Днес православните християни отбелязват Вход Господен или Цветница, влизането на Исус Христос в Йерусалим, за да пролее кръвта си за греховете на света и даде надежда за спасение и вечен живот на мнозина.
Според Библията, Господ влязъл в града, възседнал осле. Целият град излязал да го посрещне като цар. Всички, които вървели край Него говорили за чудото, което направил във Витания, възкресявайки Лазар, четтири дни след смъртта му. Множеството вървяло след Него, посрещали Го с "осанна", полагайки по пътя Му маслинови клонки. Същите тези множества само четири дни по-късно щели да крещят "разпни Го".
Иудеите очаквали пристигането му, заради писанията на пророците от Стария Завет за Спасител. Те свързвали спасението си с освободжението от римската власт. Господ обаче им дал и им говорил за друг изход - този от смъртта, обещавайки им вечен живот, измиване на греховете им, със собствената си кръв, шанс за покаяние, който те не разбрали тогава, чакайки силен войн, който да изгони подтисниците им. Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение, отдето в чудна красота се открили градът и храмът. Тогава Христос се разплакал за това, че народа не иска да приеме своя Спасител и да се помири с Господ, а после предсказал бъдещата му съдба и разрушение. "И когато се приближи и видя града, заплака за него
и рече: да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти, понеже ще настанат за тебе дни, и враговете ти ще те обиколят с окопи и ще те окръжат, и ще те стеснят отвред, и ще съсипят тебе и децата ти в тебе, и няма да оставят в тебе камък на камък, понеже ти не узна времето, когато беше посетен." /Лука 19: 29 -44/. И действително 70 години след Христа, градът е разрушен до основи.
После Христос влязъл в Иерусалим, отишъл в храма и с царствена власт изгонил оттам събралите се в двора му продавачи и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на слепи, хроми и недъгави (Мат. 21:1-17; Марк. 11:1-11; Лука 19:29-48; Иоан 12:12-1
