Огромни площи засети с царевица в землището на шуменското село Ивански са унищожени от набези на диви прасета.След атаките им нивите приличат на покосени от торнадо, а от посевите не остава почти нищо. Земеделците в региона търпят големи загуби, но са безсилни да се справят сами с проблема, въпреки че са взели мерки за защита - наели са охранителна фирма, но пазачите няма как да се изправят срещу дивеча и просто всеки ден констатират нови и нови унищожени площи.
Фермерите използват и препарати, които би трябвало да прогонят дивеча, като през няколко метра в царевицата се поставят парцалчета с вълча миризма, но ефекта е нулев.
Дафинка Маркова, земеделски производител от Ивански разказва, че освен царевица и слънчоглед глиганите са нападали и житните посеви. „Това за нас са много големи загуби, аз имам унищожен 200 декара блок с пшеница, животните са нападнали и блок от 500 декара с царевица, който вече е в окаяно състояние, смазан унищожен", оплаква се Маркова. Тя разказва, че многократно е търсила съдействието на различни институции, но никой не е помогнал. Притеснява се, че безхаберието ще доведе земеделците до ситуация, в която ще са на ръба.
Радослав, който от години се занимава със земеделие, има ниви в землището на смядовското село Янково. Той разказва, че причина за набезите на дивеча е и липсата на храна в гората. Спомня си, как преди години в горите е имало достатъчно хранилки, а и дивечови ниви, които са осигурявали достатъчен хранителен запас на животните. Сега ситуацията не е такава - голяма част от горите в региона са отдадени за стопанисване на ловни стопанства и дружинки, които обаче явно не полагат нужните усилия, за да задържат дивеча в горите.
Радо също търпи големи загуби от набезите на дивите прасета, чиято популация през последите години рязко се е увеличила. Той и служителите му обаче също са безсилни в борбата с вредителите, според него са нужни законови промени, които да разрешат диви прасета да се отстрелват целогодишно. „Популацията на дивите прасета в района стана много голяма, но никой до сега не ни е помогнал с нищо, просто държавата абдикира от нас, а на нас ни е много трудно", коментира фермерът.
От горското в Шумен заявиха, че все още официален сигнал за проблема при тях не е постъпил и посъветваха фермерите веднага щом забележат следи от набези на дивеч да подават жалби. След това РДГ сформира комисия от експерти, която оценява щетите, за да могат земеделците да получат някакво обезщетение за загуните си. Иначе горските също признават, че популацията на диви прасета в региона се е увеличила през годините, но те вземат мерки, за да регулират броя на животните.
„Дивите прасета в Шуменско - от 1 700 през 2010 са се увеличили до около 2 100 през 2015 г. В същото време, в резултата на увеличената популация и численост показана при таксациите, ние сме разрешили по-висок план за отстрел, тоест от около 1 000 бройки през 2010 на 1 400 бройки на 2015 година, с което се регулира популацията на тези животни", обяснява Емил Гелов - директор на РДГ-Шумен. Той допълни, че в смядовския регион освен от дивеча щетите по земеделските посеви може да са нанесени и от стадата източнобалканска свиня, каквито се отглеждат по тези места.
Земеделците продължават да търпят сериозни щети в разгара на сезона. Те вече са подготвили и сигнал до държавните институции на централно ниво, в който искат генерално решение на проблема, а именно разрешаване на отстрела на диви прасета целогодишно.
