Президентът на босненската Република Сръбска Милорад Додик заяви, че ще изпрати молба за присъединяване на федеративната единица към военното споразумение между Сърбия и Унгария, съобщи босненската национална телевизия БХРТ.
Додик, който бе осъден на година затвор от съда на Босна и Херцеговина, съобщи, че в на 5 април ще се проведе разширено заседание на правителството на Република Сръбска, на което той ще поиска ентитетът да изпрати молба за присъединяване към военното споразумение между Сърбия и Унгария.
Той подчерта, че Република Сръбска никога не би приела да стане част от НАТО. "Ще поискаме да се включим във военното споразумение със Сърбия и Унгария. Ние, разбира се, имаме това право", подчерта той.
Тази седмица, на 1 април, Сърбия и Унгария подписаха в Белград споразумение за стратегическо сътрудничество в сферата на отбраната. То предвижда съвместни упражнения и военно-техническо сътрудничество при набавянето на въоръжение.
Сръбският президент Александър Вучич отбеляза, че се надява това споразумение да представлява крачка към създаването на военен алианс на Сърбия и Унгария.
Напрежение в БиХ: Република Сръбска изготвя нова конституция
Изявлението на Милорад Додик за възможно присъединяване към споразумението между Унгария и Сърбия идва на фона на политическа криза в Босна, след като през февруари съдът на Босна и Херцеговина осъди на първа инстанция Додик на една година затвор и шест години забрана за политическа дейност заради неспазване на решенията на върховния представител на международната общност в страната, припомня БХРТ.
Босненската прокуратура издаде заповед за ареста на Додик, както и на премиера на Република Сръбска Радован Вишкович и на председателя на парламента Ненад Стевандич. Те са заподозрени за "нападение срещу конституционния ред", след като парламентът на Република Сръбска прие, а Додик подписа, указ за приемане на закони, които забраняват дейността на държавните съдебни и институции за сигурност във федеративната единица.
Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в Босна (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.
Федеративните единици в Босна и Херцеговина нямат пълномощия да водят външна политика, отбелязва БХРТ.
