Много от емблемите на Габрово навършиха 50 години през 2014-та. След още толкова какво от направеното днес ще се чества и поставя ли си нашето общество като цел да остави устойчиви във времето следи? Коментарът на кмета на Габрово Таня Христова е важен, заради позицията, която заема. Но също толкова важно е всички ние, които свързваме живота си с това населено място, да дадем своите отговори – дори само пред себе си.
Кметът на Габрово Таня Христова започна, отчитайки ролята на хората, построили и изпълнили с живот културните ни институции:
„Дълбок поклон пред тези, които са дръзнали преди 50 години да направят това, което днес имаме като културна инфраструктура и са успели да я изпълнят с живот и смисъл.
АЕК „Етър” е нещо уникално, създадено е като такова и продължава да бъде. Домът на културата „Емануил Манолов” е една сграда без аналог в страната. Като архитектура това е най-красивата сграда в общината. Техническият университет е емблема на Габрово.
Не знам дали можем реално да си дадем сметка какво ще остане от Габрово, ако всички институции, които през 2014-та навършиха 50 години изчезнат!
Наш дълг е да продължим да развиваме и надграждаме създаденото. Сами може би няма да можем, но заедно с държавата и възможностите, които имаме чрез европейското финансиране ще имаме успех. Нека направим така, че тези емблематични пространства да бъдат обновени, без да им се отнема духа.
Тези институции не трябва да са мрачни и тъжни. За съжаление Дома на културата изглежда точно така. Хубавото е, че през 2015 г. ще имаме готов проект, с който ще кандидатстваме за финансиране по новата оперативна програма „Региони в растеж” и ако съм добър пророк през 2016 г. ще имаме един напълно обновен Дом на културата. Модерната сграда ще е привлекателна за събития с високо качество.
Техническият университет се нуждае от положителния поглед на държавата, за да се направи така, че повече млади хора да предпочитат точните науки. Спомняте ли си кои останаха първи без работа след 1989 г.? Това бяха инженерите, поради намаляването на обема на производството. Сега едни от търсените специалисти отново са инженерите. Но вече трябва да убедим младежите в средната степен, че си заслужава да положат усилия и да се развиват в тази посока. Важно е да променим средата така, че да се предпочита образованието у нас, а не в чужбина. Ние много обичаме да ценим повече чуждото, отколкото собственото. Докато не го загубим. И това е във всички сфери”.
