Исторически високи нива на недоверие към президента и обичайно високи нива на недоверие към парламент и правителство - това е равносметката от завършващия мандат, според социологическия портрет, който по традиция прави "Галъп интернешънъл".
Парламентът трайно се ползва с положителни оценки сред около и под 20% от пълнолетните българи и с негативни - сред над 70%. Малко по-благоприятно е картината по отношение на правителството - с около и под 30% средни позитивни оценки в последните месеци и около и над 60% - негативни.
Президентът Румен Радев встъпи в длъжност (СНИМКИ/ВИДЕО)
По нива на доверие отиващите си парламент и правителство изглеждат по-добре в сравнение с мандата "Орешарски", но без ентусиазъм в подкрепата, какъвто имаше в първия мандат на Борисов, коментират социолозите.
В последните месеци преди президентските избори доверието в президента се е колебаело в дялове около една четвърт от запитаните, а недоверието - около две трети. Подобна трайна негативна ситуация в показателите за одобрение на президента за последно беше фиксирана в края на мандата на президента Желю Желев, припомнят от "Галъп". Те обаче уточняват, че сравняването на различни мандати трябва да се съобразява с факта, че в различните исторически периоди ситуацията се различава съществено.
Помолени да изберат между доверие и недоверие в дадена институция, българите продължават да декларират по-скоро негативни оценки - често дори и по инерция.
В по-голямата част от мандата доверието в парламента и правителството запазва относителната стабилност.
Кой ще влезе в парламента, ако изборите бяха днес? (ВИДЕО)
Победата в местните избори от есента на 2015 г. даде психологически "бонус" подкрепа за властта, респективно за правителството. Загубата в президентските избори през есента на 2016 г. пък подейства обратно. Тя явно се отрази негативно и на личния рейтинг на премиера - Бойко Борисов започна новата година с 25% на доверие и с 61% недоверие, отбелязват от агенцията.
Според демографския анализ доверието във властта е закономерно по-високо в групите с по-високи доходи и образование. Неодобрението към парламента е повсеместно. Това не е новост в българския политически процес, посочват от "Галъп".
Последните думи на депутатите от 43-ото НС
Мандатът на президента Росен Плевнелиев се разви на фона на сложна политическа обстановка и това явно беше неблагоприятно за популярността на институцията, коментират социолозите.
Борисов предава властта на служебното правителство в петък
През 2013 г. е констатиран първият осезаем спад в доверието към президента. Тогава Росен Плевнелиев подкрепи едната от страните в мащабната обществена дискусия по повод протестите срещу кабинета на Пламен Орешарски и загуби подкрепата на отсрещната страна, припомнят от агенцията.
През есента на 2015 г. беше проведен референдум за въвеждане на електронно гласуване, който беше иницииран с основното участие на Плевнелиев. Може би това беше едно от обстоятелствата, довели до временен спад в недоверието, смятат анализаторите. Допълнителна роля според тях явно е изиграл и фактът, че в провелите се успоредно с референдума местни избори е спечелила ГЕРБ - партията, която издигна Плевнелиев, въпреки че в хода на мандата между него и ГЕРБ са се проявявали различия.
В месеците от края на мандата вицепрезидентът Маргарита Попова са ползва с 20% положителни оценки и с над 60% отрицателни.
