30-те години на 19 век. Голямата епидемия от холера, която нахлува от Европа в Османската империя, поразява стотици хиляди жители. Само в Истанбул около 6 хиляди души стават жертви на епидемията. Голяма част от населението сметнало епидемията за божия поличба, за анатема и наказание, изпратено от Аллах срещу нечестивците и срещу упадъка на нравите в империята. И конкретно - срещу механите и кръчмите-бордеи, помещаващи се на истанбулската улица "Мелек гирмез", където неофициално се въртяла проституцията.
Страхът и възмущението на консервативните османлии, както и на благочестивите жени, прераснали в бурни протести, в резултат на което механите и публичните домове били разрушени. На мястото им била построена джамията Хидает джамиси, за да бъде изличен от земята "споменът за позорната улица".
До избухването на епидемията сравнително малко се е знаело за тези заведения или по-точно публично не се е говорело за тях. В Османската империя не съществувало понятие публичен дом поради религиозни мотиви, които били доминиращи в разпрострялата се на три континента империя. В исляма прелюбодеянието е много голям грях и се е наказвало жестоко.
Повечето от заведенията функционирали като механи или таверни, които се посещавали от мъжете - местни, а често и от чужденци. В тях жени-танцьорки /не липсвали и мъже-танцьори/ развличали клиентите и се усамотявали с тях в тайни стаички, където предлагали платена любов. Към края на османската епоха това започва да се променя и даже налага отпечатък върху живота на междуконтиненталния Истанбул.
В периода на разпада на Османската империя публичните домове в Истанбул започват да никнат като гъби. Стават толкова популярни в живота на града край Босфора, че не кой да е, а Ърнест Хемингуей посочва в спомените си: "Дори най-лудите години от разцвета на проституцията в Европа не могат да се конкурират с разцвета на проституцията в Истанбул".
След потушаването на епидемията в Истанбул отново започват да се отварят публични домове.
През 1884 г. със заповед на османската власт официално е открит първият публичен дом в града. Намира се в квартала Едирнекапъ, в района на Фатих. Съдържателката му се казва Ланга Фатма, която се счита за първата турска "мадам". Името й толкова нашумява навремето, че писатели и поети се надпреварват да пишат за нея.
Жените, които се подвизавали по онова време в публичните домове, имали различни псевдоними, някои поетични, други сладострастни - Снежанка, Неустоимо сърце, Слава, Съкровище, Чиния с каймак, Сребърен гердан, Среща.
Клиентите били все влиятелни личности, поради което никой не смеел да забрани дейността на дома.
С отслабването на османската власт броят на публичните домове се увеличава. В района на Галата, който се издига стръмно над истанбулското пристанище /за улеснение и на моряците от акостиралите кораби/ броят на публичните домове край Босфора надхвърля 100, а през 1915 г. достига 359.
След смъртта на Ланга Фатма нейният публичен дом е затворен. Нейни последователки обаче поемат занаята - едната известна с псевдонима "Луксозен живот", а другата - "Чанаккалели Меляхат" са популярните "мадам" през 40-те и 60-те години на 20 в.
До началото на новото хилядолетие най-известната собственичка на публични домове бе Матилд Манукян, която е от турско-арменски произход.
По ирония на съдбата турската "мадам" се посочваше за пример в страната заради огромните данъци, които плащаше на държавата. Преди време Манукян стана обект на нападение от страна на крайно консервативни елементи, но оцеля. След смъртта й водещите медии дискретно отбягват подобни теми, за да не дразнят консервативните ислямисти.
Проституцията в мюсюлманска Турция е разрешена и законно регулирана, а жените, които се занимават с проституция, са официално регистрирани.
След 16 март м.г., когато бяха въведени карантинните мерки заради епидемията от Ковид-19, публичните домове на територията на страната бяха затворени с нареждане на турското вътрешно министерство.
Страхът и възмущението на консервативните османлии, както и на благочестивите жени, прераснали в бурни протести, в резултат на което механите и публичните домове били разрушени. На мястото им била построена джамията Хидает джамиси, за да бъде изличен от земята "споменът за позорната улица".
До избухването на епидемията сравнително малко се е знаело за тези заведения или по-точно публично не се е говорело за тях. В Османската империя не съществувало понятие публичен дом поради религиозни мотиви, които били доминиращи в разпрострялата се на три континента империя. В исляма прелюбодеянието е много голям грях и се е наказвало жестоко.
Повечето от заведенията функционирали като механи или таверни, които се посещавали от мъжете - местни, а често и от чужденци. В тях жени-танцьорки /не липсвали и мъже-танцьори/ развличали клиентите и се усамотявали с тях в тайни стаички, където предлагали платена любов. Към края на османската епоха това започва да се променя и даже налага отпечатък върху живота на междуконтиненталния Истанбул.
В периода на разпада на Османската империя публичните домове в Истанбул започват да никнат като гъби. Стават толкова популярни в живота на града край Босфора, че не кой да е, а Ърнест Хемингуей посочва в спомените си: "Дори най-лудите години от разцвета на проституцията в Европа не могат да се конкурират с разцвета на проституцията в Истанбул".
След потушаването на епидемията в Истанбул отново започват да се отварят публични домове.
През 1884 г. със заповед на османската власт официално е открит първият публичен дом в града. Намира се в квартала Едирнекапъ, в района на Фатих. Съдържателката му се казва Ланга Фатма, която се счита за първата турска "мадам". Името й толкова нашумява навремето, че писатели и поети се надпреварват да пишат за нея.
Жените, които се подвизавали по онова време в публичните домове, имали различни псевдоними, някои поетични, други сладострастни - Снежанка, Неустоимо сърце, Слава, Съкровище, Чиния с каймак, Сребърен гердан, Среща.
Клиентите били все влиятелни личности, поради което никой не смеел да забрани дейността на дома.
С отслабването на османската власт броят на публичните домове се увеличава. В района на Галата, който се издига стръмно над истанбулското пристанище /за улеснение и на моряците от акостиралите кораби/ броят на публичните домове край Босфора надхвърля 100, а през 1915 г. достига 359.
След смъртта на Ланга Фатма нейният публичен дом е затворен. Нейни последователки обаче поемат занаята - едната известна с псевдонима "Луксозен живот", а другата - "Чанаккалели Меляхат" са популярните "мадам" през 40-те и 60-те години на 20 в.
До началото на новото хилядолетие най-известната собственичка на публични домове бе Матилд Манукян, която е от турско-арменски произход.
По ирония на съдбата турската "мадам" се посочваше за пример в страната заради огромните данъци, които плащаше на държавата. Преди време Манукян стана обект на нападение от страна на крайно консервативни елементи, но оцеля. След смъртта й водещите медии дискретно отбягват подобни теми, за да не дразнят консервативните ислямисти.
Проституцията в мюсюлманска Турция е разрешена и законно регулирана, а жените, които се занимават с проституция, са официално регистрирани.
След 16 март м.г., когато бяха въведени карантинните мерки заради епидемията от Ковид-19, публичните домове на територията на страната бяха затворени с нареждане на турското вътрешно министерство.
