На 24 май се провежда бал на абитуриентите от Национална Априловска гимназия. Така е днес, така е и в миналото. Един емоционален ден, от който спомените остават за цял живот. Днес преживяването е свързано с прояви, които са немислими преди десетилетия. И без да осъждаме поколението, което преживява своя бал през 2017 година, би било интересно да се върнем във времето.
За историка от РИМ-Габрово Даниела Цонева спомените от 24 май 1974 година са живи. Емоцията личи в очите й, а чрез нея тя е запазила един от много красивите моменти в своя живот. Като историк Даниела Цонева знае, че най-доброто място за запазване на балната рокля и аксесоари към нея е в музея. Затова един конкурс, обявен от РИМ-Габрово я провокира да дари първата си цивилна дреха за фонда.
Инициативата се нарича „Бал на отминалите времена” и за нея вече предоставиха своите запазени бални рокли и чанти доста жени.
На 24 май 1974 година Даниела и връстниците й за първи път обличат дреха, различна от ученическото облекло – тъмносиня манта с бяла якичка и монограм на училището.
Но преди това да се случи, за бъдещия историк предстоят часове на безсъние. На 22 и 23 май Даниела и нейна съученичка са на национална защита на исторически конкурс в аулата на Софийския университет.
Кой ли може да си представи днес, че няма извинение за отсъствие от манифестацията на 24 май? Дори конкурс от толкова високо ниво не е повод да не вземеш участие. През 1974 година пътищата в страната са много различни. Днес от София до Габрово се пътува около 3 часа. Преди 43 години автомобилът не е най-разпространеното превозно средство, особено за ученички, участващи в национални конкурси. Придвижването става с автобус или с влак, часовете за пътуване и спирките са много. Даниела и нейната съученичка избират влак и правят прехвърляне на две гари – Горна Оряховица и Царева ливада. Пристигат в Габрово сутринта и спали-недоспали отиват да манифестират.
От края на 60-те години баловете се провеждат в Младежкия дом на Габрово, а Даниела свързва балната си вечер не с ядене и пиене, алкохол изобщо не се сервира, а с музиката и танците.
Друго, което няма как да се забрави е предложението за брак, направено от млад и влюбен ученик на момиче от класа. „Това беше първата двойка, която се сформира и те след няколко месеца се ожениха”, разказва Даниела Цонева.
Роклята на Даниела е избрана от нея и майка й. Шие я добре квалифицирана шивачка, която е близка на семейството. През 1974 година в България навлиза модата на късите поли и Даниела е в крак с нея. Роклята е красива, с колосани рози. Колкото и елегантна да е Даниела днес, признава, че не е обличала балната си рокля след празничната вечер.
„Ние приемахме много по-емоционално баловете, защото до този момент нямахме право да носим такива дрехи и обличайки ги, разбирахме, че сме навлезли в новия етап от живота си”, разсъждава историкът Даниела Цонева.
Родителите на Даниела Цонева и самата тя по-късно успяват да съхранят роклята, чантата и обувките. На бала си през 1974 година Даниела облича и едно манто с цвят каки, което обаче при преместванията в различни жилища изчезва. Обувките към роклята са последен хит в модата от средата на 70-те – с широк ток, но все още с по-малка предна платформа.
„Да дариш нещо на музей е лично решение. Трябва да кажеш „стоп” на емоцията към предмета и да осъзнаеш, че най-добре може да бъде запазен и представен в една такава институция. Аз не бих се наела да убеждавам някого, това трябва да е собствено решение. Моето е формирано на базата на разбирането, че балната ми рокля е от едно време, което вече става историческо. Чрез такива облекла може да се представи модата от този период. Ако нещо не е необходимо на човек, по-добре е да го дари, а не да го изхвърли. Дори да е на 15 или 20 години ще бъде запазено, докато дойде времето да има своята историческа стойност.”
Вероятно след 200 години в Регионален исторически музей-Габрово ще има дигитален надпис (ако това е думата, която ще бъде използвана тогава):
Това е роклята, с която историкът Даниела Цонева навлезе в живота.
Редактори:
Тихомир Църов
Цветомир Христов, студент ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий"
За историка от РИМ-Габрово Даниела Цонева спомените от 24 май 1974 година са живи. Емоцията личи в очите й, а чрез нея тя е запазила един от много красивите моменти в своя живот. Като историк Даниела Цонева знае, че най-доброто място за запазване на балната рокля и аксесоари към нея е в музея. Затова един конкурс, обявен от РИМ-Габрово я провокира да дари първата си цивилна дреха за фонда.
Инициативата се нарича „Бал на отминалите времена” и за нея вече предоставиха своите запазени бални рокли и чанти доста жени.
На 24 май 1974 година Даниела и връстниците й за първи път обличат дреха, различна от ученическото облекло – тъмносиня манта с бяла якичка и монограм на училището.
Но преди това да се случи, за бъдещия историк предстоят часове на безсъние. На 22 и 23 май Даниела и нейна съученичка са на национална защита на исторически конкурс в аулата на Софийския университет.
Кой ли може да си представи днес, че няма извинение за отсъствие от манифестацията на 24 май? Дори конкурс от толкова високо ниво не е повод да не вземеш участие. През 1974 година пътищата в страната са много различни. Днес от София до Габрово се пътува около 3 часа. Преди 43 години автомобилът не е най-разпространеното превозно средство, особено за ученички, участващи в национални конкурси. Придвижването става с автобус или с влак, часовете за пътуване и спирките са много. Даниела и нейната съученичка избират влак и правят прехвърляне на две гари – Горна Оряховица и Царева ливада. Пристигат в Габрово сутринта и спали-недоспали отиват да манифестират.
От края на 60-те години баловете се провеждат в Младежкия дом на Габрово, а Даниела свързва балната си вечер не с ядене и пиене, алкохол изобщо не се сервира, а с музиката и танците.
Друго, което няма как да се забрави е предложението за брак, направено от млад и влюбен ученик на момиче от класа. „Това беше първата двойка, която се сформира и те след няколко месеца се ожениха”, разказва Даниела Цонева.
Роклята на Даниела е избрана от нея и майка й. Шие я добре квалифицирана шивачка, която е близка на семейството. През 1974 година в България навлиза модата на късите поли и Даниела е в крак с нея. Роклята е красива, с колосани рози. Колкото и елегантна да е Даниела днес, признава, че не е обличала балната си рокля след празничната вечер.
„Ние приемахме много по-емоционално баловете, защото до този момент нямахме право да носим такива дрехи и обличайки ги, разбирахме, че сме навлезли в новия етап от живота си”, разсъждава историкът Даниела Цонева.
Родителите на Даниела Цонева и самата тя по-късно успяват да съхранят роклята, чантата и обувките. На бала си през 1974 година Даниела облича и едно манто с цвят каки, което обаче при преместванията в различни жилища изчезва. Обувките към роклята са последен хит в модата от средата на 70-те – с широк ток, но все още с по-малка предна платформа.
„Да дариш нещо на музей е лично решение. Трябва да кажеш „стоп” на емоцията към предмета и да осъзнаеш, че най-добре може да бъде запазен и представен в една такава институция. Аз не бих се наела да убеждавам някого, това трябва да е собствено решение. Моето е формирано на базата на разбирането, че балната ми рокля е от едно време, което вече става историческо. Чрез такива облекла може да се представи модата от този период. Ако нещо не е необходимо на човек, по-добре е да го дари, а не да го изхвърли. Дори да е на 15 или 20 години ще бъде запазено, докато дойде времето да има своята историческа стойност.”
Вероятно след 200 години в Регионален исторически музей-Габрово ще има дигитален надпис (ако това е думата, която ще бъде използвана тогава):
Това е роклята, с която историкът Даниела Цонева навлезе в живота.
Редактори:
Тихомир Църов
Цветомир Христов, студент ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий"
