Двама българи успяха да покорят шест четирихилядника и един трихилядник в австрийските и италианските Алпи за 7 дни. За това разказа пред Дарик единият от тях-Радослав Георгиев – Ескимоса. Той е на 32 години, от София, от години обикаля планини в България и Европа. Радослав получава покана от сръбско-македонска група за участие в експедиция в Алпите и решава да се включи заедно с Благовест Геков, също от София.
След подготовка на Пирин и Витоша, на 24 юли двамата отпътуват за Белград с автобус. Там се присъединяват към останалите, които са от Сърбия, Македония и Черна гора, общо 27 човека. С експедиционния автобус се отправят към високопланинското австрийско градче Малниц /1200 м./, което е изходното място на групата за аклиматизационния връх Анкогел /3252 м./ . След лекото, но не и безопасно изкачване се отправят към италианското високо курортно градче Aланя Валсесиа /1160 м./, от където се изкачват до хижа „Гнифети“ /3647 м./, която е техният лагер за следващите два дни. Хижата е разположена във втория по височина масив в Алпите, след този на Мон Блан –масива Монте Роза.
Първия ден, след като преминават във свръзка осеяния с бездънни пукнатини глетчер, изкачват върховете Цумщейншпице /4563m.n.v./ и Пунта Гнифетти /4554m.n.v./ . Групата слиза към хижата, а двете момчета от България се изкачват и на вр. Балменхорн /4167m.n.v./ . На втория ден сутринта, докато сърби, македонци и черногорци се възстановяват, Радослав и Благовест изваждат връх от предварителната програма и го заменят с по-висок и най-вече с доста по-труден. Двамата се отправят към Корно Неро /4322m.n.v./. С котки, пикели и дух изкачват алпийския връх.
След това групата отпътува за Аоста. Нощуват в къмпинг над италианския град и поемат красиво изкачване към хижа Виторио Емануел II /2732m.n.v./ . На другата сутрин, след натрупана умора, групата се отказва да тръгне към следващата цел. Четири човека-българите и двама македонци -Мариян Малинов /Велес/ и Игор Марковски /Скопие/, вече екипирани, в негостоприемно време, но в добро настроение поемат към катерачния Гран Парадизо /4061m.n.v./ . Въпреки буквално хвърчащите огромни камъни около тях /oткъсващи се поради топенето на глетчера от необичайно топлото време за мястото в този период на годината/, пукнатините и мъглата, във свръзка всички достигат благополучно върха. След снимка с „Мадоната“ /бяла статуетка на Богородица/, слизат обратно до хижата. Там мокри и поизморени се оказват сами. От двамата „водачи“ и останалите в групата никой не ги изчаква…
От там директно отиват на къмпинга, като преодоляват дневна денивелация от близо 2300 м. височина. След културна програма и нощувка в Любляна се прибират към Белград и от там за София.
Само българите успяват да изкачат шест върха с лекота. По тяхно мнение, и това на македонските участници, експедицията е белязана с неудобен транспорт по вина на водачите, има проблеми с настаняването, неизпълнение на алпийската и културната програма, участват и неподготвени хора. За щастие всички се завръщат живи и здрави.
Разказът е написан от Радослав Георгиев-Ескимоса, който поздравява македонските си колеги и приятели за проявената смелост и колегиалност.
