Представеният вчера от управляващите Бюджет 2026 днес предизвика огромен отзвук в парламента.
Проекта на Закон за държавния бюджет на България за 2026 година с очакван дефицит в размер на 5,7 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП), както и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г. (АСБП 2026-2028), представляваща мотиви към законопроекта за държавния бюджет за 2026 година, публикува вчера Министерството на финансите на официалния си сайт. На база редица краткосрочни и дългосрочни приходни и разходни мерки управляващите предвиждат страната ни да достигне целевото ниво на дефицита спрямо брутния вътрешен продукт от 3 на сто през 2028 година.
Бюджет 2026: По-скъпи винетки, по-висок осигурителен праг и ръст на държавния дълг
Основното предизвикателство пред нас не е просто размерът на дефицита, истинският проблем е наложеният през последните години порочен модел на бюджетиране – модел, основан на непрекъснато увеличаване на публичните разходи, без необходимата връзка с производителността на труда и реалните възможности на икономиката. Това каза председателят на парламентарната група на "Прогресивна България" Петър Витанов в декларация от парламентарната трибуна.
През тази и следващите седмици ни предстои обсъждането на нещо много повече от един закон за бюджета – обсъждаме цената на популизма, сметката, която предишните управления оставиха на гражданите, както и отговорността на настоящото правителство да върне стабилността и доверието в публичните финанси на държавата, каза Витанов. Бюджетът не е просто сбор от числа, той е въпрос на сигурност за семействата, предвидимост за бизнеса и стабилност за държавата. Това не е бюджет на илюзиите, а на реализма, отговорността и оздравяването, добави председателят на парламентарната група.
Днес слушаме критики от опозицията – същите тези хора, които правиха помен с чужда пита, днес имат претенциите да ни учат на фискална дисциплина. Те настояват за дефицит от 3%, след като тяхната политика остави за себе си реален дефицит от 7,4% при непроменени политики за тази година, каза Витанов.
Правителството предлага бюджет с дефицит от 5,7%, но нека обществото знае и още нещо - когато предложим предвидената европейска дерогация за разходите за обрана, реалният дефицит ще спадне под пет. Тези разходи са нужни, защото ние няма да правим компромис със сигурността на страната в един все по-несигурен свят, каза Витанов. По думите му, ако държавата „реже” прекалено рязко, последствията се усещат в бизнеса, работните места, доходите и публичните услуги. Нашият подход е различен – оздравяваме държавните финанси решително и по-бързо от европейските изисквания, но без да поставяме под риск икономическия растеж, каза още Петър Витанов.
Ще чуете и много спекулации за новия таван на дълга. Нека внесем яснота, че 3,2 млрд. евро от тази сума представляват средствата по европейската програма SAFE. Те няма да бъдат усвоени през тази година, но по технически причини трябва да бъдат включени в общия дългов таван. Има и 1,4 млрд. евро за рефинансиране на старите задължения, а останалата част е необходима за възстановяването на силен и устойчив фискален резерв, каза Витанов.
„Прогресивна България“ няма да се подаде на безпринципните призиви за незабавно свеждане на дефицита до 2%. Няма да „режем“ доходите на работещите българи, тежестта на консолидацията няма да бъде прехвърлена върху хората, а ще бъде понесена чрез затваряне на течовете в системата, ограничаване на злоупотребите, по-справедливо облагане на определени дейности и оптимизация на администрацията, каза Витанов. Той допълни, че ще бъдат намалени възнагражденията в ръководствата на държавни предприятия, ще бъдат ограничени раздути контролни структури, ще бъде сложен край на порочните практики при индексацията на договори и ще бъде въведен по-строг контрол върху авансовите плащания, а средствата за пътища и общини ще се разплащат само след стриктен контрол от компетентните институции.
Остри критики за параметрите, заложени в Бюджет 2026, дойдоха от опозицията.
ДБ призовават Бюджет 2026 да бъде оттеглен и преразгледан
Съпредседателят на "Да, България" Ивайло Мирчев призова от името на партията предложеният от правителството бюжет да бъде оттеглен и преразгледан.
"Това, което ни се предлага в момента, не е много по-различно от това, което предлагаха ГЕРБ и ДПС", заяви Мирчев и допълни: "Да се преразгледа, вместо да се теглят отново милиарди евро нов външен дълг, близки до тези, които планираха да изтеглят ГЕРБ и ДПС. Не виждаме по никакъв начин и кранчета, от които изтичат основните пари към мрежите от фирми, които бяха на ГЕРБ и ДПС, да са затворени, т.е. имаме от стария бюджет".
Депутатът от ДБ изрази възмущение, че не виждат в бюджета нито една от десните мерки, които са предложили, с изключение на осигуровките за държавните служители и то не по начина, който те са имали предвид.
Този бюджет е с изключително висок дефицит, което поражда допълнителни проблеми и по отношение инфлацията и унищожаването на спестяваният на хората, коментира Владислав Панев.
От своя страна Божидар Божанов посочи, че ако бюджетът не бъде изтеглен те ще гласуват против него в пленарна зала, но отбеляза, че вече са внесени техни предложения за оптимизация. Също така посочи, че днес внасят законопроект за премахване на втория подуправител на НЗОК, създаден по думите му от предишното коалиционно управление, "за да си поделят баницата“.
Мартин Димитров също коментира бюджета и посочи, че той е опасен за публичните финанси. Също така каза, че за последните 25 години е имало само два бюджета, които нарушават ключовото правило за преразпределение под 40%, този на ГЕРб от 2025 г. и сегашният.
ГЕРБ: Ще се извини ли премиерът Радев за предложения от него бюджет
Предложеният от управляващите бюджет за 2026 година е бюджет на политическото лицемерие и безотговорното отношение към доверието, което българските граждани гласуваха на "Прогресивна България", това заяви Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС на брифинг в Народното събрание.
"Ако погледнете параметрите на Бюджет 2026 на "Прогресивна България", ще видите, че приходите са почти същите, като тези, заложени в проекта на бюджета за 2026 година на кабинета "Желязков". Ако погледнете разходите, обаче, ще видите, че те са с 2 млрд. 749 млн. евро спрямо проекта на Желязков. Ще видите, че и дефицитът е доста по-различен. Проектът, който ние бяхме предложили, беше с дефицит до 3% от БВП на страната, а това, което кабинетът "Радев" предлага е дефицит от 5.7% от БВП. Дългът също е доста по-различен", посочи Петкова.
По думите й има разлика между това, което управляващите са говорили и обещали, и това, което се случва сега с предложения бюджет.
"Предлагат увеличаване на осигурителната тежест, по-високи винетки с 30", изобщо цялата тази мантра, която се насаждаше през последната една година за това, че този бюджет, който ние предлагаме е на кражбите и грабежа, виждаме как се разбива", допълни тя.
"Спомням си и още нещо от миналата година за президента тогава Радев. Тогава той на един форум на българския бизнес се извини за бюджет 2026, без да има касателство към него. Моят въпрос сега е ще се извини ли премиерът Радев за предложения от него бюджет?", попита Теменужка Петкова.
Според ГЕРБ филосифията на този бюджет е, че ще се консумира създадения от предишни години потенциал за растеж, а няма да се създава нов, тъй като ще се пести от разходи за развитие.
По думите н Владислав Горанов предложеният от „Прогресивна България" бюджет е „тъжен“ и „лишен от управленска амбиция“.
„Възраждане“: Ако едно правителство не направи реформите в първата година, няма да ги направи никога
Нямаме време за експерименти, ако едно правителство не направи реформите в първата си година, в първите си сто дни, то няма да ги направи никога. Това каза и Димо Дренчев от „Възраждане“ във връзка с проектобюджета на правителството за тази година.
Предложенията на „Възраждане“ във връзка с бюджета са да се върне вноската от пенсионни фондове обратно в Националния осигурителен институт (НОИ). Това би подобрило почти с 4 милиарда дефицита в НОИ, каза Дренчев. Има много откъде да се отреже, като например да се въведе временен данък върху свръхпечалбата на банките, каза той и допълни, че банките са единствените печеливши от влизането на страната в еврозоната засега.
Депутатът отбеляза, че концесиите са само част от решението.
Във връзка с винетките потенциално ще се събере твърде малка сума от тях. Ако направим едно сравнение със съседна Румъния, винетките в България ще станат много по-скъпи. Сега са горе-долу на една цена, тоест българите ще плащат с около 30 % повече от румънците за пътищата, а приходите, които ще се съберат, са толкова, колкото ще платим на „Боташ“ примерно за два-три месеца, отбеляза Дренчев.
