Министерският съвет прие Годишен доклад за 2025 г. за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия 2030.
Докладът представя данни за здравно-демографското състояние на населението на страната за съответната година и за извършените дейности и разходваните средства за изпълнение на основните цели и приоритети в областта на здравеопазването. Представени са и данни за финансирането на системата на здравеопазване, човешките ресурси, дейността на лечебните заведения, лекарствената политика и фармацевтичния сектор. Съществена част от доклада са дейностите по опазване на общественото здраве, държавния здравен контрол и изпълнението на имунизационния календар на страната. Разгледани са рисковите фактори, свързани с начина на живот като тютюнопушене, употреба на алкохол, нездравословно хранене и намалена двигателна активност. Тези фактори са в пряка връзка с развитието на хроничните заболявания, които са основна причина за смъртност и ниско качество на живот в нашата страна и в Европа.
Тревожни данни: Смъртността от рак в България се е повишила през последното десетилетие
Анализът на ключовите показатели за мониторинг на изпълнението на Националната здравна стратегия 2030 показва положителна тенденция спрямо изходните показатели по отношение на 68% от всички индикатори.
Най-сериозен напредък спрямо целевите стойности за 2030 г. се отчита по отношение на здравно-демографските показатели за общата, детската, преждевременната, лечимата и предотвратимата смъртност.
Показателите за годините живот в добро здраве при раждане и очакваната продължителност на живота в добро здраве на възраст 65 години са достигнали целевите стойности за 2030 г.
България представи пред ООН националните си програми за борба с хроничните болести
По отношение на показателите за смъртност от болести на органите на кръвообращението (исхемична болест на сърцето, остър инфаркт на миокарда и мозъчно-съдова болест) също се наблюдава трайна положителна тенденция за намаление. Причините за това биха могли да са следствие както от подобряване на начина на живот и намаляване на рисковите фактори, така и на качеството на здравната грижа, включително и навлизането на нови технологии за ранна диагностика и лечение.
Отчита се необходимост от провеждането на целенасочени, активни и ефективни политики за профилактиката и ранната диагностика на онкологичните заболявания, за въвеждане на най-съвременни методи за лечението им и за подобряване на грижата за пациентите, включително психо-социалната.
