пръв поглед това изглежда логична стъпка. До този момент той вече има дългогодишен опит във финансовото законодателство, банковото регулиране и държавния контрол върху капиталовите пазари.
Но именно периодът начело на ББР впоследствие ще се превърне в най-оспорваната част от неговата кариера.
За разлика от търговските банки, Българската банка за развитие е създадена със специална обществена мисия. Основната ѝ задача е да подпомага малкия и средния бизнес, иновациите, регионалното развитие и стратегически инвестиции чрез държавно финансиране. Банката работи със средства, гарантирани от държавата, което поставя особено високи изисквания към управлението на риска и отпускането на кредити.
Именно през този период започват да се отпускат няколко особено големи корпоративни кредита, които години по-късно ще се окажат в центъра на общественото внимание.
Най-големият от тях е заемът за близо 150 милиона лева, който впоследствие поставя началото на разследването срещу Стоян Мавродиев.
Българската банка за развитие - държавната банка с мисия да подпомага бизнеса
Когато през 2018 г. Стоян Мавродиев застава начело на Българската банка за развитие (ББР), институцията вече има ключова роля в икономическата политика на държавата. За разлика от търговските банки, които работят с цел реализиране на печалба за своите акционери, ББР е създадена със специална обществена мисия.
Според Закона за Българската банка за развитие и официалната ѝ политика, основната ѝ задача е да подпомага развитието на малките и средните предприятия, да улеснява достъпа им до финансиране, да насърчава износа, иновациите и инвестициите, както и да подкрепя стратегически проекти от значение за икономиката. Банката е изцяло държавна собственост, а принципал е министърът на иновациите и растежа. През годините тя разполага с държавни гаранции и достъп до финансиране от международни институции като Европейската инвестиционна банка и Банката за развитие на Съвета на Европа. Това се посочва на официалната интернет страница на ББР.
Именно заради тази специфична мисия дейността на ББР традиционно е обект на засилен обществен интерес. Всяко отклонение от основната ѝ функция, подкрепата за малкия и средния бизнес, неизменно поражда въпроси дали държавният ресурс се използва по предназначение.
Големите корпоративни кредити
Още преди края на мандата на Стоян Мавродиев начело на банката започват да се появяват критики за концентрацията на значителен финансов ресурс в ограничен брой големи корпоративни клиенти.
Темата придобива особена публичност през 2021 г., когато след парламентарните избори служебното правителство назначава ново ръководство на ББР. Новият изпълнителен директор тогава обявява, че значителна част от кредитния портфейл на банката е концентрирана в малък брой големи дружества, като според публично оповестените данни осем компании са получили кредити за над 946 млн. лева - сума, която представлява сериозна част от общия корпоративен портфейл на институцията, се посочва в публикация на БНР.
Тези разкрития предизвикват широк обществен дебат дали държавната банка изпълнява законовата си функция. Последват проверки от компетентните институции, включително Българската народна банка, Министерството на икономиката, Комисията за противодействие на корупцията и прокуратурата.
Кредитът за „Роудуей Кънстракшън“
Сред всички проверявани сделки една постепенно се откроява като най-мащабна.
Става дума за кредит в размер на близо 150 млн. лева, отпуснат от ББР през 2019 г. на дружеството „Роудуей Кънстракшън“. Компанията публично беше свързвана с бизнесмена Румен Гайтански - Вълка.
Според прокуратурата именно този заем е нанесъл особено големи имуществени вреди на държавната банка. Обвинението твърди, че при отпускането му не е била извършена достатъчно задълбочена оценка на риска и че предоставените обезпечения не са били достатъчни, за да гарантират защитата на публичния ресурс. Разследващите поддържат тезата, че така е бил застрашен интересът на ББР като държавна финансова институция, се посочва в материал на NOVA.
В основата на обвинението стои твърдението, че длъжностни лица в банката са нарушили служебните си задължения, като са одобрили кредита при условия, които не осигуряват достатъчна защита на банката. Именно заради това прокуратурата квалифицира случая като престъпление по служба с особено тежки последици.
Това са твърдения на обвинението, които предстои да бъдат проверени в съдебен процес. Към момента няма влязла в сила присъда, която да установява вина на когото и да било от обвиняемите.
Кои са обвиняемите
По това дело прокуратурата повдигна обвинения на трима души.
Първият е бившият изпълнителен директор на ББР Стоян Мавродиев, който според обвинението е допуснал отпускането на кредита при неизгодни за банката условия.
Вторият е бизнесменът Румен Гайтански, известен с прякора Вълка. Според държавното обвинение той е подбудител към престъплението.
Третият обвиняем е Иван Георгиев, представлявал дружеството „Роудуей Кънстракшън“, който според прокуратурата е съучастник в схемата.
И тримата отхвърлят обвиненията срещу себе си, а вината им не е установена с влязъл в сила съдебен акт.
Историята около кредита от близо 150 млн. лева на Българската банка за развитие постепенно се превръща от икономически спор в едно от най-следените наказателни производства в България, пише БНТ.
След поредица от проверки и събиране на доказателства прокуратурата започва разследване за начина, по който е бил отпуснат заемът към „Роудуей Кънстракшън“. Според държавното обвинение при отпускането на кредита са били нарушени правила за управление на банковия риск и са настъпили значителни финансови последици за държавната банка.
През август 2024 г. прокуратурата съобщава, че са привлечени като обвиняеми Стоян Мавродиев, Румен Гайтански - Вълка и Иван Георгиев. Обвиненията са свързани с отпускането на кредита от ББР, като прокуратурата посочва, че става дума за престъпление, довело до значителни имуществени вреди.
Тогава започва и процедурата по издирване на Мавродиев, който не се намира на територията на България.
Изчезването от публичното пространство
След като прокуратурата предприема действия по разследването, Стоян Мавродиев остава извън България.
В публичното пространство се появяват различни информации за местонахождението му, включително твърдения, че се намира в Обединените арабски емирства. Междувременно българските власти предприемат действия за международното му издирване.
Процедурата включва издаване на европейска заповед за арест и международно издирване чрез каналите на Интерпол.
Целта на тези процедури е обвиняемото лице да бъде установено и предадено на държавата, която води наказателното производство.
Арестът в Белград
След години на неизвестност Стоян Мавродиев е задържан в Сърбия.
Според информацията на българските власти той е установен в Белград, след като пристига с полет от Дубай.
Задържането му поставя началото на нова процедура, тази по екстрадицията.
При подобни случаи съдът в държавата, в която лицето е задържано, трябва да прецени дали са изпълнени законовите условия за предаването му на страната, която го търси.
Процесът включва проверка на документите, основанията за издирване и спазването на международните стандарти за защита на правата на обвиняемия.
Екстрадицията - връщане в България след близо две години
С връщането на Мавродиев в България започва нов етап от наказателното производство.
След пристигането си той трябва да бъде предаден на компетентните български органи. Следват процесуални действия - разпити, предявяване на обвинението и евентуално искане за определяне на мярка за неотклонение.
Предстои съдът да прецени има ли основания за задържането му под стража или друга мярка.
Какво предстои по делото
Случаят „ББР – Роудуей Кънстракшън“ все още не е приключил.
Предстои съдът да разгледа по същество:
дали кредитът е бил отпуснат в нарушение на банковите правила;
дали са настъпили вреди за Българската банка за развитие;
има ли причинна връзка между действията на конкретни длъжностни лица и евентуалните щети;
носи ли някой наказателна отговорност.
Ключова роля ще имат експертизите, документите от кредитното досие, решенията на органите на банката и показанията на свидетелите.
Казусът, разгледан от финансови журналисти
Темата с екстрадицията връща на дневен ред въпросите около отпускането на стотици милиони левове кредити, концентрацията на ресурс в ограничен кръг компании и възможното политическо влияние върху управлението на държавната банка.
Според финансовите журналисти Стефан Антонов и Петър Илиев случаят далеч не се изчерпва с един конкретен заем, а поставя по-широкия въпрос за начина, по който през годините са вземани решения за най-големите кредити в ББР и доколко е възможно да бъде потърсена наказателна отговорност за тях.
Според Петър Илиев най-известните спорни кредити от периода на управление на Мавродиев са два. Единият е заемът за дружеството „Свети Георги“, създадено за събиране на вземания, което през 2019 г. получава финансиране от около 75 млн. лева. Макар кредитът да е определян като проблемен, по думите на Илиев той продължава да се обслужва, макар и трудно.
Другият и значително по-голям заем е отпуснат на компанията „Роудуей Кънстракшън“ за придобиването на „Пътстройинженеринг“, дружество, свързвано с Румен Гайтански. По думите на Илиев кредитът не е бил необезпечен, но обезпечението му е било със спорна стойност. По-късно се оказало, че реалната стойност на активите е многократно по-ниска от размера на отпуснатото финансиране. Кредитът е бил провизиран и отчетен като загуба от банката.
В студиото на „Здравей, България“ Стефан Антонов определи схемата като сходна с модели, познати от казуса КТБ. Според него проблемът не е само в размера на кредита, а в начина, по който е било структурирано обезпечението. Той обясни, че основен актив на придобиваното дружество е била концесия, която впоследствие е била прехвърлена, оставяйки обезпечението практически без реално покритие. По думите му заемът е бил конструиран така, че две години да не се появят формални признаци на проблем, тъй като е включвал гратисен период за погасяване.
В хода на разговора двамата журналисти поставиха и въпроса за концентрацията на кредити в ББР. Антонов припомни, че първоначалната идея на банката е била да подпомага бизнеса чрез кредитни линии към търговските банки, а не чрез директно кредитиране. По негови данни още преди 2013 г. около 75% от директните кредити са били насочени към 20 икономически групи, а през 2017 г. този дял е достигнал 99%.
