Захариева отбеляза, че в проекта за преговорна рамка не са удовлетворени българските искания
България може да одобри преговорната рамка с Република Албания, тъй като са изпълнени голяма част от условията от решенията през март месец. Страната ни обаче не може да подкрепи на този етап преговорната рамка със Северна Македония за членството ѝ в Европейския съюз. Това заяви министърът на външните работи Екатерина Захариева на брифинг.

"На този етап България не може да подкрепи проекта за преговорна рамка с Република Северна Македония, и в тази връзка и провеждането първата междуправителствена конференция. Предложеният за приемане проект не отговаря на българските искания и не може да бъде подкрепен в настоящия си вид", заяви още министърът.

Захариева: Няма как да одобрим преговорната рамка за Сев. Македония в ЕС

Захариева отбеляза, че България е отворена за преговори и намиране на консенсус, но за целта са необходими компромиси и от двете страни. Тя е припомнила на днешния съвет как по време на българското председателство през 2018 г. страната ни е положила огромни усилия да върне на дневен ред темата с евроинтеграцията и разширяването на Евросъюза.

Проблемът е, че не са отразени три условия, искани от нашата страна - придържане към формулата за езика от 1999 година, пътна карта за изпълнение на договора, както и че няма да се поддържат претенции за македонско малцинство в България, отбеляза още българският външен министър и уточни, че тези искания не са включени в проекта за преговорна рамка.

Българското правителство е отворено за разговори със Северна Македония, но много ми се иска да се полагат усилия за това, а не за очерняща кампания срещу България, каза още Екатерина Захариева.

Тя посочи, че кампанията е била толкова силна преди подписването на договора, след това след одобряване на рамковата позиция на парламента и сега. "Макар че тя не спираше и по време на предизборната кампания там", допълни министърът.

"Смисълът на подготовката за членство и разширяването е да направи съюзът по-силен. Ако на масата на ЕС има нерешени двустранни въпроси, каквито има между някои държави членки това няма да направи съюза по-силен. Постигането на добросъседство е от интерес преди всичко за гражданите на държавата кандидат. Това трябва да е цивилизационен избор.

Той не трябва да става, защото искаш нещо от съседна държава. В този момент ще подпишеш, после няма да го изпълняваш. Както останалите реформи, които са включени в клъстъра фундаментални въпроси, така и добросъседството трябва да се прилага на практика", допълни министърът на външните работи.