Андрей Гюров
Андрей Гюров / БТА

Андрей Гюров разкритикува проектобюджета за 2026 г., като заяви, че той не предлага решения за модернизиране на държавата и създава риск за публичните финанси.

По думите му бюджетът е „симптом на управление, което предпочита политическия комфорт пред държавническата отговорност“.

Бюджет 2026 е на масата: Какво предвиждат от правителството и каква е средносрочната прогноза до 2028 г.

Вместо да очертае път към по-конкурентна икономика и по-здрави публични финанси, то избира добре познатата схема – повече разходи днес и повече проблеми утре“, посочва Гюров.

Според него заложените параметри в бюджета са проинфлационни, а най-голямата тежест от подобна политика ще понесат хората с ниски доходи.

„Заложените параметри са проинфлационни. В подобни ситуации най-високата цена винаги плащат хората с ниски доходи“, заявява той. 

Гюров смята още, че в проекта липсват мерки за по-ефективна администрация, ограничаване на неефективните публични разходи и подобряване на бизнес средата.

Първи сблъсък за Бюджет 2026: Управляващи и опозиция на различни позиции

Вместо да се използва политическият кредит в началото на управлението за трудни, но необходими промени, се избира отлагането. Посланието е ясно – важните решения ще чакат, а краткосрочната популярност ще бъде поставена над дългосрочния интерес на страната“, коментира той.

По думите му подобен подход може да се отрази негативно и на доверието на инвеститорите към България.

Инвеститорите не се впечатляват от гръмки политически изказвания, а от предвидимост, финансова дисциплина и последователност. Когато държавата демонстрира склонност към нарастващи дефицити без ясен план за овладяването им, това неизбежно поражда съмнения за бъдещата ѝ стабилност“, посочва Гюров.

Той допълва, че гражданите са очаквали разумно управление на публичните средства и политики за устойчив икономически растеж, но според него предложеният бюджет е изграден върху логиката „ще му мислим по-късно“.

Непрекъснатото сочене към предишните управляващи не може да служи като оправдание за собствените решения. Всеки, който е поискал властта, е поел и отговорността за последствията от нея“, заявява още той.

Според Андрей Гюров проблемът не е в отделни текстове или числа, които могат да бъдат променени между първо и второ четене, а в цялостната философия на бюджета.

„Тя е погрешна още в основата си и затова парламентът не бива да се задоволява с козметични корекции“, смята той.

В заключение Гюров призова за управление, което да гледа отвъд краткосрочния политически хоризонт.

България има нужда от управление, което да гледа отвъд следващите избори. От управление, което е готово да взема трудни решения, когато те са необходими“, заявява той, като предупреждава, че „когато властта превърне бюджета в оръжие срещу бъдещето, площадите рано или късно си спомнят зимата, в която народът отказа да плати цената на чуждата безотговорност“.