Опера Пловдив посреща 2018 с творческо предизвикателство – премиера на „Катерина Измайлова” от Шостакович на 27 януари. Постановката е дело на Вера Немирова - един от най-успешните български оперни режисьори в Европа, а диригент е маестро Диан Чобанов.
Като театър със силен творчески профил, Опера Пловдив се стреми редовно да включва в репертоара си малко популярни на българската публика творби, които са силно търсени от ценителите на операта по света.
Само за две години след премиерата си през 1934 година операта има огромен успех не само в Ленинград (83 представления) и Москва (97), но също така в Цюрих, Любляна, Пресбург (Братислава), Копенхаген, Стокхолм, Буенос Айрес, Метрополитън опера, Ню Йорк, Кливланд. Днес заглавието от Шостакович предизвиква широк интерес и се изпълнява редовно в десетки чуждестранни театри, между които в Лондон, Сан-Франциско, Милано, Виена, Берлин, Копенхаген, Варшава, Осло. В България „Катерина Измайлова“ се изнася за първи път от Русенската народна опера през 1965 г. в присъствието на композитора. Режисьор е бил бащата на Вера Немирова - Евгени Немиров.
Сюжетът на произведението е базиран на мрачната повест от руския писател Н. С. Лесков „Леди Макбет от Мценска околия“, както е било и първоначално заглавието на операта, преди да изпадне в немилост от Сталин за повече от 20 години. Шекспировата Лейди Макбет може да е тоталният образ на фатална жена, но когато става дума за елиминиране на съперниците, именно Катерина Измайлова на Шостакович може да се похвали с „обирането на лаврите”. Отегчена от своя груб съпруг, Зиновий, Катерина е „хваната“ от свекър си Борис в леглото с бруталния Сергей. Бесен, че самият той не е успял да преспи с Катерина, Борис пребива Сергей, преди да изяде порция гъби, която Катерина е поръсила с отрова. След като Борис е вече отстранен, следващият поред, е нейният съпруг. Катерина, с помощта на Сергей, удушава Зиновий. Но когато трупът е открит, насред набързо уреденото сватбено тържество на Сергей и Катерина, и двамата са изпратени на заточение в Гулаг. По време на дългото им пътуване, Сергей решава да „се залюби“ с красивата Сонетка, което насочва мисълта на Катерина към ново убийство.
„Катерина Измайлова” е потресаваща с жестокостта и бруталността си драма, а подходът на Вера Немирова не спестява нищо от характера ѝ. Шостакович определя операта си като трагико-сатирична, но той казва още: „В тези жестоки условия на живот и любовта е такава”. Тези думи са определящи и за постановката, която се фокусира върху насилието и унижението на човека, а композиторът превръща музиката в инструмент на онази сила, която се надсмива над абсурдите и несправедливостта на живота.
Режисьорът Вера Немирова е гост-професор в Музикалната Академия „Ханс Айслер" в Берлин и доцент във Виенския университет. Нейни постановки се играят във Виенската Щатсопера, в оперните театри в Залцбург, Бон, Хамбург, Пекин, Малмьо и др. Билетите за нейната тетралогия "Пръстенът на Нибелунга" от Вагнер в операта във Франкфурт са разпродадени години напред. Тя репетира в Пловдив с помощта на нейната майка и драматург на проекта - оперната певица Соня Немирова, която е била солистка на Опера Пловдив.
Художник на постановката е Димана Латева, пластиката е дело на Силвия Томов, диригент на хора е Драгомир Йосифов, а концертмайстор е Виеслав Новак. Ролите са поверени на Пламен Бейков – гост, Михаил Пулиев, Александър Баранов – гост, Димитър Зашев – гост, Mарияна Панова, Мария Цветкова – гост, Георги Султанов – гост, Светлана Иванова, Марк Фаулър, Евгений Арабаджиев, Владимир Ников, Борис Кучков, Борислав Филипов, Александър Носиков, Михаела Берова – гост, Цветанка Ангелова, Станимира Манолова, Живко Пейчев, Стефан Толумбаджиев, Райко Пантелеев; Димитър Божанов, Сероп Йозгатлян, Цветан Цветков, Август Методиев.
Като театър със силен творчески профил, Опера Пловдив се стреми редовно да включва в репертоара си малко популярни на българската публика творби, които са силно търсени от ценителите на операта по света.
Само за две години след премиерата си през 1934 година операта има огромен успех не само в Ленинград (83 представления) и Москва (97), но също така в Цюрих, Любляна, Пресбург (Братислава), Копенхаген, Стокхолм, Буенос Айрес, Метрополитън опера, Ню Йорк, Кливланд. Днес заглавието от Шостакович предизвиква широк интерес и се изпълнява редовно в десетки чуждестранни театри, между които в Лондон, Сан-Франциско, Милано, Виена, Берлин, Копенхаген, Варшава, Осло. В България „Катерина Измайлова“ се изнася за първи път от Русенската народна опера през 1965 г. в присъствието на композитора. Режисьор е бил бащата на Вера Немирова - Евгени Немиров.
Сюжетът на произведението е базиран на мрачната повест от руския писател Н. С. Лесков „Леди Макбет от Мценска околия“, както е било и първоначално заглавието на операта, преди да изпадне в немилост от Сталин за повече от 20 години. Шекспировата Лейди Макбет може да е тоталният образ на фатална жена, но когато става дума за елиминиране на съперниците, именно Катерина Измайлова на Шостакович може да се похвали с „обирането на лаврите”. Отегчена от своя груб съпруг, Зиновий, Катерина е „хваната“ от свекър си Борис в леглото с бруталния Сергей. Бесен, че самият той не е успял да преспи с Катерина, Борис пребива Сергей, преди да изяде порция гъби, която Катерина е поръсила с отрова. След като Борис е вече отстранен, следващият поред, е нейният съпруг. Катерина, с помощта на Сергей, удушава Зиновий. Но когато трупът е открит, насред набързо уреденото сватбено тържество на Сергей и Катерина, и двамата са изпратени на заточение в Гулаг. По време на дългото им пътуване, Сергей решава да „се залюби“ с красивата Сонетка, което насочва мисълта на Катерина към ново убийство.
„Катерина Измайлова” е потресаваща с жестокостта и бруталността си драма, а подходът на Вера Немирова не спестява нищо от характера ѝ. Шостакович определя операта си като трагико-сатирична, но той казва още: „В тези жестоки условия на живот и любовта е такава”. Тези думи са определящи и за постановката, която се фокусира върху насилието и унижението на човека, а композиторът превръща музиката в инструмент на онази сила, която се надсмива над абсурдите и несправедливостта на живота.
Режисьорът Вера Немирова е гост-професор в Музикалната Академия „Ханс Айслер" в Берлин и доцент във Виенския университет. Нейни постановки се играят във Виенската Щатсопера, в оперните театри в Залцбург, Бон, Хамбург, Пекин, Малмьо и др. Билетите за нейната тетралогия "Пръстенът на Нибелунга" от Вагнер в операта във Франкфурт са разпродадени години напред. Тя репетира в Пловдив с помощта на нейната майка и драматург на проекта - оперната певица Соня Немирова, която е била солистка на Опера Пловдив.
Художник на постановката е Димана Латева, пластиката е дело на Силвия Томов, диригент на хора е Драгомир Йосифов, а концертмайстор е Виеслав Новак. Ролите са поверени на Пламен Бейков – гост, Михаил Пулиев, Александър Баранов – гост, Димитър Зашев – гост, Mарияна Панова, Мария Цветкова – гост, Георги Султанов – гост, Светлана Иванова, Марк Фаулър, Евгений Арабаджиев, Владимир Ников, Борис Кучков, Борислав Филипов, Александър Носиков, Михаела Берова – гост, Цветанка Ангелова, Станимира Манолова, Живко Пейчев, Стефан Толумбаджиев, Райко Пантелеев; Димитър Божанов, Сероп Йозгатлян, Цветан Цветков, Август Методиев.
