В селските райони на Демократична република Конго смъртоносен щам на ебола отново разтърси местните общности, отнемайки над 100 живота и пораждайки опасения от нова здравна криза. Страната, в която вирусът е открит за първи път през 1976 г., остава една от най-засегнатите от заболяването в света.
ДР Конго е преживяла 17 огнища на ебола — повече от която и да е друга държава. Особено тежка беше епидемията между 2018 и 2020 г., когато загинаха 2299 души.
Ебола е силно заразен и често смъртоносен вирус, който причинява тежки симптоми като висока температура, вътрешни и външни кръвоизливи и органна недостатъчност. Според Световна здравна организация вирусът се предава първоначално от диви животни на хора чрез контакт с кръв или телесни течности на заразени животни — включително плодоядни прилепи, маймуни и други горски бозайници. След навлизането му в човешката популация заразата може бързо да се разпространи чрез директен контакт с телесни течности или замърсени повърхности.
Настоящото огнище е причинено от редкия щам Бундибуджо — разновидност на вируса, за която към момента няма одобрени ваксини или специфично лечение. Това допълнително затруднява усилията на здравните власти за овладяване на епидемията.
Учените смятат, че първите случаи на заразяване с ебола са възникнали след лов, обработка или консумация на т.нар. „месо от дивата природа“. В много райони на Конго подобна храна остава основен източник на протеини, особено сред бедните селски общности.
Повече от 60% от територията на страната е покрита с гъсти тропически гори, които се смятат за естествен резервоар на вируса. За жителите на басейна на река Конго ловът често е въпрос на оцеляване, а не на избор. Според бившия министър на здравеопазването Етени Лонгондо именно този постоянен контакт между хора и диви животни улеснява прехвърлянето на опасни вируси към човека.
„Не можеш просто да кажеш на хората да спрат традициите си от днес за утре. Те продължават да ядат диво месо, защото нямат алтернатива“, коментира Лонгондо пред CNN.
Ситуацията се усложнява и от тежката хуманитарна криза в източната част на страната, където въоръжени групировки контролират значителни територии. В провинциите Южно Киву и Северно Киву милиони хора са разселени заради конфликти, а достъпът до здравни грижи остава ограничен.
Бунтовнически групировки вече потвърдиха случаи на ебола в градовете Букаву и Гома — едни от най-големите населени места в източната част на страната.
Настоящата епидемия е концентрирана основно в провинция Итури, в североизточната част на страната. Според СЗО най-много случаи има в столицата Буния и минните райони Монгвалу и Руампара. Първият предполагаем случай е бил здравен работник, развил симптоми в края на април и починал малко по-късно в лечебно заведение в Буния.
На 15 май здравните власти официално идентифицираха вируса като щама Бундибуджо след разследване на серия случаи на „неидентифицирано заболяване“ с висока смъртност.
