За да се занимаваш с фотография, не е нужно да трошиш пари за обективи и фотоапарати, може да снимаш и с кутийка от бира, или пък с куфар. Доказват го трета година десетина любители на пинхол фотографията в България. В един ден от годината те представят на неизкушените от фотографската страст как може с подръчни материали да се правят произведения на изкуството.
Денят е всяка последна неделя на април и навсякъде по света се нарича пинхолдей. Нещо като уърк шоп, нещо като среща на съмишленици, а най-вече празник на окото.
Тази година пинхолдей бе в Севлиево.
За света пинхол фотографията не е нещо ново, никак даже - разказва Венета Захариева, която се запалила по време на учението си в Щатите.
...Идва от английски, означава дупчица от игла и всъщност това е идеята, че са прави малка дупчица, през която влиза светлината и рисува изображение върху очувствен носител - хартия или филм чувствителен с емулсия.
Това стил ли е, техника или изконната фотография е на този принцип? - Това е най-опростената фотография, още първите изследвания Леонардо в тази област са голяма стая с малка дупчица, ключалка казват, но е дупчица, влиза светлина и рисува каквото е пред дупчицата, но обърнат образ и развива се идеята във времето с огледало се обръща образът и го виждаме изправен. Оттам тръгва идеята, същото правим като Леонардо и ние, с кутийка.
От какво може да е кутийката - от чай, от кафе, кашон, куфар, всичко, което може да се затъмни, за да не прониква странична светлина, за да има артефакти върху изображението, със спрей правим така, че да е черно отвътре, за да продължава да пътува светлината, изолира се изображението, светлината е през дупчицата и се ескспонира върху хартията съвсем простичко е.
Куфар, яйце и уста са сред най-странните предмети, с които може да се снима - разказва Венета.
... има по-необичайно - човек с яйце изпразнено през дупчица очувствен материал не знам как е сложил. Има един човек, който експонира филм в устата си, отворът на устата е дупката, беше снимал в криминални квартали в Щатите, да е инкогнито по този начин. Един мой преподавател пробва, но от химикалите странични ефекти се получиха, възпалява се устата, но въпросът е още непредсказуемо е като бленда с отвора на устата да използваш.
Първите два пинхол фестивала в България са в София, първият извънстоличен е в Севлиево. Там има задружна фотографска общност, 30-ина любители имат клуб в местното читалище, отскоро разполагат и с тъмна стаичка, в която проявяват снимките си.
От тъмната стаичка тайните се изнасят на улицата и събират любопитни, участниците във фестивала притичват първо за проба до близката кула, после се пръсват из града поставят кутийката от бира, уиски или сладки и снимат пинхол. Събитието предизвиква любопитство, завършва с изложба от сътвореното, а навярно и част от творбите ще се появят и в интернет. За мнозина еднократното снимане с пинхол се превръща в хоби и заедно с цифровия апарат носят и кутийка с дупка.
...Никой по света не прави деление между пинхол и цифрова фотография, ние назад се движим. Няма смисъл в този дебат, всеки вид си има предназначение, в рекламната фотография времето е забързано например, за лични проекти, за хора които им носи наслада на филм да снимат, на хартия, зависи от това какво се цели.
