В обширен анализ на Института за Близък изток на Руската академия на науките посветен на ситуацията в Либия през месец юни 2006 г. подробно е разгледан случая с българските медицински сестри.
В юни имаше немалко събития около "делото на българските медицински сестри". На 12 юни редица правозащитни организации призоваха да се засили натиска срещу Либия в навечерието на новия процес над българките, обвинени в заразяването на голяма група либийски деца със СПИН. Сестрите се намират в затвора още от 1999 г., а през 2004 г. бяха осъдени по време на първия процес на смърт.
Правозащитниците настояват за освобождението на петте български медицински сестри и палестинският лекар, срещу които е заведено делото, защото независимите експертизи многократно са доказали, че заразяването на децата е станало не заради злоумишлени действия на медиците, а в резултат на ниското ниво на хигиена в болницата в Бенгази. Те се страхуват, не без основание, че българките отново ще бъдат осъдени, даже не и на смърт, но на дълги срокове затвор.
Асоциацията на родителите на починалите деца не без знанието на Триполи вече поиска изплащането на съвършено неразумните компенсации – по 10 милиона долара на всяко семейство, или общо 4,5 милиарда долара.
Всъщност именно такава сума фигурираше, когато Либия изплащаше компенсация на всяко семейство на жертвите по "делото Локърби" – през 1988 г. американски самолет бе взривен над шотландския град Локърби, в резултат загинаха 270 души.
През 2003 г. Либия формално призна своята отговорност за извършването на този терористичен акт. На 13 юни веднага след възобновяването на процеса неговото заседание бе отложено за 20 юни. Съдията обеща, че заседанията на съда ще станат ежеседмични, за да се ускори разглеждането на делото. Защитата в лицето на адвокат Осман Бизанти поиска да бъде изслушан в качеството на свидетел българина Смилиян Тачев, който е прекарал заедно с медицинските сестри 174 дни в затвора. Той ще разкаже как са били измъчвани сестрите. /БГНЕС/
