И отпочна се пореден седмоднев от месеца първи на годината втора, в която всеблагият и милостив гербератор Ленторезец Първокопник властта взе от самодържеца Орешарий Оставконедаващ.
И като се възправи пред жени много, рече им той „Че защо да се не напънем и за глава държавна жена да турнем”.
Пък почудиха се всинца като как тъй глава държавна женска ще да се слага, щом сега там стои Росий Плевнелий.
Чудеха са и маеха се и в колебания и терзания страшни потънаха и велможи и парии презрени.
Затуй отново на агората появи се сред човеците гербераторът магистралостроящ и рече им, че пошегувал се.
Пък в Разнородното събрание възправи се великият велможа Местаний Златоусти и екзактно поиска оставка от болярина Петроний Моско, щото слова човеконенавистни хортувал. Поиска я Местаний, ама стана ясно, че няма да му се даде.
А рублата все тъй потъваше, пък като неин пазител в земята с големина длан човешка боляринът Недоволен Сидерий анатемосваше и заклеймяваши със слова огнени американите лошави.
Тъй стигна се до петък и черни облаци земната твърд покриха, вредом рев, вой и скърцание със зъби настанаха, а родът человечески беше предаден на гибел телесна и погибление духовно.
Така започна предаването „Шведска маса”, в което две радиоизчадия с имена Весо Максимовсон и Красимир Калудовсон слова скверни и злостни заредиха.
В началото жизнен йодлер от Алпите прокънтя в ефира, а след него храмово тибетско пеене. Насърчен или вдъхновен от тематичната музика, позвъни бат Недко от влажния и приятен Черноград, по старому Карасалия. Човекът каза, че мечтаел да си вземе за жена една каракачанка, щото били богати и една помачка, щото били работливи. Накрая призна, че цял живот бил с една жена, със своята красива Елена, ама обичал да я държи в напрежение.
В музикалния сетлист мина и парчето „Йожин с бажин” на Иван Младек Банджо Бенд и неколцина слушатели почувстваха внезапен симптом на паника и тъпо безмислие. Усещането за абсурд се засили максимално, когато в ефира изтече и старата комунистическа песен „Да се учим, да работим”. Двамата водещи пръхтяха и сумтяха и се опитваха да бъдат весели, но както е казано в старите книги „То, тъпото весело не е”. Веселието в ефира продължи с вселенския хит на тракийския синузит Джорджано „Ти ме кефиш така”.
Така или иначе се стигна до момента, когато дойде ред на икономическата рубрика „Колосални простотии”, тоест дойде време за борсовите новини. Оказа се, че на бургаската фондова и стокова борса се продава домашен хладилник със скрита камера, банциг „800” в комбинация с празни пчелни кошери и книгата „Пътуване към отвъдното (с лечебна цел)”. Новата тенденция, която предаването улови, беше нарастващото търсене на гумаджии и домашни помощници.
Стигна се и до основната тема, която си беше поставила за цел да разбере какво повече обичат българските русофили Русия или СССР.
Логично беше да зазвучи руската група „Ленинград”, а Максимовсон призна, че никога не е натискал рускиня, каквото и да означава това. По този повод позвъни Радо Ведрия и разкритикува водещия за пропуска. Слушателят обяви и това, че комунистите са измислили любовта, за да не си плащат за секс, а след това даде да се разбере, че безплатно е натискал доста рускини. А по повод на българските русофили заяви, че те обичат Русия, само ако има кяр.
Ники поиска думата, за да изрази възмущението си от подмяната на историята и за да пита как се е появил гроб на руски офицери подводничари край паметника на руските освободители на Бургас от турско робство? След това обясни, че българите са братя с италианците, а не с руснаците и даде като доказателство това, че италианската принцеса Джована Савойска е била българска царица.
Римлянина също взе отношение за обичта към СССР и към Русия. Той припомни времената, когато за вица, че Хитлер бил тиран на революцията, Ленин титан на революцията, а Тодор Живков ташак на революцията се давали 17 години затвор.
После слушателят се върна в спомените си и разказа, че съветските освободители взели вършачките на дядо му и камионите на баща му.
Слушателят Стефан обяви русофилите за интересчии, защото обичали не Русия, а СССР, понеже чакали облаги от енергийни големи шлемове. Накрая обясни и какво е това чудо „руски групов секс”. Било събиране на десет мъже и десет жени в една стая, в която се гасяло осветлението и започвало бурно разменяне на значки.
По темата за секса се включи и Ники, които помоли водещите да поздравят с една трибуквена песен на групата Ленинград стария бургазлия Тико.
А съвсем в края в ефира беше прочетено стихотворението на Иван Вазов, писано през 1916 година. Ето го и него, дума по дума:
„На руските воини
О, руси, о, братя славянски,
защо сте вий тука? Защо сте
дошли на полята балкански
немили, неканени гости?
Желали би вас възхитени
да срещнем со сълзи и с китки...
Но идете вий настървени,
на грозни зовете ни битки!
Желали би вас да прегърнем
и тоз път сърдечно, горещо.
Но взорът ви свети зловещо...
Как ръце сега да разгърнем?
О, руси! Аз друг път ви славях
за подвиг велик и чудесен,
високо ви ликът поставях
във мойта душа, в мойта песен!
Вий някога знаме Христово
развяхте за благо човешко –
строшихте ни игото тежко,
а днеска ни носите ново!
И пак не ви мразим (не крия:
обича ви още народа);
но любим и свойта свобода,
стократно по любим я ния.
За тоз кумир ние се бием
и с чужд, и със близък упорно
и няма ний врат да превием
пред никакво иго позорно!
О, колко ви, братя, жалея!
О, как би желал, братя клети,
свобода и вам и за нея
кат нас да живейте и мрете!”
Тук някъде предаването свърши.
