Това е исторически момент - България спечели „Евровизия“ за първи път. А през 2027 г. ще бъде домакин на конкурса за първи път. Така журналистът от „Ролинг Стоун Италия“ Матия Баро описва победата на DARA и хита ѝ „Bangaranga“.
„Първа на сцената на полуфинала на „Евровизия“ излиза българската представителка DARA. Изпълнението ѝ веднага ни впечатлява - изключително поп звучене с влияния от кей-попа и масовия американски поп, но и с балкански нюанси. Тя умее да танцува, да владее сцената и да привлича вниманието. Така „Bangaranga“ се превръща в песента, на която залагаме“, пише той.
DARA: Целият свят е обърнал глава към България, щастлива съм
В интервю, озаглавено „България има поп звезда, по-убедителна от нашите“, Баро запознава италианските меломани със сънародничката ни и пътя ѝ към върха:
Когато спечели, каза: „Не знам какво се случва, но е прекрасно“. Сега, след като мина известно време, осъзна ли напълно какво се случи на „Евровизия“ или всичко още изглежда като сън?
Днес вече не е сън. Това беше нещо, което си представях от много време. От септември насам – девет месеца. Всеки ден си повтарях: „Ще спечеля „Евровизия“. Това беше желание, отправено към Вселената, без обаче наистина да очаквам нещо. Работих усилено във всяко отношение – за изпълнението, за пеенето и танците, за психическото си здраве, за режима си, за да мога истински да изпитвам радост на сцената. Подготовката беше огромна.
Но наистина ли вярваше, че можеш да победиш?
Не очаквах подобно нещо, но вярвах в екипа си и във всички хора, с които работих. Имах възможността да си сътруднича с истински професионалисти. Моята мисия беше да поставя България на картата.
И успя.
Когато видях българското знаме на първо място, си казах само: „Благодаря ти, Господи“. Повтарях го непрекъснато. До последния момент не знаехме дали ще успеем. Горда съм, че привлякох внимание към България и че успях да сляза от хълма на високите си токчета и да кажа на света: „Здравейте, ние сме българи, чукаме на вратата ви – отворете ни“.
Звучи като лесен път. Имаше ли трудности?
Ако семейството ми не беше до мен, може би изобщо нямаше да отида на „Евровизия“. Трябваше да преодолея много трудности, особено заради омразата, която получих след победата си в националната селекция. Страхувах се дори да излизам от дома си. Но съпругът ми беше до мен и ми повтаряше: „Трябва да отидеш. Трябва да победиш. Трябва да го направиш“. Благословена съм да имам такива хора около себе си.
Бях във Виена за финала. Когато представителят на Израел излезе напред в класирането, атмосферата се промени. Имаше освирквания и напрежение. Усети ли нещо от това?
Не успях да обърна внимание на подобни неща. По онова време вече бях на съвсем друго място психически. Бях развълнувана и объркана.
А след това?
Видях реакциите на публиката през следващите дни в интернет. Хиляди хора ме последваха и ме отбелязваха навсякъде. Но има толкова много съдържание, че е невъзможно да видя всичко. А и оттогава насам не съм имала нито секунда свободно време.
Вероятно ще ми трябват още няколко месеца, за да осъзная напълно какво се случи. Но това е само първата стъпка. Имам голям план за бъдещето – за себе си, за кариерата си и за българската музика.
Освен „Le Mystère des Voix Bulgares“ не се сещам за други големи международни български музикални имена.
Ние, българите, нямаме световна суперзвезда. Нямаме артист, който истински да ни е представял пред света. Затова за мен беше толкова специално да чуя как публиката скандира името на България на „Евровизия“.
Какво има от България в музиката ти? „Bangaranga“ звучи много международно.
Завършила съм българско народно пеене и това е основата ми. И занапред музиката ми ще съдържа елементи от българския фолклор. На тюркоазения килим на „Евровизия“ носех традиционен костюм, вдъхновен от кукерите – страшните маски, които според фолклора ни прогонват злото.
Да напишем история за България не е само въпрос на моето име. Имаме невероятни и древни традиции, които искам да покажа на света. Докато пеех „Bangaranga“, си мислех колко силна е енергията на нашата традиция.
В съвременния поп все повече артисти се обръщат към фолклора.
Точно така. Мисля, че днес артистите най-накрая имат платформите, чрез които да покажат откъде идват. Поколението Z иска да покаже истинската си същност.
Срещна ли нашия Сал Да Винчи?
Да, разбира се. Дори танцувахме заедно. Обожавам го. Мисля, че е страхотен човек. Още първото видео, което видях с него, ми подсказа това. А и много харесвам песента му.
Преди финала беше поставила билборд за Fred Again.. с покана за съвместна работа. Отговори ли ти?
Да. Изпрати ми съобщение чрез агента си. Бях чула негова нова песен, в която имаше българска фолклорна мелодия. Когато я чух, си помислих: невероятно е. Български фолклор, смесен със звученето на един от любимите ми артисти. Това ми показа, че България вече е на картата и че започва да се заражда нова енергия.
Какво следва оттук нататък?
Трябва да живея ден за ден, дори час за час, защото се случват твърде много неща. Допреди малко бях при министър-председателя. Сега отивам на снимки като ментор, после имам участие в клуб и голямо празненство. А в 5 ч. сутринта летя за Стокхолм, за да пиша нова музика.
Изглеждаш много концентрирана.
Да. Искам да разпространявам българска любов навсякъде.
