„Ето ден след ден годините са минали.
Като миг студен, животът ни преминал е".
Малко носталгия навява тази стара песен, изпълнена по великолепен начин от Лили Иванов преди няколко десетилетия. Родена е някъде във времето, когато едно младо момиче се е готвело да „скочи" в живота. Мечтало е за любов и успех. Вярвало е, че ще покори света и че пътя му ще е застлан с цветя. Това са мечтите на чистите хора. После идва времето на реалния живот. И той ни предлага всичко - и радост, и застлан с цветя път, и любов, и загуби, и тъга. Но когато се обърнем назад и разберем, че вече сме доста „богати на години" разбираме, че всяко от предложенията на живота си е струвало и ни е изградило като личности. Пропити с енергията на чистата младост остават спомените, много често въплътени в запазени предмети. Тях си заслужава да съхраним и да предадем на поколенията, както го правят участниците в конкурса „Бал на отминалите времена" на Регионален исторически музей-Габрово. Това е инициатива, свързана със събирателската дейност на тази институция. През май 2017 година в музея ще бъде открита изложба, която да покаже даренията, които вече започнаха да постъпват.
Месецът не е случайно избран. През май се провеждат абитуриентските балове. Изложбата ще бъде един вид среща на миналото и настоящето, без сблъсък на поколенията.
Година е 1973-та. Матилда Йорданова завършва икономическото училище в Дряново. По-късно тя ще е студент в УНСС - важно в живота на младежите от този период събития, но преди това има нещо друго, което съсредоточава усилията на Матилда и семейството й - балът.
Роклята, с която девойката ще се появи не е типичната за баловете от този период. Днес също би предизвикала интерес. Състои се от две части: къса рокля за танци и дълга пола за официалната част.
Роклята е ръчно изработена по модел на известната през 70-те години на ХХ век фирма „Българско везмо". Там са изпратени специално да бъдат боядисани и конците за бродерията, за да отговарят на гамата на основния плат на роклята. Майката на Матилда сама прави бродерията. По-късно тя предава любовта и майсторството си на своята дъщеря.
Роклята е лека и изчистена, а извезаните шевици показват любовта към българските традиции. Интересно допълнение, като завършек на цялостния облик, са малките, ажурно изработени пафти. Накитът е характерен за облеклото на българките от много векове. Със своето символно значение пафтите затварят кръг и не позволяват на злото да достигне до техния носител.
Вероятно Матилда вече завършва УНСС, когато Валентина и Татяна Джурови изпитват своите абитуриентски вълнения. Двете сестри също дариха балните си рокли за участие в инициативата „Бал на отминалите времена" на Регионален исторически музей-Габрово. Усмихнати, щастливи и с отворени към света очи те няма начин да не са впечатлявали публиката, дефилирайки по улиците на Горна Оряховица и Сражица - едната през 1980, а другата през 1982 година. Сестрите имат по две различни рокли за двете бални вечери.
Интересно е родословието на двете жени. Техният прадядо, който носи фамилията Сайферт е по народност чех. Дошъл в България началото на ХХ век, участва в изграждането на Захарните заводи в Горна Оряховица, където по късно работи и неговият син.
Първото дарение във фонда на музея постъпи дни след обявяването на конкурса, благодарение на възпитаничка на Националната Априловска гимназия, а по-късно и на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий". Роклята е лека и ефирна, ръчно шита е през 1980 година.
Втората дарена рокля също е на възпитаничка на Априловската гимназия. Тя е дело на габровска шивачка през 1984 г. Роклята е носена на абитуриенски бал в Младежкия дом на град Габрово - традиционно място за провеждането на подобен род събития през 80-те години на миналия век. Абитуриентката Катерина е дъщеря на Никола Коцев - багерист в СМК - гр. Габрово. Той е копал основите на Професионалната гимназия по туризъм „Пенчо Семов", на МБАЛ Д-р „Тота Венкова" и на още много други сгради в града, носител е на много значки и отличия от времето на социализма.
С тези рокли започва подготовката на изложбата „Бал на отминалите времена" в Регионален исторически музей-Габрово. До месец май 2017 г. има достатъчно време, за да се присъедини всеки със своето бално облекло и да го предостави за участие.
Едно връщане към времето на чистите мечти и неподправените надежди. Колкото повече дарения пристигнат, толкова по-интересна ще бъде експозицията, на която вероятно ще има и такива, които да си спомнят един рефрен:
„С лисичи стъпки се изнизва времето,
отиват си годините, белеем.
Макар и здраво да седим на стремето,
на живота нишката тънее."
