В ход е благотворителна кампания сред всички българи за събиране на средства за изграждане на Мемориален комплекс на гроба на хан Кубрат край село Мала Перешчепина в Полтавска област, съобщи Николай Габер. Единственият етнически българин депутат в Украйна бе във В. Търново, за да представи идеята за изграждане на комплекса и предстоящия от 17 до 19 август събор, посветен на 100- годишнината от откриването на съкровището на хан Кубрат.
На 12 юни 1912 г. десетгодишното пастирче Фьодор Деркач намира случайно най- голямото съкровище от ранното Средновековие, което сега се съхранява в Ермитажа в Санкт Петербург. То съдържа над 800 предмета, като златото в него надхвърля 25 килограма, а среброто 75 кг, обясни историкът от Великотърновския университет доц. Пламен Павлов. По думите му мястото, на което е погребан хан Кубрат е не по- малко свято за българите от гробовете на светите братя Кирил и Методий, връх Шипка или В. Търново.
Чуйте повече от Пламен Павлов в прикачения файл.
Идеята е на гроба на създателя на Велика България да бъде издигнат комплекс, който включва църква, музей и хотел. Стойността му е около 10 милиона долара, информира Николай Габер. Проектът за храма, който ще носи името на един от двамата българи- Киевски митрополити Свети Михаил или Свети Киприян, е направен и подарен на Международния благотворителен комитет „Хан Кубрат" от проф. Николай Толешков.
На този етап идеята е подкрепена от областните управители на седем области, сред които и на великотърновска- проф. Пенчо Пенчев, кметове и видни българи като акад. Антон Дончев, Васил Михайлов, Нешка Робева. От Министерството на транспорта и съобщенията са приели предложението на Международния организационен комитет за честванията, с председател Николай Габер, да издадат юбилейна марка с лика на хан Кубрат, посветена на 100- годишнината от откриването на съкровището.
Изпратени са писма до президента Росен Плевнелив съборът да премине под неговия патронаж, до премиера Бойко Борисов да оглави българския организационен комитет, до Народното събрание, министри, сто кмета на общини и областни управители и ректорите на университетите в България.
Средства за комплекса се събират в различни банки, както и по сметката на Асоциацията на българите в чужбина. Имената на всички дарители ще бъдат вписани в златна книга, която ще се съхранява в бъдещия храм.
