Със становище за необходимост от действителна съдебна реформа излезе секцията на Съюза на съдиите в България в Разград. 12 са нейните членове от Окръжен съд-Разград, Районен съд-Разград и Районен съд-Исперих, председател на структурата е съдия Павлета Добрева от Районен съд-Разград. Тя уточни, че секцията няма решение магистратите да работят със символа везни на тогите, нито да организират срещи с граждани и дни на отворените врати, както това се случва в някои от градовете в страната. Подкрепата си за действителна реформа в сферата на правораздаването съдиите от Разградско обявяват в специално становище. Публикуваме целият му текст без съкращения.
„СТАНОВИЩЕ на секцията на ССБ гр. Разград за необходимост от действителна съдебна реформа
Всеки съдия, в качеството си на пълноправен гражданин на РБългария, е свободен да изрази своята позиция за необходимостта от съдебна реформа по начин, позволен от закона.
Идеята за конституционна и законодателна промяна в сферата на правосъдието, цели обезпечаване независимостта на съда. Тази независимост е гаранция за справедливост и законност. Всички ние подкрепяме необходимостта от провеждане на реформа в тази насока. Механизмите за нейното осъществяване са предоставени на законодателната власт в Република България.
Независимостта на съда, освен като лично усещане на съдията, трябва да бъде обезпечена от правната норма.
Кадрови орган на съдебната власт, който не е доминиран или съставен изключително от представители на тази власт, не само не гарантира, а поставя под съмнение възможността прокурори, съдии и следователи да осъществяват възложените им правомощия, без да бъдат зависими от представители на някоя от другите власти в държавата. Условията, при които се вземат решения, свързани с назначаването, атестирането и кариерното израстване на магистратите, следва да бъдат такива, обезпечаващи единствено преценка на притежаваните от тях професионални качества. Тази преценка не може да бъде делегирана на лица, представляващи или защитававащи политически интереси.
Усещането за недостиг на справедливост у българското общество, следва да бъде преодоляно чрез гаранции, че съдът е в състояние да правораздава само и единствено в подчинение на закона и съобразно фактите по делата.
Действителни усилия от българския политически елит, насочени към създаване на подобни гаранции, не разпознаваме и понастоящем. А необходимостта от такива не бива да бъде омаловажавана. Защото само посредством тях могат да бъдат създадени реални механизми за борба срещу корупцията във всяка една от трите власти.
Затова и необходимостта от съдебна реформа е не само належаща, но и жизненоважна за възвръщане на общественото доверие в държавността.“
