Премиера на книгата с разкази „60 неочаквани срещи” на добричлията Красимир Бачков ще се състои на 20 октомври от 17 часа в галерия „Георги Петров”. Литературното събитие се организира от галерията, община Добрич и Сдружението на писателите.
„…Текстовете на Красимир Бачков са чужди на експерименталното само за себе си, на тях не им е потребен външен и показен ефект, те бягат от желанието да се харесват на някои постмодерни редактори. Напротив, те са в дълбоките бразди на родната традиция от Вазов, Алеко Константинов и Елин Пелин през Йордан Йовков и Ивайло Петров, за да се стигне до Деян Енев и Захари Карабашлиев.
......Бачков остава верен на свежестта и автентичността на случките, които познава, а героите му са част от неговия реален и духовен живот. Биографиите, поведението, историите и езикът им са колоритни, наситени с воля и енергия, с неподкупна виталност.
Композицията на творбите е по-скоро класическа, с въведението в случката, с маркерите за мястото и времето на действието, за да се подготви читателят за срещата с героите. Те са най-често противоположни като характери и поведение.
........Финалът на творбите му е често пъти не толкова завършек на ситуацията, но и коментар с възхвала или с гняв от моралната деградация на човека и на обществото ни…“, пише критикът Драгомил Георгиев.
„…Текстовете на Красимир Бачков са чужди на експерименталното само за себе си, на тях не им е потребен външен и показен ефект, те бягат от желанието да се харесват на някои постмодерни редактори. Напротив, те са в дълбоките бразди на родната традиция от Вазов, Алеко Константинов и Елин Пелин през Йордан Йовков и Ивайло Петров, за да се стигне до Деян Енев и Захари Карабашлиев.
......Бачков остава верен на свежестта и автентичността на случките, които познава, а героите му са част от неговия реален и духовен живот. Биографиите, поведението, историите и езикът им са колоритни, наситени с воля и енергия, с неподкупна виталност.
Композицията на творбите е по-скоро класическа, с въведението в случката, с маркерите за мястото и времето на действието, за да се подготви читателят за срещата с героите. Те са най-често противоположни като характери и поведение.
........Финалът на творбите му е често пъти не толкова завършек на ситуацията, но и коментар с възхвала или с гняв от моралната деградация на човека и на обществото ни…“, пише критикът Драгомил Георгиев.
