Българите са подчертано проевропейски настроени и доверието в Европейския съюз (ЕС) се възстанови в обичайните си нива, след като през 2016 г. изглеждаше застрашено. Благосклонно настроените към тоталитарни идеологии у нас са решително малцинство, но дяловете им все пак не са за подценяване и могат да са основание и за тревога. Особено този на толерантно настроените към елементи от комунизма.
Това са изводите от национално представително изследване на „Галъп интернешънъл“ по повод 9 май - дата, в която се чества ЕС. Днес, 8 май (за Русия - обикновено 9 май), в повечето европейски страни се отбелязва и годишнина от края на Втората световна война, която бе свързана с национален, но и с идеологически сблъсък.
В последната година и половина доверието в обобщения образ на Европейския съюз възстанови позиции, след като през 2016 г. трайно беше достигнало по-ниски стойности. Така в първите месеци на 2018 г. около и над 60% от българите споделят доверие в ЕС, докато недоверието се движи около 30%. Конкретните числа сега са 58% доверие и 31% недоверие, т.е. българите остават подчертано проевропейски настроени.
Галъп
През 2016 г. подействаха няколко причини за загуба на доверие, свързани с продължаващите ефекти на т.нар. бежанска вълна, както и някои свързани кризи в устоите на Съюза. Такава например беше референдумът, с който Великобритания реши да напусне ЕС.
Влияние вероятно оказва и по-общото противоборство между Запада и Русия. Въпреки всичко обаче и през 2016 г. Европейския съюз остана със силно положителен рейтинг, макар и не в познатата степен. А през 2017 г. доверието в ЕС укрепна - вероятно и във връзка с победата у нас на политически сили, считани за ориентирани в по-голяма степен към Запада, анализират данните социолозите.
През 2017 г. пък в няколко ключови за Европа избори надделяха опциите „за“ Европа и това подобри картината на общественото мнение. Допълнително влияние оказва и европейското председателство, което допълнително насочва вниманието ни към европейските дела.
Мнозинство от 72% изцяло отхвърля идеологии и практики, като нацизъм, фашизъм и подобни. 12% обаче се съгласяват с опцията, че някои неща са приемливи, а 3% ги намират за изцяло приемливи.
Най-възрастните у нас (респективно привържениците на БСП) изглеждат и най-дистанцирани от подобни идеологии и практики. Привържениците на националистически формации също декларират нетърпимост, но при тях се усеща и малко по-висок дял на съгласни, че има и приемливи елементи.
По-различно стоят нещата, когато се пита за комунизъм, сталинизъм, болшевизъм и подобни. Една трета от българите смятат, че някои неща от тези идеологии и практики са приемливи, а други не. Все пак повече са тези, които изцяло ги отхвърлят - 44%. 6% пък изцяло ги приемат.
Като цяло следва да се отбележи, че комунистическите елементи са в по-голяма степен възприемани в сравнение с нацистките. Например, мнозинство от над половината от привържениците на БСП, респективно по-възрастните хора у нас, приемат частично левите тоталитарни идеологии и практики.
