/ БТА
Съюзът, който трябва да гарантира сигурността на Украйна след войната

„Коалицията на желаещите“ (Coalition of the Willing) се превърна в един от най-обсъжданите формати за европейска подкрепа за Украйна след началото на пълномащабната руска инвазия през февруари 2022 г., пише Vesti.bg. Това не е официален военен съюз като НАТО, а политическа и оперативна група от държави, които доброволно координират действията си за подкрепа на Киев - военно, финансово и дипломатически. Това се посочва на официалния сайт на Библиотеката на Камарата на общините на британския парламент.

Основната идея зад формата се появи през 2025 г., когато Великобритания и Франция започнаха да работят по план за създаване на европейска коалиция, която да помогне за гарантиране на евентуално мирно споразумение между Украйна и Русия. Сред обсъжданите мерки беше и възможността за многонационална сила, която да подпомага отбраната на Украйна след прекратяване на бойните действия.

В основата на концепцията стои принципът, че бъдещият мир трябва да бъде подкрепен с реални гаранции за сигурността на Украйна, за да не се повтори сценарий, при който Москва нарушава договорености и възобновява военните действия.

Какво представлява „Коалицията на желаещите“

Форматът обединява държави, които са готови да поемат конкретни ангажименти - от военна помощ и обучение на украински военнослужещи до участие в бъдещи мисии за сигурност.

Сред основните цели на коалицията са:

  • продължаване на военната и финансовата подкрепа за Украйна;
  • засилване на противовъздушната отбрана на страната;
  • координация на санкциите срещу Русия;
  • подготовка на механизми за сигурност след евентуално прекратяване на огъня;
  • подпомагане на възстановяването на Украйна.

 

На срещите на коалицията участва и украинското ръководство. Държавите членки подчертават, че всяко бъдещо мирно решение трябва да бъде договорено с участието на Киев и да бъде съобразено с принципите на международното право и Хартата на ООН, посочва от официалния портал на правителството на Обединеното кралство.

Кои държави участват

Сред водещите страни в инициативата са:

1. Великобритания - един от основните двигатели на формата;

2. Франция - партньор на Лондон в изграждането на инициативата;

3. Германия;

4. Италия;

5. Полша;

6. Нидерландия;

7. Дания;

8. Швеция;

9. Норвегия;

10. Испания;

11. други европейски държави и партньори.

През юли 2026 г. държавите от коалицията обсъдиха и създаването на отделна инициатива за противоракетна отбрана, в която участват Великобритания, Франция, Германия, Италия, Нидерландия, Дания, Норвегия, Испания и Швеция заедно с Украйна. Целта е изграждане на по-добре координирана европейска система срещу балистични заплахи, предава Guardian.

„Нашата цел е да изградим общ капацитет за противоракетна отбрана срещу балистични ракети в Европа“, заявиха десетте държави в съвместно изявление в понеделник (13 юни 2026 г.), след като лидерите им се срещнаха с украинския президент Володимир Зеленски в Париж.

Съобщението дойде на фона на решението на Великобритания да се присъедини към подкрепения от Европейския съюз заем за Украйна на стойност 90 млрд. евро (77 млрд. британски лири). Това означава, че британски компании ще могат да предоставят повече оръжия, финансирани чрез тези средства.

Ходът е поредният знак за по-тясно сътрудничество между ЕС и Великобритания, след като страната напусна блока през 2020 г. в резултат на референдума за Brexit.

Френският президент Еманюел Макрон също обяви след срещата, че Многонационалните сили за Украйна, които трябва да бъдат разположени при евентуално прекратяване на огъня между Киев и Москва, ще проведат учения в съседни държави през следващите месеци.

Целта на маневрите ще бъде „да потвърдят плановете ни за разполагане и да покажат, че сме готови, решителни и надеждни“, заяви Макрон.

Зеленски търси ускоряване на европейската помощ за противовъздушната отбрана

Володимир Зеленски пристигна в Париж в понеделник с намерението да ускори усилията с европейските държави за укрепване на украинската противовъздушна отбрана преди зимата.

Това е периодът, в който Русия обикновено засилва атаките си срещу украинската енергийна инфраструктура в опит да лиши населението от електричество, отопление и вода.

Украинският президент призова лидерите на няколко европейски държави да се включат в разработването на мерки срещу руските ракетни удари, които вече повече от четири години поразяват Украйна и засилват опасенията в Европа за по-широките намерения на Москва на континента.

Коалицията за противоракетна отбрана, в която участват също Дания, Италия, Нидерландия, Швеция, Норвегия и Испания, заяви, че признава „нарастващата заплаха, създавана от балистичните ракети“.

Те са по-трудни за прихващане в сравнение с крилатите ракети и дроновете.

Новата програма ще включва „интегрирана архитектура за противоракетна отбрана, която да възпира и неутрализира бъдещи ракетни заплахи“, се посочва в изявлението.

„Признаваме уникалния опит на Украйна, придобит чрез нейната защита срещу агресивната война, водена от Русия“, добавиха държавите.

Не беше посочен конкретен срок за реализацията на програмата.

Очакваше се Зеленски да се срещне също със съветници по националната сигурност и представители на отбранителни компании, които могат да участват в проекта.

Великобритания се включва в европейския заем за Украйна

Британският премиер Киър Стармър определи решението на Лондон да се присъедини към европейския механизъм за финансова подкрепа за Украйна като ключово.

„Това споразумение ще помогне да се гарантира, че Украйна ще получи подкрепата, от която се нуждае, за да се защити срещу руската агресия, като същевременно подкрепя британските отбранителни компании, създава работни места за квалифицирани специалисти и укрепва националната ни сигурност“, заяви той.

Според съвместно изявление на Лондон и Брюксел Великобритания ще осигури „справедлив и пропорционален принос към разходите, произтичащи от заемането на средства, съответстващ на стойността на договорите, предоставени на британски компании“.

През миналия месец Европейският съюз започна изплащането на големия двугодишен заем за Украйна, който ще бъде използван за закупуване на оръжия за украинските въоръжени сили и за покриване на бюджетни дефицити.

Първоначални 6 млрд. евро от средствата ще бъдат насочени към увеличаване на производството на дронове за украинската армия.

Критично необходимото финансиране идва в момент, когато Украйна изглежда започва да променя динамиката на четиригодишната война, стабилизирайки фронтовата линия и извършвайки удари дълбоко на руска територия.

Макрон предупреждава срещу разединението в европейската отбрана

Междувременно Еманюел Макрон предупреди европейските държави срещу провеждането на самостоятелни национални отбранителни политики, докато правителствата увеличават военните разходи в отговор на руската заплаха и натиска от страна на САЩ за по-голям принос към отбраната.

Коментарите му идват месец след провала на френско-германския проект за разработване на изтребител от следващо поколение.

Проектът се сблъска с месеци на блокиране заради спорове между отбранителните компании, което подчерта индустриалните съперничества, заплашващи усилията на Европа да се превъоръжи чрез общи инициативи.

„Всеки път, когато създаваме фрагментация, може да се чувстваме добре в момента, но създаваме забавянията на утрешния ден. Всеки път, когато се поддаваме на национализъм - във Франция или другаде - ние не разбираме собствената си история. Патриотизъм - да; национализъм - никога“, заяви Макрон.

Той направи изказването си по време на годишното обръщение към френските въоръжени сили в навечерието на Деня на Бастилията - националния празник на Франция.

Какво е мястото на България в „Коалицията на желаещите“

Българската позиция по темата премина през промени.

В началото на 2026 г. България участва в разговорите на формата. Тогава министър-председателят Андрей Гюров заяви подкрепа за Украйна и подчерта необходимостта от устойчиви гаранции за сигурността на страната. Българската позиция беше, че европейските усилия трябва да бъдат координирани с трансатлантическите партньори. Това сочи прессъобщение, публикувано на официалния интернет портал на Министерския съвет на Република България.

По-късно обаче София промени подхода си и отказа да подкрепи някои от инициативите на коалицията. Решението предизвика реакции както в България, така и сред партньори на страната, тъй като постави въпроса за мястото на София в общата европейска политика спрямо войната в Украйна.

Това доведе до дебат дали България се отдалечава от позициите на мнозинството държави от Европейския съюз, които продължават да подкрепят Киев.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by VESTI.BG (@vesti_bg)

Решението на България да не се присъедини към „Коалицията на желаещите“ и изявлението на премиера Румен Радев, че страната няма да участва във формат, подкрепящ продължаването на военната помощ за Украйна, намериха широк отзвук в международните медии.

Британският „Гардиън“ отбеляза новината в предаването на си на живо на честванията за Деня на Бастилията във Франция. „Гардиън“ цитира думите на Румен Радев, че България няма да се включи в коалиция, която настоява за продължаване на финансовата и военната подкрепа за Украйна, тъй като според него конфликтът трябва да бъде решен по дипломатически път.

Италианската информационна агенция АНСА публикува отделна новина със заглавие, че България няма да се присъедини към „Коалицията на желаещите“. Според агенцията Радев е съобщил, че лично е получил покана от френския президент Еманюел Макрон, но е преценил, че мястото на България не е в тази инициатива.

„Анадолската агенция“ също акцентира върху изявлението на българския премиер, че страната „няма място“ в коалицията и подкрепя дипломатическо решение вместо продължаване на военната помощ за Киев.

Украинската държавна агенция „Укринформ“ също отрази решението на Радев, отбелязвайки, че „този ход допълнително отдалечава България от мнозинството държави-членки на Европейския съюз, които подкрепят Украйна“.

„Радев по-рано е заявил, че идеята за създаване на международен трибунал за руския лидер Владимир Путин би имала смисъл само ако той бъде физически задържан. Докато все още е президент, Радев се противопоставя на доставките на военно оборудване от България на Украйна и на други форми на подкрепа за Киев. Откакто встъпи в длъжност като премиер, той продължава да се застъпва за мирни преговори между Киев и Москва", подчертава „Укринформ“.

Руските медии също обърнаха значително внимание на темата. ТАСС съобщи, че България няма да участва в „Коалицията на желаещите“, като акцентира върху думите на Радев, че войната не може да бъде прекратена чрез продължаване на военната помощ, а чрез дипломация.

РИА „Новости“ публикува отделен материал, в който представи решението на България като отказ от присъединяване към инициативата и като позиция срещу по-нататъшната военна ескалация.

Вестник „Известия“ разгледа темата в по-широкия контекст на различията между европейските държави по отношение на подкрепата за Украйна.

„Российская газета“ също акцентира върху решението на българското правителство, като подчерта, че София предпочита дипломатически подход за решаване на войната в Украйна.

Има ли други държави, които мислят като България?

Да. В рамките на Европейския съюз и НАТО съществуват различия относно начина, по който трябва да бъде решен конфликтът.

Част от държавите настояват за продължаване на военната подкрепа за Украйна и смятат, че устойчив мир е възможен само ако Киев получи достатъчно силни гаранции за сигурност. Това е позицията на основните участници в „Коалицията на желаещите“.

Други държави са по-предпазливи към изпращането на допълнителна военна помощ или към идеята за участие в бъдещи мисии на украинска територия.

Сред най-често посочваните примери е Унгария, чието правителство под ръководството на Виктор Орбан от години заема по-критична позиция към част от решенията на ЕС за Украйна и настоява за дипломатическо решение на конфликта.

Разликите между държавите обаче не означават непременно противопоставяне по всички въпроси - повечето страни от ЕС и НАТО подкрепят принципа за суверенитета и териториалната цялост на Украйна, но се различават по това какви действия са необходими за постигането на тази цел.

Защо участието в коалицията е важно за Европа

За европейските държави инициативата е част от по-широкия въпрос за бъдещата сигурност на континента.

След руската инвазия много страни увеличиха разходите си за отбрана и започнаха да обсъждат по-голяма европейска самостоятелност във военната сфера. „Коалицията на желаещите“ е опит част от държавите да създадат механизъм, който да действа дори при различия между отделните съюзници, се посочва още на сайта на Библиотеката на Камарата на общините на британския парламент.

За Украйна форматът има значение, защото Киев настоява всяко бъдещо споразумение да бъде подкрепено не само с политически обещания, а с конкретни гаранции, които да възпират нова руска атака.

По темата

Vesti.bg
Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Свят