Защо се тревожим дори когато няма непосредствена опасност? Как разбираме, че стресът вече ни изтощава? И защо понякога опитът да контролираме тревожността може да я засили? Това са част от въпросите, които Лора Инджова обсъжда с психолога Пламен Димитров в новия епизод на NOVA LAB Баланс.
Разговорът излиза извън обичайното разбиране за тревожността като състояние, което трябва незабавно да премахнем. Той разглежда нейната роля в човешката адаптация, връзката ѝ с личния опит и причините, поради които индивидуалното безпокойство понякога се превръща в продължително страдание.
Тревожността — проблем или двигател на промяната?
Свикнали сме да възприемаме тревожността като нещо негативно. Според Пламен Димитров обаче тя е част от човешката природа и има важна адаптивна функция.
Способността ни да предвиждаме възможни опасности, да обмисляме различни сценарии и да оценяваме последствията от действията си ни помага да се подготвяме за бъдещето. Понякога тревожността може да бъде сигнал, че е време да направим нов избор, да променим ежедневието си или да преосмислим начина, по който живеем.
„Част от мъдростта е да се тревожиш правилно“, казва психологът.
Това не означава да пренебрегваме страданието или да приемаме всяко тревожно състояние за полезно. Важното е да различаваме адаптивното безпокойство от тревожността, която започва да ограничава живота ни.
Кога стресът се превръща в изтощение?
Нарушенията на съня, постоянната умора, липсата на енергия и усещането, че губим контрол над ежедневието си, могат да бъдат сигнали, че продължителното напрежение ни влияе негативно.
В разговора с Лора Инджова Пламен Димитров обръща внимание и на перфекционизма — стремежа към постоянно високи резултати, който понякога се превръща в източник на тревожност. Когато човек непрекъснато си поставя свръхвисоки цели и трудно приема собствените си ограничения, дори успехите могат да бъдат съпътствани от неудовлетворение и страх, че не е направил достатъчно. Затова е важно да разпознаваме сигналите на организма и да не приемаме изтощението като неизбежна цена на успеха.
Защо колкото повече се опитваме да контролираме тревожността, толкова повече тя може да нараства?
Един от най-силните акценти в разговора е парадоксът на контрола.
„Колкото повече се опитваме да овладеем, толкова повече тя нараства“, обяснява Пламен Димитров. Вместо да се борим непрекъснато с тревожните мисли, можем да се опитаме да разберем какво стои зад тях. Какъв сигнал ни дават? Има ли реален проблем, който избягваме? Или въображението ни превръща възможността за опасност в усещане, че тя вече се случва?
Подобен подход изисква любопитство и готовност да изследваме собствените си реакции, вместо автоматично да ги потискаме.
Мечките, които ни гонят, без да има мечки
Човешкият ум има уникалната способност да създава сценарии за бъдещето. Тя ни помага да планираме, да творим и да се адаптираме. Но може да ни държи и в състояние на тревога за неща, които все още не са се случили. Понякога заплахата е неплатена сметка, конфликт на работното място или страх от събитие, което може никога да не настъпи.
Пламен Димитров прави разграничение между страха пред реална опасност и тревожността, при която въображаемата заплаха задейства реакциите на мозъка и тялото така, сякаш опасността е непосредствена.Това обяснява защо понякога човек може да се чувства в опасност дори когато е в безопасна среда.
Зависимостите и емоционалната болка зад тях
Във втората част на разговора темата се задълбочава с въпроса за зависимостите и начините, по които хората се опитват да успокоят вътрешното си напрежение.
Пламен Димитров насочва вниманието към емоционалната болка и липсите, които могат да стоят зад определени поведения. В разговора той разглежда употребата на алкохол, лекарства и други вещества като възможни начини за временно облекчаване на страданието.
Тук се появява и един важен акцент: ако се опитваме единствено да потиснем симптомите, без да изследваме факторите, които поддържат тревожността, причините за страданието могат да останат непроменени. Това е тема, която изисква внимателен и индивидуален подход. Зависимостите имат различни причини и не могат да бъдат обяснени с един-единствен психологически механизъм.
Защо социалните мрежи ни карат да се диагностицираме толкова бързо?
Друг важен момент в разговора е свръхдиагностицирането в публичното пространство. Достъпът до информация за психичното здраве помага на хората да разпознават проблеми, за които преди са знаели малко.
Същевременно популяризирането на клинични термини в социалните мрежи може да насърчи прибързано поставяне на етикети върху нормални човешки преживявания. Психологът подчертава, че тревожността невинаги е психичен проблем. В определени ситуации тя може да бъде част от естествен процес на развитие и да ни подтикне към промяна.
Това не означава, че трябва да пренебрегваме продължителните или силно ограничаващите симптоми. Когато тревожността пречи на ежедневното функциониране, професионалната оценка е по-надеждна от самодиагностицирането.
От личното безпокойство до общественото напрежение
Разговорът разширява темата и към обществените процеси.
Според Пламен Димитров тревожността и гневът, които наблюдаваме в обществото, могат да имат дълги предистории. Зад видимите реакции понякога стоят натрупани с години преживявания, чувство за безпомощност и усещане, че човек не е чут или не може да влияе върху случващото се.
Той разглежда и начина, по който страхът може да бъде използван в публичната комуникация — включително когато политически послания или други обществени влияния усилват вече съществуващата несигурност. Тази перспектива ни напомня, че общественото напрежение рядко може да бъде разбрано само чрез наблюдение на отделната реакция. Важно е да се изследва и контекстът, в който тя възниква.
Как да се отнасяме по-разумно към собствените си емоции?
Едно от основните послания на разговора е, че не е необходимо да възприемаме всяка неприятна емоция като нещо, което трябва незабавно да бъде премахнато.
Вместо да се стремим към абсолютен контрол, можем да се опитаме да разберем какво преживяваме, какви потребности стоят зад него и кои промени биха ни помогнали.
Целия разговор в NOVA LAB с Лора Инджова и психолога Пламен Димитров гледай в YouTube на @novalabofficial. И откри защо разбирането на тревожността може да бъде първа стъпка към по-осъзнато отношение към самите нас и хората около нас.
