Европейският съюз трябва да върне водещата си роля за регулиране на конфликта в Украйна. ЕС продължава да се задоволява с ролята на страничен наблюдател, а има способността да ръководи световните процеси. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова на откриването в Университета за национално и световно стопанство на летен научен семинар, организиран от Специализиран институт на Франкофонията по администрация и мениджмънт (СИФАМ). Тема на дискусията беше „Европейският съюз – сигурност на границите, обща отбрана и разширяване“.
„Войната в Украйна доведе до ерозия на следвоенния световен ред. Международните институции, част от които са европейските институции, и международното право постепенно губят своята практическа ефективност и значимост и не се заместват от нови. ЕС трябва да бъде лидер в изграждането на новия световен ред, в който да върне мира като основна цел“, подчерта вицепрезидентът.
В изказването си Йотова разгледа развитието на Европейския съюз в контекста на следващите една след друга кризи, в променения свят на конфронтация и все по-голяма милитаризация. „Кризите актуализират въпроса за ЕС и неговата роля, за това как пази себе си и своите граждани“, посочи вицепрезидентът.
Сигурността е ключова политика за европейските граждани, тя беше в основата на заключенията на Конференцията за бъдещето на Европа. Според скорошно проучване на Евробарометър 34% от европейците посочват като основно предизвикателство сигурността и отбраната.
Вицепрезидентът посочи, че политиката на ЕС за сигурност на границите все още не може да намери своите успешни решения, особено в контекста на миграционните процеси. „Държавите членки предпочитат да издигат стени и огради, интеграцията на пристигащите в Европа е ключов въпрос“, заяви Йотова и подчерта, че здравната криза доведе до затваряне и вътре в границите на Шенген. „Отдавна се говори за реформа на Шенгенското пространство, но на европейските граждани все още не е представена цялостна концепция за нея“, посочи вицепрезидентът.
Йотова постави въпроса за общата отбрана в контекста на взаимодействието ЕС – НАТО. „Европа трябва да има своя отбранителен модел, който да не се конфронтира с Алианса, а да го надгражда. Войната в Украйна за пореден път потвърди необходимостта от европейска отбрана, динамиката на процесите отново изпреварва плановете и проектите. Трябва повече Европа, повече координация, категоричност при вземане на решения, общи действия, повече обвързаност между държавите членки, за да се справим с тежките последствия от войната във всички аспекти“, убедена е Илияна Йотова.
Вицепрезидентът постави и темата за разширяването на ЕС. „Политическото решение за присъединяване на Украйна не може да води до отказ от собствените ни критерии или за сметка на ценностите. Голямата тема за започването на преговорите с РСМ и позицията на България илюстрира точно този факт“, изтъкна Йотова. Тя оценява положително предложението на френския президент за стратегически съюз със страните от Западните Балкани.
В контекста на сигурността на европейците вицепрезидентът подчерта и съществуващите не само физически граници във вътрешността на Европа – между по-богатите и повече осигурени социално граждани на Севера и по-бедните и по-малко защитени социално граждани на Юга; между общества-кредитори и общества-длъжници, често пъти застрашени от удари върху социалните им системи; границите между суровинно зависимите от Русия и онези, чиято икономика би могла да издържи без руски доставки. „Широко отворената ножица между бедните и богатите в Европа ерозира доверието в политическата система, подхранва популизъм, краен национализъм, евроскептицизъм. Никой друг континент в света освен Европа не е направил пред своето население социално обещание, както Европа. Европа е обещала социален съюз“, посочи Илияна Йотова. Тя е категорична, че най-опасни са границите вътре в европейските общества. „Те трябва да се заличават, ако искаме хората да вярват в бъдещето на справедлива, солидарна и социална Европа. Това е в още по-голяма степен и ангажимент на България – страната с най-ниски доходи и най-високи неравенства в Съюза“, подчерта вицепрезидентът.
„Войната в Украйна доведе до ерозия на следвоенния световен ред. Международните институции, част от които са европейските институции, и международното право постепенно губят своята практическа ефективност и значимост и не се заместват от нови. ЕС трябва да бъде лидер в изграждането на новия световен ред, в който да върне мира като основна цел“, подчерта вицепрезидентът.
В изказването си Йотова разгледа развитието на Европейския съюз в контекста на следващите една след друга кризи, в променения свят на конфронтация и все по-голяма милитаризация. „Кризите актуализират въпроса за ЕС и неговата роля, за това как пази себе си и своите граждани“, посочи вицепрезидентът.
Сигурността е ключова политика за европейските граждани, тя беше в основата на заключенията на Конференцията за бъдещето на Европа. Според скорошно проучване на Евробарометър 34% от европейците посочват като основно предизвикателство сигурността и отбраната.
Вицепрезидентът посочи, че политиката на ЕС за сигурност на границите все още не може да намери своите успешни решения, особено в контекста на миграционните процеси. „Държавите членки предпочитат да издигат стени и огради, интеграцията на пристигащите в Европа е ключов въпрос“, заяви Йотова и подчерта, че здравната криза доведе до затваряне и вътре в границите на Шенген. „Отдавна се говори за реформа на Шенгенското пространство, но на европейските граждани все още не е представена цялостна концепция за нея“, посочи вицепрезидентът.
Йотова постави въпроса за общата отбрана в контекста на взаимодействието ЕС – НАТО. „Европа трябва да има своя отбранителен модел, който да не се конфронтира с Алианса, а да го надгражда. Войната в Украйна за пореден път потвърди необходимостта от европейска отбрана, динамиката на процесите отново изпреварва плановете и проектите. Трябва повече Европа, повече координация, категоричност при вземане на решения, общи действия, повече обвързаност между държавите членки, за да се справим с тежките последствия от войната във всички аспекти“, убедена е Илияна Йотова.
Вицепрезидентът постави и темата за разширяването на ЕС. „Политическото решение за присъединяване на Украйна не може да води до отказ от собствените ни критерии или за сметка на ценностите. Голямата тема за започването на преговорите с РСМ и позицията на България илюстрира точно този факт“, изтъкна Йотова. Тя оценява положително предложението на френския президент за стратегически съюз със страните от Западните Балкани.
В контекста на сигурността на европейците вицепрезидентът подчерта и съществуващите не само физически граници във вътрешността на Европа – между по-богатите и повече осигурени социално граждани на Севера и по-бедните и по-малко защитени социално граждани на Юга; между общества-кредитори и общества-длъжници, често пъти застрашени от удари върху социалните им системи; границите между суровинно зависимите от Русия и онези, чиято икономика би могла да издържи без руски доставки. „Широко отворената ножица между бедните и богатите в Европа ерозира доверието в политическата система, подхранва популизъм, краен национализъм, евроскептицизъм. Никой друг континент в света освен Европа не е направил пред своето население социално обещание, както Европа. Европа е обещала социален съюз“, посочи Илияна Йотова. Тя е категорична, че най-опасни са границите вътре в европейските общества. „Те трябва да се заличават, ако искаме хората да вярват в бъдещето на справедлива, солидарна и социална Европа. Това е в още по-голяма степен и ангажимент на България – страната с най-ниски доходи и най-високи неравенства в Съюза“, подчерта вицепрезидентът.
