Георги Първанов определи като изключителен гаф позицията на премиера Бойко Борисов да каже три пъти НЕ на развитието на ядрената енергетика у нас. В интервю за Дарик предишният президент подчерта, че с промяната в позицията си Борисов поема изключителна отговорност като държавник и ако на референдума надделеят привържениците на строителството на нова атомна централа, премиерът е длъжен морално да подаде оставка. Първанов прогнозира, че след парламентарните избори отново тройна коалиция ще управлява България. Според него е грешка страната ни да спира Македония по пътя й към Европейския съюз, защото от това ще пострадат хората там, а не управляващите в Скопие. Ето какво още каза той пред Дарик:
Гостувате ни в рубриката „20 години по-късно". През 2006-а бяхте преизбран като държавен глава и това е годината, към която искаме да се върнем в този разговор. Но сте тук на историческа дата, когато събитията през зимата на 1997 година поставиха на изпитание и народ, и политици. Затова ще се опитаме да балансираме в рамките на този разговор историческото, анализите за това, което се е случило с онова, коeто пък вълнува българите днес. Много неща се казаха през тези години за 10 януари 1997 година. Какво остана скрито от двете страни на барикадите тогава?
Винаги съм се опитвал да разглеждам датата 10 януари 1997 година в контекста на случилото се дни по-късно - на 4 февруари, тоест връщането на мандата, отказа от властта на БСП, осъществено от тогавашния кандидат за премиер Николай Добрев, лека му пръст, и от моя милост като председател на партията. Твърдя, че сравнението между двете дати показва наличието на две тенденции в българската политика - 10 януари като израз на разрушителното, на стихията, на неградивното, ако трябва да бъда по-мек все пак, начало в българската политика и 4 февруари като израз на конструктивното, на диалога, на съгласието. Помня добре, че 10 януари беше определен от един партиен лидер и сега парламентарен лидер, бивш премиер, Иван Костов имам предвид, като най-великото събитие на 20 век за България. Сега вече никой от тях, от десницата не си спомня сякаш за тази дата. Но за нас, левицата тя има една поука. И мисля, че не само за нас. Като не умееш да управляваш, като не се справяш с предизвикателствата на властта, получаваш това, което ние получихме в дните преди и около 10 януари и в крайна сметка се налага да се откажеш от властта, за да имаш основанието да поискаш нов вот след време, когато покажеш, че си се променил.
Промяна или подмяна беше онова, което се случи тогава, когато бяхме на ръба на гражданска война за онези, които го помнят като напрежение тогава?
Очакванията бяха други. Очакванията бяха за една радикална промяна, която обаче да удовлетвори настроенията, желанията, стремежите на голяма част от българския народ. В крайна сметка тя удовлетвори амбициите и не само амбициите, а може би и материалния интерес на една много малка част от обществото. И това е причината правителството на Иван Костов да си отиде толкова зле през 2001 година и фактически десницата да изпадне в един продължителен колапс до ден-днешен.
От това, което казвате и от последвалите събития, изобщо когато се говори за прехода, всичко това не дава ли аргументи на тезата за режисирания преход? Даже тази теза беше лансирана, че едни 1000 семейства управляват България и всичко, което ни се случва, уви, е резултат от тази режисура.
Знаете ли, сигурно има такива, които са се опитвали да режисират. Сиви кардинали има във всяко общество, във всяка държава. Като човек, който е бил в или близо до върха в продължение на почти целия преход като партиен лидер и президент, мога да кажа, че не съм усетил подобен опит за режисиране да влияе рязко на процесите в страната.
Не се приемате като участник в този режисиран...
Не мога да се приема по никакъв начин. Аз реагирах остро тогава, когато наскоро излезе внушението, че имало срещи между Николай Добрев и Иван Костов около 4 февруари.
За „Копитото" беше конкретно споменато.
Имало е такива срещи. Аз поне знам за една. Може и да е имало повече, но това не е важно. Но потвърждавам категорично, защото познавам добре Кольо Добрев, знам каква беше атмосферата, за нищо друго не можеше да се говори, освен това да не се допусне проливането на кръв, да не се наруши гражданският мир, защото това беше една реална опасност, имаше такива сценарии, имаше хора, които бяха заинтересовани от това страната ни да гръмне, без да е ясно след това до къде можем да стигнем. В крайна сметка това не е режисиране, подмяна на вота на народа. Винаги има нужда и при най-острите отношения между управляващи и опозиция и трябва да има възможност за диалог, разбира се, прозрачен, диалог, който да е върху ясни параметри, но който да може да съхрани ценности, които са изконни и за прехода дори, ако щете.
Изчистен ли е въпросът за онази папка, с която сте отишли при Петър Стоянов на 4 февруари? Понеже в Дарик преди година говорихме по темата.
Това е смешен въпрос. Аз се чудя на президента Стоянов защо реши доста време след 1997 година да тръгне по един такъв дебат. Аз отново ще кажа: ако той е бил на позицията да не приеме нашето проектоправителство, това за нас би било чудесно. Защото ние щяхме да отидем на „Позитано" след срещата при президента, да кажем, че държавният глава не изпълнява Конституцията на България, да му поискаме оставката и да имаме алиби пред собствената си партия. Вие не забравяйте, че по това време ние бяхме съглашателите, ние бяхме предателите и това години наред. Защо, ако ние сме имали алиби, да не го използваме? В крайна сметка историята ще покаже. Но най-важното е, че гражданският мир беше спасен. Отново ще повторя: и това стана въпреки волята на ръководството на БСП. Това стана по волята на двама-трима, не повече от половин дузина от членовете на ръководството.
Твърдото ядро си искаше кабинета.
Да. Дори имаше такава теза - дайте да го направим да покажем, че можем за няколко дни, за седмица -две, пък след това да подадем оставка. Което разбирате, че не просто е недалновидно, то е пагубно.
Дълъг път ли извървяхте вие лично и левицата до 2006 година, другата година, за която ще говорим - тогава, когато повторихте мандата си след пряк вот.
Дали е дълъг, вие сигурно по-добре ще прецените, но беше много тежък. Аз буквално в първите седмици и месеци мислех, че ще бъда най-краткотрайният председател на БСП. Но това, разбира се, е по-малката беда.
1997-а?
През 1997 година, да. Но това от своя страна като че ли ме мотивира да играя ва банк. Бях решил, че или ще реализираме някаква програма за промяна на БСП, или ако не успеем, аз ще си отида и от това няма да загубя. Спомням си, че имах една статия, публикувана тогава във вестник „Дума", която беше озаглавена „Левицата трябва да се промени, ако не иска да умре". Заглавието е взаимствано от Тони Блеър. Както виждате, и тогава проблемите пред световната, европейската левица поне са били сходни с това, което преживяваме днес.
През 2006 година спечелихте изборите със сериозен резултат. Щяха ли да бъдат резултатите същите, ако един силен играч не беше решил да пасува, а се спрягаше тогава неговото име също, макар и година по-рано да беше спечелил кметския вот в София - Бойко Борисов?
В историята няма „ако". Но аз ще ви припомня социологическите проучвания по онова време, без да ги абсолютизирам. Защото аз съм ги опровергал пет години по-рано през 2001 година. Знаете, че тогава ми отреждаха скромното трето-четвърто място. През 2006 година тогавашният кмет на София Борисов имаше най-високия рейтинг. Но на въпроса кого предпочитате, за кого бихте гласували за президент, съотношението в поне три-четири проучвания - тези на водещите агенции, бяха две към едно в моя полза. Това отказа според мен господин Борисов, нищо друго.
Изборите дойдоха година след много трудна изборна 2005-а. Мъчителни преговори бяха тези за тройната коалиция. Има ли грехове, които бихте искали да споделите около създаването на тази тройна коалиция? Постоянно се свързва името ви с предишния кабинет.
Аз в рамките на правомощията, които съм имал като държавен глава, съм подпомагал този процес. И бих подпомагал създаването на всяко едно правителство. Всяко правителство - коалиционно или не, е по-добро, отколкото да няма правителство, да се повторят изборите.
Да, но веднага ви лепнаха „архитекта на тройната коалиция". И онази част от негативите, които отнесе като критика това управление, включително и формулата 3-5-8, която може би попречи пък на големите реформи да се случат по време на този мандат, някак се пренесоха и към вас сякаш.
Не някак си, а в огромната си част отговорността за това правителство беше стоварена върху мен и аз до ден-днешен се питам защо лидерите на тези партии не излязоха поне да споделят тази отговорност. В това число и премиерът на тройната коалиция, който мълчи, когато тези обвинения вървят по мой адрес. Но понеже вие зададохте много важен въпрос: в процеса на създаването на тройната коалиция не е имало никакви недопустими компромиси, компромиси с принципи, с идеи, с визия за управлението. Тогава бяхме водени от много чисти намерения. И това, че след това се случиха неща, които хвърлиха сянка, не могат да опорочат самата идея за създаване на тройната коалиция. Нямаше друг избор. Двойна коалиция беше много по-несигурно.
Тя не се и случи при първия опит.
Да. А ние трябваше да приключим преговорите с Европейския съюз. И това беше смисълът на създаването на тройната коалиция. И затова аз имах една идея малко по-късно.
За предсрочен вот след влизането в ЕС.
След приключването на процеса, след като получихме членството, според мен лидерите на тройната коалиция трябваше да излязат и да кажат „Ние изпълнихме своята историческа мисия, търсим ново доверие". Дали за тази коалиция или за друг формат - това е друг въпрос. Понеже споменахте формулата 8-5-3, тя по отношение на правителството може би беше неизбежна, но в никакъв случай това не означаваше, че трябва да се прехвърли върху всички структури.
Тя се прехвърли навсякъде.
И аз тук съм бил може би първият критик на това повсеместно прилагане на тази формула, която доведе до натежаване на администрацията и което е по-важно - до мудност във вземането на решения.
Това ли беше най-голямото основание, което не доведе до чаканите реформи тогава? 3-5-8, разпределянето, постоянните консултации, съветът на коалицията... Някак постоянно течеше едно обсъждане и накрая като резултат, освен че влязохме в ЕС - да, наистина - и никой нямаше смелостта да каже „Отиваме на предсрочен вот", а може би и БСП, и другите парти щяха да спечелят. НДСВ също.
Аз не бих поставил под негативна оценка управлението на тройната коалиция. И не бих свел резултата само до членството в ЕС. Вижте резултатите в социалната сфера. Вижте колко пъти се вдигнаха пенсиите. Вижте какво беше отношението към семейната политика най-общо казано. Нищо от това не остана при сегашното управление. Да отидем към икономиката - имаше една икономическа стабилност, имаше инвестиции, милиарди чужди инвестиции.
Но кризата още не беше дошла.
Въпреки всичко чуждият инвеститор не би направил стъпката да вложи парите си в България, ако не виждаше тази политическа стабилност, ако не виждаше данъците, които поощряваха присъствието на тези инвеститори в България. Така че това беше една благоприятна и икономическа, и социална атмосфера. Разбира се, имаше много дефекти, имаше обвинения, на които не беше даден сериозен отговор като обвинението за корупция. То остана да тежи върху тройната коалиция и мисля, че и досега специално левицата не може да излезе от тази сянка, което опасявам се, че може да продължи да влияе до изборите, които предстоят.
Като казваме изборите, на последните избори казахте, че „телевизорът е победил хладилника". Идва ли време, в което менюто ни, онова, което слагаме на масата, ще реши вота през лятото?
Знаете ли, много се промени българската политика. Аз ще споделя едно свое виждане първо за това какво става в партиите. В партиите, особено в традиционните и преди всичко в БСП нещата се променят по механизма - извинявам се за аналогия - на реформите, промените в армията. Тръгнахме от масова армия, минахме през професионална, сега може би ще станем наемна. Партиите тръгнаха от масови, каквато беше БСП, и отиват към професионализация в смисъл на наемничество.
Кой наема партиите?
Наемат се щабове, наемат се хора, които не са вързани с идеята, с каузата, които залагат единствено на професионализма, в смисъл на пиара, на опаковката на продукта. Няма го съдържанието на продукта. Така че аз наистина се опасявам, че няма да се получи сблъсъкът на тези избори от гледна точка на идеите, на алтернативите, някак си ето, и сега не го усещам при началото на последния парламентарен сезон на този състав на Народното събрание. Вижте, че полемиката се фокусира върху това как да изглежда Изборният кодекс. Един изключително важен въпрос, но той не може да е 90 на сто. Хората искат да чуят визията за доходите, искат да чуят какво ще се направи за бизнеса, за здравеопазване, за образование. Конкретика, а не декларация.
Затова ви попитах. Дневният ред на хората, тъкмо поминъкът им, който е сериозен проблем на фона на тази растяща безработица, доходите и това, което намират в хладилника си, ли ще бъде решаващо според вас?
Има дистанциране на хората от политиката изобщо. Не просто разочарование от политиците. Хората не виждат в политиката средство за решаване на техните проблеми. Но не на вас трябва да го обяснявам. Медиите царуват и този, който владее медиите, може да влияе в голяма степен на формирането на общественото мнение. Не в тази степен, в която повлия на последните избори. Защото хората наистина са много разочаровани. Но от друга страна, не са само медиите. Ние трябва да осъзнаем, че хората ще се обърнат и може би ще отидат масово да гласуват тогава, когато видят реалната алтернатива. Алтернатива, която да им е присърце. А в това отношение в лявото пространство има какво да се желае още.
БСП с нейните проценти, които са близки вече до ГЕРБ, но не защото БСП вдига, а защото ГЕРБ свали някой и друг процент през последните месеци поне според социолозите, стига ли това за самочувствие и очаквания да се направи нещо стабилно като следваща власт?
Да ви кажа откровено, и моето усещане е, че сякаш ние чакаме да изравним резултата на 18 процента. Трябваше отдавна да сме задминали ГЕРБ, но изкачвайки се, а не да разчитаме на техния срив. Спадът на ГЕРБ може и да се превърне в срив в контекста на референдума, който предстои, особено след последните действия на премиера Борисов, след това негово изказване „Три пъти „не" на „Белене", което за мен е изключителен гаф. Първо, като политик, като партиен лидер той обрича партията ГЕРБ, слага я под шапката на онези 10-15 процента, които ще бъдат против проекта за нова атомна централа. Не вярвам да са повече. Поне три-четири пъти повече ще бъдат привържениците на строителството на новата централа. Тоест той обрича партията си, но това не ме интересува. Само го констатирам. По-лошото е, че след като те спряха в парламента проекта „Белене", след като промениха въпроса, подмениха идеята и изключиха „Белене" и въпросът стана пределно общ - за бъдещето на ядрената ни енергетика изобщо....
Даже манипулативен.
И предишният не беше манипулативен, просто бъдещето на атомната ни енергетика се свързва с „Белене" в момента. Но в този момент при един негативен изход от референдума, ние наистина казваме „не" на ядрената енергетика изобщо. Така че Борисов поема една изключително тежка отговорност като държавник.
Защо го направи?
Ще се опитам, макар че ми е трудно да обясня. Но по-важно е друго: какво става на другия ден след референдума. При тази изразена категорична позиция на министър-председателя, при този ангажимент, при положение че на референдума надделеят привържениците на строителство на ядрена централа, аз мисля, че той е длъжен морално и политически да подаде оставка. Така, както го е направил Де Гол при един друг референдум, в който неговата позиция не е минала. Това е достойното, това е мъжкарското поведение, ако използвам жаргона.
Всички вещаят обаче невалиден референдум, в смисъл, че няма да се покрият критериите за активността, която наистина пък е пределно висока, заложена в закона.
Да, тази граница е пределно висока и аз съм съпричастен към раждането на една такава идея. Тя се появи с най-добро чувство в стремежа да свалим границата, ние заложихме този критерий за резултатите - активността от предишните избори. Но не забравяйте, че в законодателството има една втора възможност: при гласували 20 на сто и над 50 на сто гласували „за", в парламента дебатът продължава и парламентът е длъжен да вземе решение, което да развие тази позиция. Така че дебатът няма да се затвори дори при един по-нисък процент на участие на избирателите.
Защо допусна този „гаф", както вие го нарекохте, премиерът?
Ами някои си го обясняват с емоционалното състояние. Той има навика да реагира на някои телевизионни или радиопредавания, включва се в ефира. Може би след това и да съжалява. Но в случая не става дума за емоция. Аз мисля, че някой му е въздействал много строго, съвсем определено и той не е дооценил и партийните, и държавническите резултати. Ако трябва да говоря малко по-свободно, мисля, че това е един от случаите, в които Борисов сгреши доста, изложи се. Казано малко на шега, с този си ход спокойно може да претендира за „Златната малинка" или там имаше една антинаграда. Не искам да използвам българския й аналог.
Тепърва ще видим как тази позиция на ГЕРБ, променена буквално две седмици преди самия референдум, ще се отрази и на ситуацията, на позицията на партията. Очаквате ли всъщност изненади в поведението на Бойко Борисов до изборите? Някои прогнозираха, че ще го видим по-умиротворен с цел да си върне част от симпатизантите, ако се констатира някаква загуба през последните месеци. Той си е признавал, че не обича да губи.
Аз усещам такива симптоми в поведението на парламентарната група на ГЕРБ. Това няма как да е станало без благословията на председателя на партията и премиер на страната. Но не е в това проблемът. Според мен пиарите ги подвеждат. Изборите са време за сблъсък. Ако трябваше да се търси съгласие, да се подават ръце, това трябваше да стане на следващия ден след изборите. Сега хората очакват сблъсък в добрия смисъл на думата. Политически, идеен сблъсък. Ние преди избори се разделяме, за да може да се обединим след това, ако трябва да използвам думите на класика. Защото хората трябва да изберат. Какво е това съгласие около всичко? Хайде да видим кой какво предлага и ако наистина има база за съгласие... Ето, бъдещето на ядрената енергетика беше тема, по която можеше да се потърси съгласие. По какво друго ще се съгласим? По социалната политика? Твърде късно е. ГЕРБ проспа три години и половина. Сега всичко изглежда много показно. Много фалшиво.
С обещанието за вдигане на доходите ли?
Да.
Докога според вас ще продължи проектът ГЕРБ, проектът „Борисов" по-скоро?
Докато са на власт. Говоря не за това дали ще има партия или не, говоря за ГЕРБ като една незаобиколима сила в българската политика. ГЕРБ е партия на властта. Появи се в името на властта, когато беше ясно, че наистина Борисов има всички реални шансове, най-големи шансове да влезе във властта. И събра много, най-различни хора от цялото политическо пространство, които впрочем са прелитали като калинки - тази метафора се използва и в друг смисъл - от партия в партия. В момента, в който ГЕРБ е извън властта, тези хора ще потърсят покрив в друга партийна централа.
Всъщност кой е най-черният сценарий след вота през лятото? Нов мандат на ГЕРБ, ако приемем, че говорите като политически опонент или такава конфигурация, която да затрудни формирането на каквото и да е стабилно управление?
Няма нищо невъзможно, но аз все пак съм по-склонен да смятам, че нов мандат на ГЕРБ в смисъл на еднопартийно правителство, управление е невъзможен. Ние сме обречени на коалиция. Въпросът е дали ГЕРБ е в състояние да консолидира някаква коалиционна подкрепа. Впрочем, връщайки се към предишния ви въпрос - възможно е и обяснение за позицията му по АЕЦ Белене, да търси създаване на коалиция „анти-Белене" с тези, които са резервирани към проекта или са откровено против. Иван Костов например. Макар че да се харесаш на Костов е доста голямо предизвикателство и Борисов трябва да го знае добре. Въпросът е наистина каква коалиция. Най-вероятно отново тройна коалиция.
Кои?
Това не мога да кажа. Първо, по социологическите прогнози и второ, по изчисленията на онези, които разбират от политическа аритметика, дори две партии не стигат. А в случая не става дума само за това да закрепиш 121 депутати в парламента. Винаги съм твърдял и смисълът на тройната коалиция беше в това да има доста над необходимите 121 депутата, за да можеш да правиш политика, която допуска, предполага и непопулярни мерки. На следващото правителство това ще му се налага. Защото четирите години на ГЕРБ са загубени за реформите - за реформата в икономиката, в социалната сфера, в други ключови сфери, здравеопазването например. Едно ново правителство, ако иска да играе смело, ако иска да играе така, както го правят някои от европейските кабинети, наистина ще трябва да тръгне радикално още от първите си стъпки. Но с 121 депутати подкрепа, част от които винаги могат да ти бъдат дръпнати, това сме го виждали вече и го видяхме и в този парламент, това е доста рисково. И затова черният сценарий е или патова ситуация - да не може да се направи правителство и да отидем на нови избори; или, което не е много по-различно - да се направи едно правителство, което да е нетрайно, колкото да прескочим границата...
На базата на голям компромис.
Да. И да се разпадне на първия завой, примерно при формирането на първия бюджет. И понеже сега се използват различни формули: „Национално отговорно" - това на „Позитано" беше използвано като формула, „правителство на националното съгласие", „на националните приоритети"... Разбира се, трябва да мислим още от сега не просто как ще го озаглавим, а какво съдържание би имало това правителство. Искам да кажа, че е грешно мисленето, че може да има чисто експертен кабинет. Най-важното е да има политическа подкрепа за бъдещия кабинет, която да му позволява да действа смело и професионално. А това, че трябва да бъдат най-добрите професионалисти, изобщо не трябва да бъде поставяно под съмнение, но то не е водещото. Това не е посланието, което трябва да дадем на хората. Посланието са идеите. А ако можем да покажем и хората, разбира се, още по-добре.
Означава ли това, което казахте... Сега преди избори винаги партиите се кълнат, че няма да правят коалиции. Но особено тази позиция на ГЕРБ затваря ли вратата между БСП и ГЕРБ след вота? Партньорство говоря на ниво разговори за управление.
Вижте, в случая даже „Белене" не е най-важният аргумент. Не може да става дума за коалиция между БСП и ГЕРБ, защото твърде много неща се случиха между двете партии.
Имаше години, в които сякаш гледахте с по-добро око на евентуално партньорство или греша?
През 2008 година ГЕРБ беше партия, която не е участвала във властта, необременена. Кой днес или утре, юли ще бъде този, които ще поеме на плещите си отговорността за всички поразии, които направи ГЕРБ? Няма такова нещо. Новата конфигурация трябва да включва различни партии. Аз затова съм скептик, че може да бъде трайна една друга коалиция, не допускам, че БСП може да бъда вътре, но ГЕРБ плюс други една-две партии. И те не биха могли да издържат тази тежка отговорност.
БСП, Кунева и Доган?
Това наистина напомня твърде много тройната коалиция и допускам, че ще се посрещне на нож, в това число и в медийното, в общественото пространство като цяло още с първите си стъпки.
Нова версия.
Трябва коалиция, която да е друго качество, ако мога така да кажа, не просто която да навява мисълта за буквално повторение.
Господин Първанов, следите ли това, което става в президентската институция през последната една година?
Има си хас. Следя го, изживявам, болея. Това е времето на най-важните години в моя живот. Но по-важното е, че това е институцията, на която съм дал всичко от себе си.
Преекспонира ли се тази история с обръщението на президента Плевнелиев в новогодишната нощ, тази снимка от Аспен?Някак така в опита да бъде различен от президента Първанов, може би си навлече тези коментари. Разбира се, тук правя уговорката, че не той подбира кадрите за своето обръщение, но това е друга тема.
Аз дори не бих коментирал тази тема. Разбира се, има още други неща, които аз съм правил по друг начин и ако трябва сега да ги направя, не бих ги променил. Не че не сме мислили и ние за библиотека. И при нас тази идея я е имало, но не навръх Нова година. Смятам, че тогава, когато посрещаме Новата година, президентът е длъжен да се изправи в цял ръст, да гледа хората в очите, зад него да са националните символи, може би и европейските. Неща, които не съм ги измислил аз. И не са наследство от Живково време, както някой говореше. Това се прави в цяла Европа, по цял свят - държавните глави на Нова година търсят такъв ефект. Ако е за Коледа, на Бъдни вечер, тогава атмосферата може да бъде по-различна. Но това е мизансцена. Съдържанието е не по-маловажно. И понеже тук имаше закачки, които не са неочаквани за мен, аз внимателно слушах, после препрочитах обръщението на президента Плевнелиев, мога да кажа, че в 80 процента то покрива задължителната програма, тоест онова, което аз съм казвал, го виждам и при него. Тоест нямаме същностни различия. Има дори понякога фразеологични повторения. И това сходство не е проблем, то е неизбежно.
Няма какво по-различно да кажеш на българите, освен пожеланията и да очертаеш някакви приоритети пред страната.
Да. Естествено, аз слагах акцент на социалната политика, повече присъстваше идеята за националните приоритети, за националната сигурност, но пак казвам, това е въпрос на лична визия вече.
Виждате ли нещо по-сериозно зад тази престрелки, престрелки е силна дума, но размяната на реплики между министър Цветанов и президента Плевнелиев. Малко след като той беше подложен на изпитание при онази клетва на Венета Марковска и начина, по който държавният глава реагира.
Не бих казал, че има престрелка, има стрелба от страна на вътрешния министър по отношение на президентската институция. Това нихилистично и, уви, пренебрежително отношение, което демонстрират някои ръководители на ГЕРБ по отношение на личността на президента, това е отношение към институцията. Не можеш да кажеш, че това е някаква само представителна институция, от която нищо не зависи. Да не дава господ, можем да изпаднем в такава ситуация, в която от президента зависи всичко в държавата. Така че аз бих препоръчал не просто по-уважително отношение, особено когато става въпрос за управляващата партия, това е приди всичко номинираният от тях вече президент на всички българи. Но трябва да се мисли, защото президентската институция със своя авторитет, с факта, че президентът е избран от повече от всички други политици гласове на избирателите, наистина само уважително отношение може да демонстрира.
Не виждате знак за някакви други процеси, които текат между изпълнителната власт и президента?
Виждам напрежение, което личи тогава, когато президентът се опитва и то много предпазливо, възпитано, внимателно да коригира някои от законодателните грешки на мнозинството, да върне някои откровени гафове в законодателството. Имаше няколко случаи на вето. И пак казвам, при цялата тази деликатност на президента има една нервност от страна на лидери на ГЕРБ, която за мен е необяснима. Моите съпартийци дори тогава, когато бяха засегнати, в крайна сметка стискаха зъби и ние запазихме добрите отношения между президент и правителство в целия период, в който съжителствахме в институциите.
Отношенията ни с Македония станаха задача за БАН. Вчера премиерът заръча на учените да му подготвят материал по темата. Вие готов ли сте да дадете съвет на правителството като историк?
Аз съм готов да дам своите книги и десетки статии на тема „Македонски въпрос", защото аз се занимавам професионално, макар че не съм бил в БАН. Има стотици, може би хиляди, заглавия, които българската дипломация може да ползва, ако иска да разбере истината за „Македонския въпрос". Чудесно е, разбира се, че се възлага социална поръчка на БАН и на университетите, но това предполага и да се дадат повече пари. Защото в тези институции, особено БАН, парите са колкото за заплати, при това много скромни, на научните работници. Трябва да има пари за изследвания. Може би трябва спешно, докато се готвят новите изследвания, дипломатите да прочетат сегашните заглавия, от тях няма какво да променим, те са актуални и днес.
Нужна ли ни е науката, за да правим нормална политика с Македония?
Трябва да се стъпи на научна основа, но науката няма да помогне тогава, когато е необходим такт, дипломатичност, гъвкавост или когато е необходима твърдост. Няма да седне академикът до външния министър да му подсказва какво точно да каже или какви действия да предприеме. Необходимо е едно друго обсъждане може би, което да включи, разбира се, историци, политолози и дипломати, но най-важното е, че трябва да има контакти. Аз помня времето, когато президент беше Борис Трайковски, лека му пръст, имахме по десет срещи на година - формални и неформални.
Сегашната ни позиция спрямо Македония и членството й в ЕС, мнозина от българите я подкрепят, вие бихте ли репликирали на тона, с който България излезе?
Аз съм бил един от онези, които са водели най-остра полемика с автори в Скопие, които се упражняват на антибългарска основа не от вчера, не от онзи ден. Така трябва да бъде, да бъдем остри, убедителни, дори малко по-агресивни в отстояването на своята позиция. Но налагането на вето върху преговорите за членство на Македония в ЕС е нещо, от което ще пострадат не управляващите в Скопие, ще пострадат хората. А това са нашите братя. В крайна сметка, ако говорим за националната кауза, такава, каквато е била разбирана преди повече от 130 години, единението може да стане в рамките на ЕС. Според мен е грешка ние да стопираме този път на Македония към ЕС, може да се потърсят други средства. И да не мислим, че един нов договор, колкото и да е добър, аз съм в течение с всички варианти, нов договор между България и Македония, той няма да реши проблема с тези антибългарски писания. Ако има други отношения, друга атмосфера в междудържавните отношения, то тогава тези автори ще останат в периферията и от само себе си това явление ще отмре. Защото със сигурност има такива, които и от двете страни на границата са заинтересовани от изострянето, от конфронтацията, защото те могат да виреят върху конфронтационна почва.
Вървим към финала на разговора, днес не е Сирни Заговезни, но все пак за кое от свършеното през целия преход политиците ни трябва да поискат прошка? Вие за какво бихте поискали прошка от българите, когато говорим за тези години?
Ако трябва да се направи равносметка на българския преход, той е сгрешен първо като икономически модел, оттам дойде и много високата социална цена за огромната част от българите. Това звучи като клише, но в крайна сметка виждаме последния европейски доклад, в който се вижда, че ние, българите, сме най-застрашени, най-голям е при нас рискът от бедност и мизерия. Това е големият грях на българската политика, на българското управление. Преходът беше заченат с този грях, за съжаление, и тук вече е вината на това поколение, към което принадлежа и аз, което не успя да промени нещата. При нас инерцията продължи, макар че имаше някои позитивни явления, но в крайна сметка зад това стои неудовлетворението на българите, от резултатите на прехода. Но преходът има и своите позитивни страни, има една европейска конституция, успяхме да запазим политическата стабилност, гражданския мир, така че противоречива е оценката.
