В Търговище откриха 247-ия Традиционен пролетен панаир (11 – 17 май). Проявите започнаха с дефиле, предвождано от мажоретния състав към Младежкия дом и общинския Духов оркестър „Васил Абрашев“. С музика колоната премина разстоянието от централния площад „Свобода“ до парка „Борово око“ и изложбените зали на Художествена галерия „Никола Маринов“, в които е разположено търговското изложение на панаира.
Кметът на Търговище Дарин Димитров приветства присъстващите. „Този панаир не е просто събитие, той е живата традиция, мост между поколенията и символ на духа на нашия град. В продължение на векове, тук се срещат трудолюбието, предприемчивостта и таланта на хората от Търговище и цялата страна. Тук се раждат идеи, създават се партньорства и се изгражда бъдещето“, каза той.
Димитров отбеляза, че този път изложението е разположено в обновените зали на Художествената галерия „Никола Маринов“, ремонтът на която бе извършен от Община Търговище с финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост. По този повод архиерейският наместник на Търговищка духовна околия ставрофорен иконом Славчо Проданов отслужи водосвет.
В тазгодишното издание на Традиционния панаир в Търговище 87 фирми от различни части на страната участват в търговското изложение в галерията и на откритите площи пред нея. Изложени са дамска и мъжка конфекция, бижута и аксесоари, здравословни хранителни продукти, стоки за бита и други. В зала № 3 на галерията се провежда инициативата „Форум Бъдеще“, в рамките на която гимназиалните училища от Търговище представят своята дейност. Участват също представители на Младежкия център, както и на Областният информационен център.
В увеселителната част на панаира с атракциони зад стадион „Димитър Бурков“ участват други над 100 фирми.
Днес в Алеята на занаятите започва фермерски и занаятчийски пазар. През седмицата се очакват над 40 участници, сред които производители на сливи, мармалади, орехи, натурална козметика, сладкиши, бижута, изделия от дърво и други.
Вечерните концерти започват в 17.30 ч. на сцена „Борово око“. Първият от тях е на местни състави. В него ще участват деца от школите на Центъра за подкрепа за личностно развитие – Обединен детски комплекс“ (ЦПЛР-ОДК), на Образцово народно читалище „Напредък-1864“ – Търговище, на Центъра за младежки дейности и инициативи, школа „Ню войсис“, танцова формация „Бирлик“, Духов оркестър „Васил Абрашев“ и Ансамбъл „Мизия“. В 20.00 ч. на сцената ще излязат фолклорните изпълнителки Бисера и Лидия.
В дните до 17 май изложбените зали в галерията ще работят от 10:00 ч. до 21:00 ч. Работното време на базара с атракциони е от 9:00 ч. до 23:00 ч.
Пролетният панаир в Търговище е сред големите търговски форуми в страната, който с векове дава среща на трудолюбието, предприемчивостта и таланта на хората от Търговище и цялата страна. Тук се раждат идеи, създават се партньорства и се изгражда бъдещето, каза в приветствието си при откриването на форума кметът на Търговище Дарин Димитров.
Панаирът е бил във фокуса на медиите и назад в годините. Преди век вестниците са били основният носител на информация за гражданите. В поредния брой на в-к „Ески-джумайски вести“, обявил себе си за независим обществен вестник, от 20 май 1926 г. редакцията пише информация за панаира, като логично отбелязва, че „той е един от най-старите в България“. В редакционна бележка на първа страница се посочва, че „историята на града като град е и история на Джумайския панаир“. Статията е посветена на откриването на традиционния панаир в град Ески Джумая (днес Търговище) и коментира неговата история. Изданието е дигитализирано от екипа на Регионална библиотека (РБ) „Петър Стъпов“ в Търговище и е достъпно на сайта „Мост през вековете“, посочват от културната институция.
Авторът, макар и неподписан, посочва, че „в турско време значението на панаира е расло от година на година“. И допълва: „На него тогава се стичали търговци от Австрия, Италия, Румъния, Сърбия, Цариград и от всички по-важни търговски и занаятчийски центрове на голямата тогава Турска империя. Тук са се извършвали крупни покупко-продажби на стоки и добитък. Приготовленията за него са почвали месец по-рано“. Всичко това, изтъква авторът, „ се отразявало най-благотворно върху благосъстоянието на еснафа и търговците в града“. В тази връзка той прави своеобразен извод, че „Е. Джумая е бил тогава главен търговски антрепозит за цяла Придунавска България“.
Във втората част на вестникарската информация авторът прави оценка на панаира, започвайки с възклицателното изречение „Но каква разлика от тогава и сега!“. Той пише: „Западно-европейската търговско индрустриална конкуренция подкопава бавно, но сигурно, могъществото на тогавашното българско-еснафско производство. Изникнаха нови търговски средища. Разпада на турската империя; войните; откъсването на България след освобождението, от общите турски пазари; развитието на модерни съобщителни средства – не оставиха и помен от някогашното величие на Ески-Джумайския панаир.“
Преди сто години Ески-Джумайският панаир е имал само локално значение, пише още в статията. Отбелязано е, че макар и общината да е силно заинтересована от съществуването и развитието му, не е участвала за "неговото модернизиране и повдигане".
