През септември любителите-астрономи ще могат да наблюдават новооткрита комета. Това каза Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при БАН и в катедра „Астрономия“ при СУ „Св. Климент Охридски“.
Става дума за кометата C/2023 P1 (Nishimura), открита на 12 август тази година от японския любител-астроном Хидео Нишимура. Тя ще премине най-близо до Земята на 12 септември 2023 – на 125.4 млн. километра, а на 18 септември ще премине през своя перихелий – най-близката до Слънцето точка от своята орбита, на 33.6 млн. километра от звездата.
Предстоят два периода, през които ще можем да проследим най-атрактивната част от пътя на кометата, но и през двата периода тя ще бъде видимо близо до Слънцето, което ще затруднява наблюденията ѝ, каза Маркишки.
Първият период ще започне около 5 септември, когато P1 (Nishimura) ще бъде видима все така в края на нощите, ниско на изток, скоро навлязла в съзвездието Лъв. Тогава нейната яркост ще бъде около 6-а видима звездна величина и ще бъде лесно забележима с бинокъл. Теоретично би следвало тогава да можем да я видим и с невъоръжено око, но предвид нейната малка височина над хоризонта, това ще е невъзможно. Луната също ще затруднява наблюденията, създавайки лек светъл фон на небето, уточни Маркишки. Той е автор на справочника “Гид на любителя астроном”, който се издава вече традиционно всяка година от катедра “Астрономия” във Физически факултет на СУ “Св. Климент Охридски”.
От географските ширини на България P1 (Nishimura) ще може да се наблюдава рано сутрин до 12 септември, като дотогава яркостта ѝ бързо ще се повишава. В последната сутрин на този период – на 12 септември, кометата ще изгрее близо 1 час преди Слънцето – в 05:52 ч. за София, посочи Маркишки. Тогава се очаква тя да бъде вече с яркост около 2.7-ма видима звездна величина – повече от средно ярка звезда, гледана с невъоръжено око. Въпреки това на същата сутрин ще можем да зърнем кометата съвсем за кратко – до настъпването на зората малко по-късно. Ако евентуално от кометното ядро се изхвърли повече прах и се формира по-ярка прахова опашка, ще можем да видим P1 (Nishimura) и на 13 септември сутринта, когато тя ще изгрее 52 минути преди Слънцето (в 06:12 ч. за София) – вече в развиделяващото се на изток небе. Вероятността за такова успешно наблюдение обаче е малка, предупреди физикът.
Той съветва любителите астрономи да потърсят тъмно наблюдателно място с нисък източен хоризонт. „Въпреки добрите прогнози за яркостта, бинокълът ще остане препоръчителен наш помощник”, каза Маркишки.
Физикът уточни, че след 14 септември кометата ще започне да се наблюдава вечер, но видимостта няма да е много добра. P1 (Nishimura) ще се наблюдава вечер, ниско на запад, с яркост около 2-ра звездна величина, а може би дори по-ярка, каза той. На 14 септември кометата ще залезе близо 1 час след залез-слънце – в 20:40 ч. за района на София, уточни той и посочи, че през следващите няколко вечери тя ще се наблюдава все така трудно в съзвездието Дева. „Този период на вечерна видимост няма да продължи дълго. За нашите географски ширини, на всяка следваща вечер кометата ще е отместена видимо наляво по хоризонта – към юг, което няма да доведе до закъснения на нейните залези след слънчевите и с това – до подобряване на условията за нейното наблюдение. На 17 септември вечерта P1 (Nishimura) ще бъде на 22° вдясно от тънкия сърп на Луната (7% осветен лунен диск), което ще бъде удобен ориентир за бързото ѝ откриване – съвсем ниско над западния хоризонт в напредналия полумрак”, каза Маркишки.
Наблюдението на кометата няма да е възможно във вечерните часове на 21 и 22 септември, съобщи физикът. Той обясни, че тогава P1 (Nishimura) ще бъде на около 4° вдясно от Марс, но тогава ще залязва само 40 минути след Слънцето.
Маркишки обясни как Хидео Нишимура е успял да открие сам кометата, преди роботизираните телескопи, които автоматично претърсват небето всяка нощ, откривайки така немалко нови комети и астероиди. „Знаем, че Слънцето се движи по еклиптиката на фона на зодиакалните съзвездия с около 1 градус на денонощие, в посока от запад към изток. Но поради неговото сияние една неголяма част от небето остава недостъпна за роботизираните телескопи. Трябва да измине близо месец, докато Слънцето се отмести достатъчно на изток, за да може тази област отново да стане достъпна за автоматично претърсване, което може да се извърши от телескопите в края на наблюдателната нощ. Но точно това правят и любителите астрономи – търсачи на комети: те оглеждат или фотографират небето ниско над източния хоризонт в последните часове на нощта и така се надпреварват с роботизираните телескопи, които ще претърсят същата област вероятно още на следващата сутрин. Тази малка преднина за любителите в случая се оказала печеливша”, разказа специалистът. Рано сутринта на 12 август Хидео Нишимура е фотографирал област в съзвездието Близнаци, обектите в която на същата дата изгряват близо 2,5 часа преди появата на Слънцето. Там, южно от звездата Мекбуда, се е оказала и новата комета, която вече била достатъчно ярка, за да бъде забелязана в заснетите кадри, поясни Пенчо Маркишки.
Става дума за кометата C/2023 P1 (Nishimura), открита на 12 август тази година от японския любител-астроном Хидео Нишимура. Тя ще премине най-близо до Земята на 12 септември 2023 – на 125.4 млн. километра, а на 18 септември ще премине през своя перихелий – най-близката до Слънцето точка от своята орбита, на 33.6 млн. километра от звездата.
Предстоят два периода, през които ще можем да проследим най-атрактивната част от пътя на кометата, но и през двата периода тя ще бъде видимо близо до Слънцето, което ще затруднява наблюденията ѝ, каза Маркишки.
Първият период ще започне около 5 септември, когато P1 (Nishimura) ще бъде видима все така в края на нощите, ниско на изток, скоро навлязла в съзвездието Лъв. Тогава нейната яркост ще бъде около 6-а видима звездна величина и ще бъде лесно забележима с бинокъл. Теоретично би следвало тогава да можем да я видим и с невъоръжено око, но предвид нейната малка височина над хоризонта, това ще е невъзможно. Луната също ще затруднява наблюденията, създавайки лек светъл фон на небето, уточни Маркишки. Той е автор на справочника “Гид на любителя астроном”, който се издава вече традиционно всяка година от катедра “Астрономия” във Физически факултет на СУ “Св. Климент Охридски”.
От географските ширини на България P1 (Nishimura) ще може да се наблюдава рано сутрин до 12 септември, като дотогава яркостта ѝ бързо ще се повишава. В последната сутрин на този период – на 12 септември, кометата ще изгрее близо 1 час преди Слънцето – в 05:52 ч. за София, посочи Маркишки. Тогава се очаква тя да бъде вече с яркост около 2.7-ма видима звездна величина – повече от средно ярка звезда, гледана с невъоръжено око. Въпреки това на същата сутрин ще можем да зърнем кометата съвсем за кратко – до настъпването на зората малко по-късно. Ако евентуално от кометното ядро се изхвърли повече прах и се формира по-ярка прахова опашка, ще можем да видим P1 (Nishimura) и на 13 септември сутринта, когато тя ще изгрее 52 минути преди Слънцето (в 06:12 ч. за София) – вече в развиделяващото се на изток небе. Вероятността за такова успешно наблюдение обаче е малка, предупреди физикът.
Той съветва любителите астрономи да потърсят тъмно наблюдателно място с нисък източен хоризонт. „Въпреки добрите прогнози за яркостта, бинокълът ще остане препоръчителен наш помощник”, каза Маркишки.
Физикът уточни, че след 14 септември кометата ще започне да се наблюдава вечер, но видимостта няма да е много добра. P1 (Nishimura) ще се наблюдава вечер, ниско на запад, с яркост около 2-ра звездна величина, а може би дори по-ярка, каза той. На 14 септември кометата ще залезе близо 1 час след залез-слънце – в 20:40 ч. за района на София, уточни той и посочи, че през следващите няколко вечери тя ще се наблюдава все така трудно в съзвездието Дева. „Този период на вечерна видимост няма да продължи дълго. За нашите географски ширини, на всяка следваща вечер кометата ще е отместена видимо наляво по хоризонта – към юг, което няма да доведе до закъснения на нейните залези след слънчевите и с това – до подобряване на условията за нейното наблюдение. На 17 септември вечерта P1 (Nishimura) ще бъде на 22° вдясно от тънкия сърп на Луната (7% осветен лунен диск), което ще бъде удобен ориентир за бързото ѝ откриване – съвсем ниско над западния хоризонт в напредналия полумрак”, каза Маркишки.
Наблюдението на кометата няма да е възможно във вечерните часове на 21 и 22 септември, съобщи физикът. Той обясни, че тогава P1 (Nishimura) ще бъде на около 4° вдясно от Марс, но тогава ще залязва само 40 минути след Слънцето.
Маркишки обясни как Хидео Нишимура е успял да открие сам кометата, преди роботизираните телескопи, които автоматично претърсват небето всяка нощ, откривайки така немалко нови комети и астероиди. „Знаем, че Слънцето се движи по еклиптиката на фона на зодиакалните съзвездия с около 1 градус на денонощие, в посока от запад към изток. Но поради неговото сияние една неголяма част от небето остава недостъпна за роботизираните телескопи. Трябва да измине близо месец, докато Слънцето се отмести достатъчно на изток, за да може тази област отново да стане достъпна за автоматично претърсване, което може да се извърши от телескопите в края на наблюдателната нощ. Но точно това правят и любителите астрономи – търсачи на комети: те оглеждат или фотографират небето ниско над източния хоризонт в последните часове на нощта и така се надпреварват с роботизираните телескопи, които ще претърсят същата област вероятно още на следващата сутрин. Тази малка преднина за любителите в случая се оказала печеливша”, разказа специалистът. Рано сутринта на 12 август Хидео Нишимура е фотографирал област в съзвездието Близнаци, обектите в която на същата дата изгряват близо 2,5 часа преди появата на Слънцето. Там, южно от звездата Мекбуда, се е оказала и новата комета, която вече била достатъчно ярка, за да бъде забелязана в заснетите кадри, поясни Пенчо Маркишки.
