Деси Георгиева, личен архив
Деси Георгиева, личен архив / netinfo
Девет години след първата си книга, момичето с къдриците ни подарява двуезично издание
Лично от Истанбул
98772
Лично от Истанбул
  • Лично от Истанбул
Журналистът Десислава Георгиева ще представи втората си книга „Време без думи“ на Кръстоведен – 14 септември в двора на галерия-музей „Георги Баев“. Пред „Дарик“ отговорният редактор на chernomorie-bg.com обяви, че изданието е двуезично – на български и турски.
 

Деси от „ Морски Труд” със собствена книга


„Текстовете в книгата са кратки. Определям ги като проза в стих или кратки миниатюри. Илюстрирана е с цветни фотографии от Истанбул, които са на мой близък приятел. Редактор е Калина Тельянова, за което й благодаря искрено. Корицата на книгата е дело на Христо Петров“, каза Деси Георгиева.

Голяма част от текстовете, споделя тя, са написани в Истанбул по време на пътуванията й в космополитния град.
 

Деси Георгиева, личен архив
netinfo

„Писани са през годините на различни места в този прекрасен град, на ръка. От първият текст до сега са минали може би седем или осем години. Нямах намерения да събирам тези произведения в книга. Показах ги само на Калина. Тя беше човекът, който ме посъветва да ги издам. Днес книгата е факт, за което благодаря на моите приятели. Беше странно, когато я взех в ръцете си. Зачетох се и си казах - това аз ли съм го писала! Признавам си – не си помня текстовете“, шегува се Деси.
 

Десислава Георгиева: Нужна е регулация в интернет пространството


Дни преди премиерата на новата си книга, тя загатна за нов проект, който подготвя. „В главата ми сега има идея за нещо ново, нещо много различно. Текстовете ще са дълги, ще са по-скоро изповеди, отколкото разкази. Някои вече са публикувани. Те са близки на мен, но оказва се и на много други хора. Това са истории за зимите, които вече ги няма, за спомените за баба и дядо. Всички до една са лични“, каза още Георгиева.

Из "Време без думи": 

Осъзнаване

Отмина времето, когато
прегърнати
се сливахме със тишината.
Сега вървим по своите
пътеки
с посока ясна само
на сърцето, в което
вече кътче
не остана
за прошка,
за молба
и за сбогуване...

Цялото интервю с Десислава Георгиева, чуйте в прикачения файл: