И в третия седмоднев на месеца ноември в годината втора от управлението Му на Онози, Що Пес Овчерски Подари На Руската Батюшка, се случиха знамения и поличби чудни.
Събраха се първенците в София и обявиха, че най-добър за живеене на живота бил градът Бургас и щом казаха това, от Варна се понесе вой, рев и скърцание със зъби яростно.
Пък в стария град Месембрия битка се разрази страшна и хората излязоха на агората и с телата си не разрешиха да им съборят къщите незаконни. Ама по море с кораби, кирки и лопати стражи нахлуха, пък превзеха с щурм два гаража и предадоха ги на разрушение.
И думи думаха се обидни и злостни срещу на Бойко Цветаня Му и излезе Той пред хората и рече им, че да мачкаш на Бойко Цветаня Му все едно е с голо дупе да мачкаш таралеж. И всички почудиха се що ще едно дупе в речта държавническа и за чии гащи таралеж е първият болярин на стражите държавни.
Така стигна се до деня петък и слънцето изгря, птичките пееха, а страната българска пак поиска да влезе в Шенген, ама шенгенят му ниеден се дърпаше.
Тъй започна внезапно и безпредупреждение гражданското позорище „Шведска маса” с водещи Весо Максимовсон и Красимир Калудовсон и в началото радиоизпусна се скверната песен „Летящи момчета” на групата Сигнал. Абсолютно всички от водещите до слушателите се питаха защо тази песен е била написана, изпята и дори останала в хрониките. Накрая се взе решение да се вземе една точка от пенсионния фонд на музикантите за наказание. След това ошашавените слушатели чуха супергрупата „Три по три”, която звучеше отчайващо.
В един следващ момент водещите започнаха да говорят за туй дали Бургас воистина е най-добрият град за живеене. Позвъни развълнуван слушател и рече, че е доволен от работата на кмета и било жалко, че този кмет не бил управлявал три мандата. След тази наколенка и баданарка никой нищо не успя да каже и в настъпилата пауза се чу песен на барда Панайот Панайотов, озаглавена „Пейте чавдарци”. Хоровата лудост беше посветена на загиналите партизани от отряда „Чавдар” и на полуделите слушатели на предаването.
Слушателят Ники се съгласи, че Бургас е най-добрият град за живеене и призна, че са тръгнали проектите, за които кметът е взел пари от Европа. После похвали затварянето на някои производства и заводи, защото така въдухът за дишане станал бил по-хубав.
В анкетата на Стан Явлението Димитров се чуха думи хвалебствени и думи хулни като:
„Целият град ми е любим, има работа, аз Пловдив харесвам, в София беше ужасно, всички се чудихме и нямаме обяснения, всичко се прави за добро, градът става прекрасен, хубав град с трудолюбиви хора, слънчеви хора, Бургас е по-уютен град, Варна може да ни завижда за морската градина, Варна повече ми харесва от Бургас, тук заплатите са високи, прекалено скъп град е Бургас, всичко е в мръсотия, Бургас има уредено движение и море, софиянци са лоши хора, Бургас няма бездомни кучета и тъй нататък.
После позвъни слушател и рече, че най-хубавото на Бургас са хората, пък след него думата поиска и я получи Радо, за да каже, че коледният базар на площад „Тройката” бил голяма простотия, заради кебапчетата и казаните за боклук до таксиметровата стоянка. Дори призова ХЕИ да се намеси.
Последва рубриката „Музикална катастрофа” с автор Жулиен Думбазов, която можете и сами да си изчетете, макар че злобното старче по традиция изля водопад от обиди и хули срещу поети, композитори и певци.
„В днешното издание на рубриката „Музикална катастрофа” си позволявам да привлека вниманието на общо тримата души, които слушат това шашкънско предаване „Шведска маса” с песента „Вечерница бъди” в изпълнение на основателя на направлението „шок естрада” Бисер Киров.
За неинформираните измежду вас, а такива са всички жалки слушатели на това бездарно и глупаво предаване, та за всички вас пояснявам, че това музикално направление „Шок естрада” се характеризира с убийствено глупотевични текстове, будещо силно безпокойство сценично поведение на певците и певиците, лошо осветление, бездарна музика и идиотски аранжимент.
Още интродукцията на песента започва да кънти на кухо като картофи, които се сипят върху поцинкована кофа и на този фон хремавият баритон на Бисер Киров ни въвежда рязко към същността на песента, която е неофициален химн на сомнамбулите в България.
Спи, моя обич спи – изпява гъгниво лирическият герой, вероятно не осъзнавайки как с този призив той разколебава силно работниците от нощната смяна в пакетажния цех на консервния комбинат в Айтос и заради това послание те не могат да преизпълнят нормата си, която е 8 палета лютеница на човек, а всичко това води до неизпъление на петилетния план, до компроментиране на хранодена, до увеличаване на пътникопотока на междуселските линии и до съответното нарастване на популацията на поповите прасета сред насажденията от необрани домати по полето.
Декадентщините и упадъчните внушение допълнително се подсилват от метафората „вън шепнат старите липи”, защото дори и най-окаяният представител на работническо селската интелигенция знае, че липите независимо от възрастта си имат едно основно предназначение, а то е да ароматизират въздуха, който дишат трудещите си, а не да шепнат непонятни буржоазни глупотевини.
Все пак лирическият герой показва наченки на опомняне с признанието „С тебе хляб един делим”, което идва да ни каже, че любовта в тази най-малка клетка на обществото семейството винаги зависи от броя на филийките и на коматите върху трапезата.
Залитанията по империалистическите рок старс, рокстарове и рокстарици, демек рок звезди изскачат като недеклариран имот пред сметната палата с невъобразимия лиричен тюрлюгювеч, който Бисер Киров изпява.
Звезда бъди
Днес и винаги
И се питам, нима не можеше да изпее тоя естраден вредител доячка бъди, стругарка бъди, кранистка бъди, предачка бъди, ами то звезда. Откъде накъде, а?
На всичкото отгоре заявеното желание „грей до мен в мойте дни” директно кореспондира с фолклорното „да видиш звезди посред бял ден”, което както се знае никога не става по някаква хубава причина.
Окончателният разпад на дребнобуржоазната личност на лирическия герой лъсва със страшна сила в куплета
„Обичай ме Зорница моя без черти
Вечерница ти остани”
Ама то бива, ама то може, ама това минава всякакви граници на поетичното скудоумие.
Не е познат в съвременната наука, опряла се на достиженията на марксическата, енгелсовата, тодорживоковата и бойкоборосивата мисъл, случай на звезда, която да е едновремено в битността си Вечерница и Зорница. Това прилича на истински опортюнизъм!!!
И поради моралния си банкрут лирическият герой дори си позволява да запее ужасяващата строфа
А там цветната дъга
Тъй както нявга и сега
Мами и трепти
Да я преминем аз и ти
Нима този изпълнител не си задава въпроса какво става с мъжете, които минат под дъгата. На всичкото отгоре нереалната империалистическа измама се разкрива с признанието
„мами и трепти”
Ами, да ...дори лъжливата дъга се разтреперва от страх пред справедливия гняв на народната милиция, който ще се стовари върху нея някоя вечер.
Аз не бих искал да се спирам и върху аранжимента, който би спял моментално млеконадоя във всяка една овцеферма, чиято радиоточка е имала нещастието да радиоизлъчи таз ужасна песен „Вечерница бъди”.
Ще го подмина с презрението си на музиковед, музиколог и музикален педагог и ще препоръчам на другарите и другарките от съответните комисии да спрат немедленно изпущането в ефира на тази опасна за класовия морал и съзнание песен и да я заменят с живототрептящата и красива социалистическа песен „мавзолей” в изпълнение на славния естраден бард Георги Кордов, до чиито епохални гласови възможности след години ще се доближат единствено Веселин Маринов и Манол Михайлов. Но за тях ще ви говоря след години.
А сега се разделям с удоволствие с вас, защото ще си пусна на грамофона шлагерите на София Ротару, на която преди години на една международна младежка бригада подарих значка, а тя ми подари забрадка.
И не забравяйте.
Когато София Ротару пееше пред пълни стадиони и всички комбайнери и звеноводи носеха в задния си джоб нейна снимка, изрязана от вестник „Работническо дело”, тогава Мадона още беше с рунтави подмишници. Виждал съм ги аз тия нейни снимки на Мадона.
Толкоз.”
Най-сетне в края на предаването малцината слушатели на „Шведска маса” дочакаха любимата си серия от любимия си сериал „Непресъхващо лове”
Стамат и Хортензия окончателно се разочароваха от пияните си бездуховни роднини, които вече трета серия ядяха и пиеха на извънредния роднинския събор, свикан заради участието на главните герои в риалити шоуто „Парланго-сцена на гредите”.
Дори Стамат и половинката му напуснаха ресторанта, където се вихреха низки страсти и роднини припадаха от умора и алкохолно опиянение в чиниите със супи, а древни представители на родословното дърво на двамата непристойно се кълчотеха по дансинга.
А злият сценарист на сериала се закани в следващите серии Хортензия и нейният любим да бъдат пуснати в позорящи и унизителни за човешката им същност сцени и всички фенове на сериала завикаха „Искаме гол, искаме гол”
Накрая като капак на всичко прозвуча песента „Пияният поп” и това антихристко предаване „Шведска маса” свърши.
Ако не сте особено ревностни христиени, чуйте по-зловещата част от него във файлa звуковий
