Частните банки за стволови клетки от новородени са една фалшификация, създадена само, за да извлича пари от родилките. Те не предоставят перспективен тип на донорство и опитът на страни като Германия показва, че от 300 000 пула със стволови клетки, складирани в частни банки, са използвани само три, което е нищожно малък процент. Това е мнението на националния консултант по клинична хематология проф. Георги Михайлов.
Той е категоричен, че резонно би било единствено създаването на обществена банка за стволови клетки. У нас обаче за такава не се говори изобщо, тъй като имало частни интереси.
В индивидуалното даряване на стволови клетки от новородено, което предприемат някои семейства, няма никакъв смисъл, категоричен е проф. Михайлов.
„То има смисъл, но само в едно условие - банките да бъдат обществени, да бъдат достъпни за всеки пациент. У нас обаче по този въпрос не се говори нито минута, тъй като има частни интереси. Това, което се прави в България, е биологична пирамида, от която се извличат пари от семействата, а в това няма никакъв смисъл. Шансовете да съвпаднат донор и реципиент в една фамилия, която е къса по своята хоризонтална линия, каквито са българските с едно-две деца, е нищожен. Ние почти нямаме съвпадения в рамките на българските семейства. Да се разболеете от онкохематологично заболяване и да се наложи да имате донор, също е много малка вероятността. Защото това са редки заболявания. Т.е. всичко това е една фалшификация”, коментира професорът.
По думите на Михайлов във Франция частното банкиране доскоро дори е било забранено. Не така обаче стоят нещата с общественото банкиране, каквото за съжаление у нас няма.
„То е изключителна перспектива. В България има годишно между 60 и 80 000 раждания. Ако бъде създадена мрежа за събирането на стволови клетки от пъпна връв, и тя бъде обществена банка, това ще даде 60-80 000 донори. Огромен брой донори ще има”, заяви още проф. Михайлов.
Годишно правим между 120 и 140 трансплантации на стволови клетки, което ни нарежда сред страните от Централна и Източна Европа. Далеч сме обаче от западните държави, а сред причините за това са - ниското финансиране от Здравната каса, бедната мрежа от донори и фактът, че у нас има само два центъра, в които се извършват подобни трансплантации.
Според проф. Георги Михайлов проблем е и това, че и двата ни центъра се намират на едно и също място - в столицата. Ако в Германия доброволни дарители на стволови клетки са 2,5 млн. души, то у нас те не надхвърлят 1000. Ако се сметне съотношението спрямо население и дарители, то в България трябва да има поне 250 хиляди доброволни дарители, завърши специалистът.
