На 27 декември православната църква почита паметта на Свети Стефан - първият християнски мъченик и първи служител (архидякон) в устройващата се Йерусалимска община-църква.
Денят на Свети Стефан се чества на третия ден след Рождество Христово - на 27 декември, и е последният празник в годината, за който се казва, че "затваря кръга". Култът към този светец е голям, почитта към него - също.
От времето на апостол Павел насам всички наричат Свети Стефан първи мъченик (първомъченик), защото е една от първите жертви на християнската вяра. След Възнесението на Христос били избрани седмина дякони, които да се грижат за домакинските работи на християнското общество, като пръв между тях е Стефан.
Обезпокоени от нарастването на броя на християните, членовете на синедриона (съвет на юдейските старейшини) влизат в спор със Свети Стефан, но не устояват на "духовната му сила и мъдрост". Затова възбуждат народа срещу архидякона, като го обвиняват, че хули Бога и Мойсеевия закон. Разярената тълпа го изкарва извън града и започва да го бие с камъни.
Светецът коленичи и преди да издъхне, се обръща към небето с думите "Господи, не им зачитай този грях!". Тялото му е оставено на зверовете и птиците. През пети век част от мощите му са открити чрез видение и са положени в Сионския храм в Йерусалим.
Стефан е сред най-разпространените имена в България. В превод то означава "венец". Единствената в света желязна църква, българската църква в Истанбул, носи името на първия християнски мъченик Свети Стефан.
На този ден празнуват всички с имената Стефан и Стефка и производните им Стефи, Стефко, Стефанка, Стефания, Фани, Теки, Венчо, Венцислав, Венцислава, Стамен, Стан, Стамена, Станчо, Станимира, Станислава, Стане, Цако, Цанко, Цано, Цанчо, Цанка, Стою, Стоян, Стояна, Стоичко, Шон, Шона.
Денят на Свети Стефан се чества на третия ден след Рождество Христово - на 27 декември, и е последният празник в годината, за който се казва, че "затваря кръга". Култът към този светец е голям, почитта към него - също.
От времето на апостол Павел насам всички наричат Свети Стефан първи мъченик (първомъченик), защото е една от първите жертви на християнската вяра. След Възнесението на Христос били избрани седмина дякони, които да се грижат за домакинските работи на християнското общество, като пръв между тях е Стефан.
Обезпокоени от нарастването на броя на християните, членовете на синедриона (съвет на юдейските старейшини) влизат в спор със Свети Стефан, но не устояват на "духовната му сила и мъдрост". Затова възбуждат народа срещу архидякона, като го обвиняват, че хули Бога и Мойсеевия закон. Разярената тълпа го изкарва извън града и започва да го бие с камъни.
Светецът коленичи и преди да издъхне, се обръща към небето с думите "Господи, не им зачитай този грях!". Тялото му е оставено на зверовете и птиците. През пети век част от мощите му са открити чрез видение и са положени в Сионския храм в Йерусалим.
Стефан е сред най-разпространените имена в България. В превод то означава "венец". Единствената в света желязна църква, българската църква в Истанбул, носи името на първия християнски мъченик Свети Стефан.
На този ден празнуват всички с имената Стефан и Стефка и производните им Стефи, Стефко, Стефанка, Стефания, Фани, Теки, Венчо, Венцислав, Венцислава, Стамен, Стан, Стамена, Станчо, Станимира, Станислава, Стане, Цако, Цанко, Цано, Цанчо, Цанка, Стою, Стоян, Стояна, Стоичко, Шон, Шона.
