100 години от официалното захранване с електричество на Казанлък се навършват на 31-ви декември тази година. Официалното отбелязване на юбилея обаче ще бъде на 19-ти и 20-ти юли 2014 година, съобщиха днес пред Дарик наследници на фамилията Стайнови. Внуците на Генчо Стайнов, идеологът, вдъхновителят и главният инициатор за реализирането на първата изцяло българска електроцентрала днес посетиха създаденото от техния именит дядо и фамалията Гаджигенчеви от Дряново.
В Казанлък дойдоха проф. д-р инж. Генчо Стайнов, пряк внук на Генчо Стайнов, инж. Михаил Стайнов, пряк внук на Маньо Стайнов, брат на Генчо, както и брат и сестрата Радина и Стефан Нанчеви, внуци на Генчо Стайнов и деца на неговата единствена дъщеря Бонка.Радина и Стефан са електроинженери и деца на проф.Нанчо Нанчев, казанлъчанин, немски възпитаник, един от създателите на българската енергетика и на Техническия университет в София, дългогодишен декан на Електротехническия факултет и зам. ректор.
И четиримата внуци на Генчо Стайнов са инженери. Те са сред 75-тимата собственици сега на реституираната през 1994 година енинска ВЕЦ.
Наследниците на фамилията Стайнови посетиха електроцентралата, създадена от именитияя им дядо и поставиха началото на организация, свързана с вековното честване.
Идеята за създаване на електроцентрала в района на казанлъшкото село Енина се ражда още през 1908 година от Генчо Стайнов. Преди това той е изпратен да учи в Швейцария сиренарство от своя баща, а по-късно и инженерство в Германия. Генчо обаче така и не се дипломира като инженер, макар години по-късно, при строителството на електроцентралата да открива две грешки в изчисленията на единствения лицензиран инженер на строежа -Бояджиев. Грешките са били свързани с разминаване на тунелите, които е трябвало да се прокопаят от фирмата на двама италианци- Ровети и Паскале.
Електричеството, което нарежда Казанлък сред първите електрифицирани градове в страната, е реализирано от заработилата в 0.00 часа на 31-ви декември 1913 срещу 1-ви януари 1914 година първа ВЕЦ в България, намираща се в казанлъшкото село Енина.
С този акт електрификацията в Казанлък изпреварва с 15 години електрифицирането на областния град Стара Загора.
Захранването с електричество на Казанлък и района е дело на фамилията братя Стайнови и по специално на Генчо Стайнов.
През 1911 година той, със съдружниците си от фамилията Хаджигенчеви от Дряново /чийто родственик е и професорът кардиохирург Генчо Начев/, регистрира електрическо акционерно дружество „ Победа", като продължител на започналите 3 години по-рано проучвания на Генчо Стайнов за създаване на водна електроцентрала за обществено електроснабдяване.
Жителите на село Енина не приемат еднозначно плановете на Генчо Стайнов и акционерното дружество, като на няколко пъти се вдигат на протести и бунтове. Притесненията им са, че бъдещата ВЕЦ ще наелектризира водата в района, вследствие на което животните им ще се разболеят. Въпреки протестите, работите по градежа започват, набират се и нужните средства. Голяма част от будните казанлъчани си купуват по 1 акция от акционерното дружество "Победа". Тази акция обаче им осигурава безплатно електричестгво впоследствие в домовете им.
За построяването на електроцентралата се събират общо 460 хиляди златни лева, като 200 хиляди от тях са на фамилията Стайнови, а 260 хиляди на дряновци.
Доставката на електрическите машини и материали е възложена на фирмата Siemens, а турбините - на швейцарската фирма Theodor Bell & Co.
Тунелните изкопни работи от общо 875 метра, които ръководят двамата италианци са трудни, прокопаването на скалите се прави от т.н. бараби, които на ден успяват да изкопават по около 50 сантиметра скала.
За градежа на електроцентралата акционерното дружество изкупува и част от тепавиците в района. Дружеството внася и необходимите електродвигатели за осъществяване на всички задвижвания във фабриките и занаятчийските работилници от Казанлък, проявили интерес към електрифицирането.
Заради избухването на Балканската и Междусъюзническата война, на два пъти строежът на електроцентралата спира. До края на 1913 година се инсталира публично осветление на улиците в Казанлък, с електроенергия за осветление се захранват частните къщи на гражданите, поставят се безплатно електрически шнурове (тогава скрити инсталации не се правят), ключове и лампи на желаещите граждани, магазини и учреждения. В края на 1913 година са направени първите успешни проби.
Казанлък е захранен с електрическа енергия на 31-ви декември точно в полунощ. С този акт започва и бурното индустриално развитие на града.
Водната електроцентрала „Енина" е първата българска електроцентрала за обществено електроснабдяване, замислена, проектирана, финансирана и построена от българи.
След 9-ти септември 1944 година, в края на 1947 година ВЕЦ Енина е национализирана и до 1993 г. е държавна собственост. В началото на 1994 г. централата е реституирана на предишните собственици.
Днес управител на ВЕЦ Енина е 78 годишният инж.Стефан Нанчев, син на професор Нанчо Нанчев. До 1995 година инж. Стефан Нанчев е преподавател в ТУ-София, впоследствие работи и в НЕК. 4600 киловатчаса електроенергия се произвежда от електроцентралата в Енина ежедневно, като мощността й сега е 1 мегават или 1000 пъти по-ниска от АЕЦ Козлодуй.
От наследниците на фамилията Стайнови днес с научна работа се занимава проф. д-р Генчо Стайнов, който е заместник директор на Института по системно инженерство и роботика към БАН. Едно от научните предизвикателства, с които той се занимава е производство на ел. енергия от морските вълни. Проф. Стайнов е единственият български учен, който се занимава професионално с това.
Вдъхновителят и двигателят за създаването на първата изцяло с български капитали електроцентрала Генчо Стайнов умира през 1966 година в София. Днес неговите наследници са пръснати из цял свят.
