Днес абитуриентите от ГПЧЕ „Ромен Ролан“ трябваше да се сбогуват с училище, учители, приятелства. Тяхното изпращане, както е прието да го наричаме, закъснява. То не се случи така, както младите хора искат, а техните учители и родители очакват. Но те ще се случи, защото винаги има утре.
При какви мерки ще се съберат абитуриентите? (ВИДЕО)
„Вчера може, днес – не може!
Ти мойто „вчера“ няма да го бараш!
- .... а той къде е?
- Замина.
- Кога замина?
- ВЧЕРА...
Вчера ние живяхме така. А днес?
Днес, те са нашето утре, защото заявяват смело, че не се нуждаят от съжаление, а от ТЪРПЕНИЕ. ОТГОВОРНОСТ. РАЗБИРАНЕ.
Ето какво споделят абитуриентите от ГПЧЕ „Ромен Ролан“ в социалната мрежа:
„ТЪРПЕНИЕ. ОТГОВОРНОСТ. РАЗБИРАНЕ.
Това са качества, които всеки един пораснал човек трябва да притежава. И ние пораснахме, може би малко по-бързо, отколкото ни се искаше.
Днес трябваше да бъде нашето изпращане. Последното „довиждане” с училището ни за много хора се превърна от очакване в почти угаснала надежда. Не и за нашия екип. От ден 1 на извънредното положение ние не сме спрели да работим, да мислим, да творим.
Нашият випуск е не по-малко уникален от останалите. Именно защото заслужава подобаващо сбогуване, ние седмица след седмица се събираме да планираме как да го осъществим.
Всяка нова пречка превръщаме в ново предизвикателство и източник на вдъхновение. Всяка нова въпросителна ражда нов паралелен сценарий, който би могъл да се случи. Но това не ни е отказало и няма да ни откаже. Съобщението за това, че изпращанията ще могат да се случат, макар и със закъснение, макар и при определени ограничения, ни зарадва. Управляващите проявиха разбиране. Сега е наш ред.
Хиляди абитуриенти поискаха да им бъде разрешено тържественото изпращане (ВИДЕО)
ТЪРПЕНИЕ. ОТГОВОРНОСТ. РАЗБИРАНЕ.
Времето в момента е толкова по-различно от това, което е било минали години. Изисква и ние да имаме различна раздяла с училището. Никой не пожела да ни я отнеме, просто така се случи.
Но ако наистина сме пораснали, ние трябва да докажем, че можем да се справим със ситуацията като зрели хора. Ние от екипа, който подготвя изпращането – учители и ученици, в сътрудничество с директора на гимназията, поехме отговорността за това въпреки всички ограничения да направим така, че випускът ни да успее да каже „сбогом” на мястото, където всички ние станахме хора. Но от ВСИЧКИ НАС зависи това да се случи.
От ВСИЧКИ НАС зависи ние да сме здрави, за да се сбогуваме. От ВСИЧКИ НАС зависи нашите близки да са здрави, за да ни подкрепят. От ВСИЧКИ НАС зависи дали ще успеем задружно да броим до 12. Но и от ВСИЧКИ НАС зависи това да се случи по реда, по който ни е позволено. ТЪРПЕНИЕ. ОТГОВОРНОСТ. РАЗБИРАНЕ.
Такова е времето, в което живеем – страшно, неспокойно, несигурно. Всеки ден, всеки час, всяка минута носят със себе си промени, нови и нови поводи за притеснение. Но успеем ли да надмогнем делника, ще дойде време и за празника. Свикнали сме да получаваме всичко веднага, на момента, а за някои неща са нужни време.
И в цялата относителност на ситуацията, в която сме, ние, хората, които организират изпращането, ще ви кажем: НАДЕЖДА ВИНАГИ ИМА. Каквото зависи от нас, ние ще направим, но са ни нужни вашето търпение, вашето разбиране и вашата отговорност. Заедно ще можем да осъществим най-необикновеното изпращане, което който и да е випуск е имал.
Ще оставим нашата следа в историята на училището и нека тази следа ни представи в най-добрата ни светлина, за да може с гордост в бъдещето и учители, и ученици да кажат „Аз бях част от Галактика 2020!”
А учителите и ръководството на гимназията поднасят на своите деца обич и споделят своето пожелание за тях:
„Скъпи дванадесетокласници!
По случай вашето завършване, с много обич, ние - ръководството и вашите учители - ви поднасяме светъл поглед към най-хубавите ви години в гимназията - годините, в които образовахте умовете, но и душите си, създадохте трайни приятелства, годините, в които заедно преживяхме много!
Желаем на всички вас да претворите днешния си светъл порив в готовност упорито да следвате целите, които сте си поставили! Останалото ще се присъедини към вас по пътя ви.
Защото сте призвани да градите бъдещето на този наш по-добър свят“.
При какви мерки ще се съберат абитуриентите? (ВИДЕО)
„Вчера може, днес – не може!
Ти мойто „вчера“ няма да го бараш!
- .... а той къде е?
- Замина.
- Кога замина?
- ВЧЕРА...
Вчера ние живяхме така. А днес?
Днес, те са нашето утре, защото заявяват смело, че не се нуждаят от съжаление, а от ТЪРПЕНИЕ. ОТГОВОРНОСТ. РАЗБИРАНЕ.
Ето какво споделят абитуриентите от ГПЧЕ „Ромен Ролан“ в социалната мрежа:
„ТЪРПЕНИЕ. ОТГОВОРНОСТ. РАЗБИРАНЕ.
Това са качества, които всеки един пораснал човек трябва да притежава. И ние пораснахме, може би малко по-бързо, отколкото ни се искаше.
Днес трябваше да бъде нашето изпращане. Последното „довиждане” с училището ни за много хора се превърна от очакване в почти угаснала надежда. Не и за нашия екип. От ден 1 на извънредното положение ние не сме спрели да работим, да мислим, да творим.
Нашият випуск е не по-малко уникален от останалите. Именно защото заслужава подобаващо сбогуване, ние седмица след седмица се събираме да планираме как да го осъществим.
Всяка нова пречка превръщаме в ново предизвикателство и източник на вдъхновение. Всяка нова въпросителна ражда нов паралелен сценарий, който би могъл да се случи. Но това не ни е отказало и няма да ни откаже. Съобщението за това, че изпращанията ще могат да се случат, макар и със закъснение, макар и при определени ограничения, ни зарадва. Управляващите проявиха разбиране. Сега е наш ред.
Хиляди абитуриенти поискаха да им бъде разрешено тържественото изпращане (ВИДЕО)
ТЪРПЕНИЕ. ОТГОВОРНОСТ. РАЗБИРАНЕ.
Времето в момента е толкова по-различно от това, което е било минали години. Изисква и ние да имаме различна раздяла с училището. Никой не пожела да ни я отнеме, просто така се случи.
Но ако наистина сме пораснали, ние трябва да докажем, че можем да се справим със ситуацията като зрели хора. Ние от екипа, който подготвя изпращането – учители и ученици, в сътрудничество с директора на гимназията, поехме отговорността за това въпреки всички ограничения да направим така, че випускът ни да успее да каже „сбогом” на мястото, където всички ние станахме хора. Но от ВСИЧКИ НАС зависи това да се случи.
От ВСИЧКИ НАС зависи ние да сме здрави, за да се сбогуваме. От ВСИЧКИ НАС зависи нашите близки да са здрави, за да ни подкрепят. От ВСИЧКИ НАС зависи дали ще успеем задружно да броим до 12. Но и от ВСИЧКИ НАС зависи това да се случи по реда, по който ни е позволено. ТЪРПЕНИЕ. ОТГОВОРНОСТ. РАЗБИРАНЕ.
Такова е времето, в което живеем – страшно, неспокойно, несигурно. Всеки ден, всеки час, всяка минута носят със себе си промени, нови и нови поводи за притеснение. Но успеем ли да надмогнем делника, ще дойде време и за празника. Свикнали сме да получаваме всичко веднага, на момента, а за някои неща са нужни време.
И в цялата относителност на ситуацията, в която сме, ние, хората, които организират изпращането, ще ви кажем: НАДЕЖДА ВИНАГИ ИМА. Каквото зависи от нас, ние ще направим, но са ни нужни вашето търпение, вашето разбиране и вашата отговорност. Заедно ще можем да осъществим най-необикновеното изпращане, което който и да е випуск е имал.
Ще оставим нашата следа в историята на училището и нека тази следа ни представи в най-добрата ни светлина, за да може с гордост в бъдещето и учители, и ученици да кажат „Аз бях част от Галактика 2020!”
А учителите и ръководството на гимназията поднасят на своите деца обич и споделят своето пожелание за тях:
„Скъпи дванадесетокласници!
По случай вашето завършване, с много обич, ние - ръководството и вашите учители - ви поднасяме светъл поглед към най-хубавите ви години в гимназията - годините, в които образовахте умовете, но и душите си, създадохте трайни приятелства, годините, в които заедно преживяхме много!
Желаем на всички вас да претворите днешния си светъл порив в готовност упорито да следвате целите, които сте си поставили! Останалото ще се присъедини към вас по пътя ви.
Защото сте призвани да градите бъдещето на този наш по-добър свят“.
