Данните от екзитпола на социологическа агенция „Тренд“ на първия тур на президентските избори очертават отчетливи социално-демографски различия в подкрепата за основните кандидати. Най-съществени са разделенията по възраст, образование и тип населено място. Електоралните профили на Илияна Йотова и Андрей Гюров се различават значително, като двамата кандидати мобилизират различни социални групи.
Изследването на "Тренд" с демографски разбивки за водещите кандидатпрезидентски двойки е финансирано от "Нова броадкастинг груп" и "Евронюз".
Андрей Гюров е лидер сред младите избиратели. В групата от 18 до 29 години той получава 42,5% срещу 27,1% за Илияна Йотова. Подобна е картината и сред хората на възраст между 30 и 39 години, където Гюров събира 40,5%, а Йотова – 27,8%.
Exit poll: Йотова и Гюров отиват на балотаж при катастрофално ниска избирателна активност
При избирателите между 40 и 49 години подкрепата за двамата практически се изравнява – 34% за Йотова и 34,1% за Гюров. С напредването на възрастта обаче съотношението се обръща категорично в полза на Йотова.
Сред хората над 70 години тя получава 56,8% срещу 22,2% за Гюров.
Показателно е, че над 40% от всички гласували за Йотова са на възраст над 60 години, докато при Гюров този дял е 22,6%. В същото време повече от една трета (36,1%) от електората на Гюров е на възраст под 40 години, докато при Йотова този дял е 21,4%. Тези данни показват съществено поколенческо разделение между двата основни електората.
Не по-малко отчетливо е разделението между столицата и останалата част от страната. Андрей Гюров печели категорично София с повече от двойна преднина. В областните градове Йотова има преднина – 34,8% срещу 30,8%. В малките градове и селата обаче нейното превъзходство е значително.
Близо една трета (31,8%) от всички гласували за Гюров са жители на столицата, докато при Йотова този дял е едва 12,2%. Обратно, 45,8% от електората на Йотова живее в малки градове и села, докато при Гюров този дял е 26%. Данните очертават ясно изразено териториално разделение, при което Гюров концентрира подкрепата си в столицата и големите градски центрове, докато Йотова има значително по-силни позиции в малките населени места.
Образованието също се откроява като разделителна линия. Сред избирателите с висше образование Андрей Гюров води с 39% срещу 31,7% за Илияна Йотова. При хората със средно образование съотношението е обратното – 41,3% подкрепят Йотова, а 24,7% Гюров. Близо две трети (65,5%) от избирателите на Гюров са с висше образование, докато при Йотова този дял е 47,1%.
Електоралният профил на Костадин Костадинов се отличава от този на двамата водещи кандидати. Близо две трети (65,9%) от неговите избиратели са на възраст между 40 и 69 години. Младите до 30 години формират 9,1% от електората му, а хората над 70 години – 10,2%.
По отношение на образованието 54,4% от гласувалите за Костадинов са с висше или полувисше образование, 42,5% – със средно. Образователният профил на неговите избиратели е близък до този на всички гласували, което показва, че при него не се наблюдава толкова отчетливо образователно разделение, каквото има между Йотова и Гюров.
Резултатите от вота в чужбина: Гюров и Кандев водят пред Йотова и Вълчев
Данните показват и различна степен на предварителна мобилизация електоратите на двете основни кандидатпрезидентски двойки. Две трети (66,3%) от избирателите на Илияна Йотова са взели решение за своя вот още преди началото на предизборната кампания. При Андрей Гюров този дял е 53,1%. За сметка на това една четвърт (25,4%) от подкрепилите Гюров са взели решение в рамките на кампанията, докато при Йотова този дял е 16,7%. Това очертава по-рано формирана подкрепа за Йотова и сравнително по-силна мобилизация на Гюров в хода на кампанията.
Общо 55,7% от всички гласували са решили кого да подкрепят преди началото на кампанията, 20,9% са взели решение по време на кампанията, 10,4% – в последните няколко дни, а 9,3% – в самия изборен ден. Това показва, че макар мнозинството да е имало предварително формирани предпочитания, близо една пета от избирателите са направили своя избор в последните дни или непосредствено преди да гласуват.
Партийният произход на гласовете разкрива различна степен на консолидация и преливане между политическите сили. Илияна Йотова успява да привлече 71,2% от гласувалите за „Прогресивна България“ на парламентарните избори през април 2026 г., както и 76,9% от избирателите на БСП - Обединена левица. За нея гласуват и 22,9% от тези на ГЕРБ-СДС.
Андрей Гюров успява да консолидира 86,2% от избирателите на ПП-ДБ от парламентарния вот през април. Същевременно той привлича 47,6% от гласувалите за ГЕРБ-СДС. Към Гюров се насочват и 12,3% от избирателите на „Прогресивна България“.
Изследването на "Тренд" с демографски разбивки за водещите кандидатпрезидентски двойки е финансирано от "Нова броадкастинг груп" и "Евронюз".
Данните на „Мяра“
Според данните на социологическата агенция с опцията "Не подкрепям никого" са гласували основно млади хора, както и избиратели на ГЕРБ и ДПС, които не издигнаха свои кандидати.
Изследването на "Мяра" с демографски разбивки за водещите кандидатпрезидентски двойки е финансирано от "Нова броадкастинг груп", БНР и БНТ.
Около 120 хиляди привърженици на ГЕРБ са гласували в тези избори, сочат данните на „Мяра”. Близо половината от тях са подкрепили Гюров, а една пета – Йотова. Може би петдесет хиляди привърженици на ДПС са излезли да гласуват. Близо половината от тях са гласували за Йотова, а останалите са разпределени между различни други кандидати, сред които, разбира се, най-вече личи Гюров. На изборите преди месеци електоратът на ГЕРБ беше достигнал чувствително над 400 хиляди, а този на ДПС – над 200 хиляди. Ясно проличава демобилизацията на двата електорални корпуса.
Идентифициращите се като гласували за ПП-ДБ през април в този вот са над една пета, т.е. над 300 хиляди души и това е чувствително по-висок дял мобилизирани, в сравнение с мобилизираните при ГЕРБ и ДПС. А доколкото в изборите през пролетта резултатът на ПП-ДБ беше над 400 хиляди, това показва, че и при Гюров има допълнително поле за маневриране за балотажа. Последното се доказва и от факта, че сега за Гюров са гласували близо половин милион души, т.е. той вече е показал потенциал да надмогне партийните граници на ПП и ДБ.
По-сериозният резерв обаче е при „Прогресивна България“. По-малко от една трета (около 500 хиляди души) са онези, които са излезли сега и твърдят, че са гласували на 19 април за партията на Румен Радев. Електоралните данни на „Мяра“ показват, че тя разполага с твърда подкрепа на база потенциално гласуващи от близо 40% (за справка, изборите през април показаха 44%, т.е. налице е очакваната след електорална вълна, ситуационен и протестен вот ерозия). Това означава, че „Прогресивна България“ разполага с няколко пункта за потенциален ръст за балотаж.
Мобилизацията е сериозна и при „Възраждане“. Една десета от вота вчера е дошъл от хора, които твърдят, че са гласували през април за „Възраждане“, т.е. приблизително колкото те получиха през април. Самият Костадинов обаче взема сега 190 хиляди гласа, което означава, че е „върнал“ към гравитацията на „Възраждане“ близо 50 хиляди души – явно най-вече гласували през април за „Прогресивна България“.
Експерименталните данни за потенциален балотаж показват, че половината от сега гласувалите за Костадинов не изглеждат склонни да гласуват в балотаж Гюров-Йотова, но онези, които го направят, биха гласували две към едно за Йотова. Сходно, макар и не в такива пропорции е положението с електоралния масив на Ивелин Михайлов, както и в по-голямата част от електоратите в по-малките величини. Реципрочно е положението при електоратите на Василев и Христанов, и разбира се, при ГЕРБ. Разбира се, във всички тези случаи твърде често се споменава и квадратчето „Не подкрепям никого“.
Подобни податки не бива да се четат като прогнози за балотажа, а само като стартови позиции на база екзит пол от първия тур. Тепърва ще се чуват изявленията на партийните лидери.
Какъв е профилът на „Не подкрепям никого“? Там личат именно или млади хора, или електорат на ГЕРБ и ДПС, които нямаха кандидат на тези избори.
Гюров има видимо по-сериозен дял млади хора във вота си – над 20%, докато при Йотова този дял е под една десета, респ. вотът за Йотова, но и отчасти – за Костадинов, е повече изнесен към средни и високи възрасти, като близо една трета от вота за Йотова идва и от пенсионните възрасти. Всичко това кореспондира и с местоживеенето. В София, например, Гюров води в съотношение две към едно, ситуацията в по-малките населени места е реципрочна. Видимо започва да се разпознава обичайното противопоставяне на онова, което у нас традиционно, и често неправилно, се обозначава като ляво и дясно. Във връзка с това, по традиция делът на висшистите е по-тежък във вота на кандидати като Гюров, а на среднистите – на кандидати като Йотова.
На фона на средния вот вотът за Гюров е даже в малко по-висока степен изнесен към жени, т.е. не е ясно дали е сработила женска идентификация по отношение на жена кандидат. Етнически вотовете не показват изненади. Очаквано, малко повече турци са гласували за Йотова.
Изследването на "Мяра" с демографски разбивки за водещите кандидатпрезидентски двойки е финансирано от "Нова броадкастинг груп", БНР и БНТ.
