Тя не е загубила живота си на онзи мост, но той промени всичко за нея.
Когато Ирис Боначи си спомня за страшното рухване на моста "Моранди" в Генуа, тя е толкова развълнувана, сякаш всичко се е случило току-що. Но вече мина година, откакто наглед непоклатимият виадукт рухна и загинаха 43 души. Това се случи на 14 август 2018 г. И оттогава нищо в Генуа не е същото.
Gulliver/Getty Images
56-годишната учителка живеела в апартамент точно под моста "Моранди". От балкона й се виждали величествените носещи колони и магистралата над тях. Те били като втори покрив над главата й. "Домът ми вече го няма", каза Боначи.
От миналата година тя живее с партньора си в друг апартамент и е получила обезщетение. Но това не може да й върне загубеното: спомените, ежедневието, съседите. За последно могла да посети жилището си през май. В края на юни останките от моста и стените на дома изчезнали при зрелищен взрив.
Разрушаването на стария мост е почти завършено. С него си отива един паметник на ужасяващото събитие. Месеци наред зеещата дупка между двата края на моста олицетворяваше ужаса от 14 август. Строежът на новия мост върви успоредно с разрушаването на останалото. От рухването беше минал едва месец, когато именитият архитект Ренцо Пиано вече беше направил проект за родния си град. Той обеща, че новият мост ще издържи поне 1000 години. Въпросът сега е кога новото съоръжение отново ще свърже града.
Марко Бучи, кметът на пристанищния град, който е натоварен със задачата да организира строежа, казва, че това ще стане на 15 април 2020 г. Първата колона вече е почти завършена. И тъкмо там днес ще бъдат почетени загиналите. Според осведомителната агенция АНСА се очаква на церемонията да присъстват 450 роднини на жертвите.
"Трагедията е нещо страшно, но ние решихме да се възползваме от тази възможност и да използваме тази фаза, за да направим Генуа по-добра от преди", заяви Бучи оптимистично пред АНСА. Той не се бои да посочи дата за завършването на новия мост - въпреки че знае, че то може да се проточи. "Важното е да си поставим цел", каза Бучи. Ако има основателни причини за някакви закъснения, доверието няма да пострада, заяви той. Графикът за разрушаването също трябваше да бъде променян повече от веднъж. Една от причините бе, че в останките от моста беше намерен азбест.
Разрушаването и изграждането на моста наново обаче не са единственото, което Генуа чака година след рухването. Не е ясно и кога ще приключат съдебните дела, свързани с това нещастие.
Разследвани са над 70 души, включително компанията оператор на магистралата "Аутостраде пер л'Италия", контролирана от семейство Бенетон посредством групата "Атлантия".
Остава въпросът дали рухването на моста е можело да бъде предотвратено.
Gulliver/Getty Images
"Мостът рухна, защото вече не можеше "да си стои на краката". Като човек, който умира от естествена смърт", каза наскоро прокурор Франческо Коци. "Трябва да разберем дали мостът е можело да бъде спасен, излекуван. И тъкмо това ще изясняваме при разследването", добави той.
Рухването на моста все още е част от ежедневието на Генуа, каза Боначи. Но начинът, по който темата се обсъжда, вече е друг.
Един от главните проблеми днес е как рухването ще се отрази на пътната мрежа. По оценки на сдружения на бизнеса и индустрията щетите за компаниите от пристанищния град ще възлязат на стотици милиони евро. Асоциацията "Конфесерченти" отбеляза също, че е пострадала репутацията на пристанището сред туристите.
Надеждата, че нормалността ще се върне поне по улиците, беше свързана с бързото начало на реконструкцията. "Но сега правителството рухна", каза Боначи, като визира сегашната политическа криза в Италия.
Миналата седмица вътрешният министър Матео Салвини, лидерът на дясната партия "Лигата", обяви, че има намерение да излезе от управляващата коалиция с популисткото Движение "5 звезди". Въпреки това се очаква на възпоменателната церемония заедно с президента Серджо Матарела да присъстват и правителствени представители от двата лагера.
Остава да се види дали политическите противници ще загърбят конфликта си за ден в израз на единство. И дали популистите ще използват възпоменанието като трибуна - и ще засенчат всичко и всички останали.
