Американските и израелските удари нанесоха сериозни щети на ядрената инфраструктура на Иран, но не сложиха край на въпросите около ядрената му програма. Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) все още не може да установи каква част от запасите на Техеран от високообогатен уран е оцеляла и къде се намира, а липсата на достъп за инспекторите затруднява оценката дали страната може да възобнови ядрените си дейности.
Ядрената програма на Иран остава един от най-сложните проблеми пред международната сигурност, въпреки мащабните американски и израелски военни удари по ирански ядрени обекти през 2025 и 2026 г.
Последните оценки на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) показват, че няма установени опити за възстановяване на съоръженията, повредени при атаките. В същото време международните инспектори не разполагат с необходимия достъп, за да установят със сигурност каква част от запасите на Иран от обогатен уран е оцеляла и къде се намира тя.
На заседание на Съвета за сигурност на ООН на 27 октомври генералният директор на МААЕ Рафаел Гроси призова Техеран да възстанови достъпа на инспекторите до всички ядрени обекти, включително до тези, засегнати от военните удари.
По думите му агенцията не е установила дейности по ремонт или възстановяване на повредените съоръжения след атаките през 2025 и 2026 г. Това обаче не означава, че ядрената програма на страната е окончателно ликвидирана.
Основният проблем остава неяснотата около запасите от уран, възможностите за обогатяването му и състоянието на оборудването, което би могло да бъде използвано при евентуално възобновяване на дейностите.
Какво унищожиха американските удари?
През юни 2025 г. САЩ се включиха във военната кампания на Израел срещу Иран, като нанесоха удари по три ключови ядрени обекта — Фордо, Натанз и Исфахан.
Операцията, известна като „Среднощен чук“ (Midnight Hammer), беше насочена към съоръжения, свързани с обогатяването на уран и други етапи от иранската ядрена програма.
Обектът във Фордо е разположен дълбоко под земята, което го прави особено труден за поразяване. Натанз е сред основните центрове за обогатяване на уран в страната, а комплексът в Исфахан включва съоръжения, свързани с обработката и производството на ядрени материали.
Ударите нанесоха тежки щети на инфраструктурата. Пълният им ефект обаче остава труден за установяване, тъй като инспекторите не могат да извършат необходимите проверки на засегнатите обекти.
През февруари 2026 г. САЩ и Израел започнаха нова мащабна военна кампания срещу Иран. Тя засегна предимно военни обекти, командни структури и инфраструктура, но имаше отражение и върху оценките за състоянието на ядрената програма.
Според анализ на Европейския съвет за външна политика ударите през юни 2025 г. са нанесли по-тежки щети на ядрената инфраструктура от атаките през 2026 г. Реалният мащаб на разрушенията обаче няма да може да бъде установен окончателно, докато МААЕ не получи достъп до обектите.
Защо обогатеният уран е толкова важен?
В центъра на спора между Иран и западните държави стои обогатяването на уран — процес, при който се увеличава концентрацията на изотопа уран-235.
Уранът може да се използва за производство на ядрено гориво, но при достатъчно висока степен на обогатяване може да бъде използван и за създаване на материал за ядрено оръжие.
Преди ударите през юни 2025 г. Иран беше натрупал 440,9 килограма уран, обогатен до 60% чистота, според оценката на МААЕ. Това е значително над нивата, обичайно необходими за гражданската ядрена енергетика, и е близо до приблизително 90-процентната концентрация, свързвана с уран за ядрено оръжие.
Количеството би могло да осигури материал за няколко ядрени оръжия, ако бъде допълнително обогатено. Това обаче не означава, че Иран разполага с готови бомби. Производството на ядрено оръжие изисква допълнителни технически процеси, оборудване и разработване на самото устройство.
МААЕ не е установила достоверни доказателства за координирана програма на Иран за производство на ядрено оръжие преди ударите през 2025 г. В същото време агенцията определяше нивото и количеството на натрупания високообогатен уран като сериозен повод за безпокойство.
Иран последователно твърди, че ядрената му програма е предназначена за мирни цели.
Колко уран е оцелял след бомбардировките?
Това е един от най-важните въпроси, на които международните инспектори все още не могат да дадат окончателен отговор.
Иран не е предоставил пълна информация за съдбата на запасите си от обогатен уран след атаките и не е разрешил на инспекторите да се върнат в бомбардираните обекти.
През март 2026 г. Рафаел Гроси заяви, че според оценката на агенцията малко над 200 килограма уран, обогатен до 60%, вероятно остават в тунелния комплекс в Исфахан. Възможно е част от материала да се намира и в Натанз.
Това е оценка, а не резултат от пълна физическа проверка на запасите. Затова не може да се приеме, че цялото количество е запазено, нито че е унищожено.
Не е напълно ясно и какво оборудване е оцеляло, дали част от него може да бъде възстановена и какви количества ядрени материали са достъпни за иранските власти.
Тази липса на информация затруднява оценката колко време би било необходимо на Иран, за да възобнови обогатяването на уран, ако вземе такова решение.
Защо инспекторите на МААЕ нямат достъп?
МААЕ следи ядрените дейности на Иран в рамките на международните договорености за неразпространение на ядрени оръжия.
След военните удари обаче агенцията не успява да възстанови проверките на засегнатите обекти и да потвърди състоянието на запасите от обогатен уран.
Без достъп до ядрените материали инспекторите не могат да установят дали всички декларирани количества са налични, дали някои от тях са преместени и дали има недекларирани дейности.
Това е съществена разлика между липсата на доказателства за възобновена дейност и доказателството, че такава дейност не се извършва.
На 27 октомври МААЕ отново настоя Иран да изпълни задълженията си за деклариране на ядрените материали и допускане на инспектори. В същото време иранският представител в ООН осъди американско-израелските атаки и обвини Вашингтон в агресия срещу страната.
Така спорът остава не само технически, но и политически: западните държави настояват за проверим контрол върху ядрената програма, докато Техеран поставя акцент върху суверенитета си и последиците от военните действия.
Как се стигна дотук?
Корените на сегашната криза са свързани със споразумението за ядрената програма на Иран от 2015 г.
То беше договорено между Иран и шест световни сили — САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Русия и Китай, с участието на Европейския съюз. Целта беше да се ограничи ядрената програма на Техеран и да се осигури по-строг международен контрол в замяна на облекчаване на санкциите.
Споразумението ограничи запасите от обогатен уран, степента на обогатяване и броя на използваните центрофуги. То предвиждаше и разширени правомощия за инспекторите на МААЕ.
През май 2018 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп изтегли страната си от споразумението и възстанови американските санкции. Впоследствие Иран постепенно се оттегли от редица ограничения и увеличи обогатяването на уран.
През следващите години инспекторите загубиха част от възможностите си да проследяват ядрените материали и оборудването. През юни 2025 г. МААЕ обяви, че Иран нарушава задълженията си за неразпространение — оценка, която предшестваше първата серия от американски удари по ядрените обекти.
През октомври 2025 г. Иран обяви, че прекратява участието си в ограниченията на споразумението. Международният спор се задълбочи, а военната ескалация през 2026 г. допълнително усложни възстановяването на инспекциите.
Може ли Иран отново да обогатява уран?
Към началото на октомври 2026 г. няма потвърдени данни, че Иран е възобновил обогатяването на уран в известните си съоръжения. Това обаче не означава, че страната е загубила завинаги техническата възможност да го прави.
Възстановяването би зависело от състоянието на центрофугите, наличните ядрени материали, възможностите за ремонт на съоръженията и способността на Иран да изгради или използва други обекти.
Според Ройтерс броят и местонахождението на центрофугите вече не могат да бъдат установени с предишната степен на сигурност. А ако значителна част от запасите от уран, обогатен до 60%, е оцеляла, допълнителното му обогатяване би могло да съкрати времето, необходимо за получаване на уран с оръжейна чистота.
Това не означава, че Иран непременно ще предприеме подобна стъпка. То показва защо международните инспекции и информацията за запасите са толкова важни.
Какво искат САЩ и какво може да последва?
Вашингтон настоява Иран да намали съществено капацитета си за обогатяване на уран и да докаже, че няма намерение да разработва ядрено оръжие.
На 7 октомври вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс заяви пред Ройтерс, че значително намаляване на този капацитет е необходимо условие за удовлетворяване на американските искания и за прекратяване на продължаващия конфликт.
Това оставя няколко основни въпроса за евентуално бъдещо споразумение: какво ще се случи със запасите от високообогатен уран, какви ограничения ще бъдат наложени върху центрофугите и при какви условия инспекторите ще могат да възобновят проверките си.
Възможно споразумение би могло да включва намаляване на степента на обогатяване, ограничаване на производствения капацитет и по-строг контрол върху ядрените материали. Засега обаче няма потвърден окончателен договор, който да урежда тези въпроси.
За Иран достъпът до мирни ядрени технологии и облекчаването на санкциите остават важни политически и икономически цели. За САЩ и съюзниците им основният приоритет е да предотвратят създаването на иранско ядрено оръжие.
Какво означава това за сигурността в Близкия изток?
Несигурността около ядрената програма на Иран може да усложни усилията за прекратяване на конфликта и да засили напрежението между Техеран, Вашингтон и Израел.
Ако инспекциите не бъдат възстановени, международната общност ще продължи да разчита на непълни данни, сателитни изображения и разузнавателни оценки. Това затруднява както установяването на реалното състояние на програмата, така и договарянето на проверими ограничения.
Същевременно нови военни удари не биха решили автоматично проблема с местонахождението на ядрените материали и бъдещите намерения на Иран.
Затова ключовият въпрос вече не е само колко съоръжения са били разрушени, а дали ще бъде възстановен международният контрол върху ядрените дейности на страната.
Изводът: американските и израелските удари нанесоха сериозни щети на ядрената инфраструктура на Иран, но не премахнаха несигурността около запасите от обогатен уран и възможностите за бъдещо възстановяване на програмата. Докато инспекторите на МААЕ не получат достъп до засегнатите обекти, международната общност няма да разполага с пълна и независимо проверена картина на състоянието на иранската ядрена програма.
