Първият посетител на Националния музей на образованието в навечерието на Трети март бе правнукът на щабс-капитан Константин Конопак - Сергей Конопак от Москва.
Той и неговата съпруга Юлия Меркушева разгледаха изложбата „Руско-турска война 1877/78” и се запознаха с фотодокументалния разказ за хода на военните действия, с експонатите от фонда на НМО – учебни програми и учебници, издадени непосредствено след 1878 година, карти и атласи, ордени и медали, спомени и юбилейни издания.
Сергеай Конопак е в Габрово с една-единствена цел – да се изкачи на връх Шипка, за да „изживее приятното чувство да бъде рамо до рамо с наследниците на българските опълченци на Трети март”.
„Аз съм потомък, правнук на Константин Конопак, командир на 6-та рота от 5-ти Киевски гренадирски полк. Моят прадядо е роден през 1849 г., тоест бил на 28 години, когато се е сражавал при Плевен. Всички офицери на Царя Освободител Александър II са били млади хора. Мъжете в нашето семейство вече няколко поколения носим фамилията Конопак. Аз, както моя баща и дядо, съм завършил Московския енергетичен институт. Вкъщи пазим снимки на моите предшественици. Те стоят до тези на Великия княз Сергей Александрович, член на руското императорско семейство, участник в Руско-турската война, поручик в щаба на Югоизточна Румъния. По-късно става генерал-губернатор на Московска губерния и кмет на Москва. Естествено е моят дядо, като офицер, да е имал контакти със Сергей Александрович.”, разказа 38-годишният енергетик от руската столица.
Гостът от Москва разказа още, че прадядо му е отличен с два ордена от руския император – за щурма при Плевен и за самоотвержената служба при завръщането на армията обратно през река Дунав след края на войната.
Щабс-капитанът е отличен и от Карол I, върховен главнокомандващ румънската армия, който след тежката втора атака на Плевен реално става началник на Западния руски отряд. Заслугата на гренадира Конопак е, че мобилизира руските войници да помогнат на румънците при Гривишките редути, където те дават най-много жертви.
Впечатлен от изложбата Сергей Конопак обеща, че след завръщането си в Москва ще изпрати на Националния музей на образованието копия от снимки, документи и удостоверения за военните отличия на своя прадядо.
